Поезия
80 години от Девети септември
/ брой: 180
Интернираните
Евтим ЕВТИМОВ
Отново питам аз: каква ли вяра
за всяка мъка
нужна е била? -
Отвличаха ви нощем двата фара
на полицейската кола
направо от постели и квартири
с един вързоп от скъсано перде
и знаехте защо ви интернират,
но никога не знаехте
къде?
Килиите на конските вагони
ви хвърляха от град на град,
от село в село мъката ви гони,
от глад на глад,
от ад на ад,
от ужас в ужас под простора гневен.
И да не бъдете един до друг,
южняците изселваха на север,
а северняците
на юг.
Но вие бяхте като семената -
навсякъде намирахте земя!
Отново взирахте очи в гората,
отново тайни явки у дома,
отново с първите
до сетни сили...
И днес разбирам аз защо
не са събрани братските могили
и всички битки
на едно место!