Вставай, страна огромная...

Василий Иванович Лебедев-Кумач е роден на 5 август 1898 г. в Москва. Баща му е обущар, но умира твърде рано, когато синът е едва трети клас. Въпреки всичко момчето завършва гимназия с отличен. Постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския държавен университет. Прекъсва следването си, за да се включи в Октомврийската революция и последвалата я Гражданска война. След края й се завръща в студентските аудитории.
Още като ученик проявява интерес към литературно-творческата дейност. През 1916 г. публикува първото си стихотворение на страниците на московския малотиражен вестник "Хермес". Пробва се и като преводач - помества свои преводи на Хораций. Започва да пише сатирични стихове, разкази, фейлетони, с които привлича вниманието на литературните среди. Негови творби се появяват на страниците на популярни навремето издания: "Беднота", "Гудок", "Рабочая газета", "Красноармеец", а от 1922 до 1934 г. - и в хумористичния вестник "Крокодил".
С течение на времето Василий Иванович се нарежда сред най-плодовитите автори, създаващи облика на литературния поток в тогавашната съветска изящна словесност. Името му още повече нашумява с появата на първите му поетични сборници: "Развод", "Чаинки в блюдце", "Со всех волностей", "Защитный цвет", "Печальные улыбки", "Людишки и делишки". Не по-малко значими са текстовете към песните в кинокомедиите "Веселите момчета", "Цирк", "Волга, Волга", както и към филмите "Децата на капитан Грант", "Трактористи", "Островът на съкровищата" и др.
Немислим е обаче светът на съветската масова песен, прехвърлила границите и разстоянията по света, без творческото съпричастие на Лебедев- Кумач. Неговите силно вълнуващи стихове, майсторски озвучени от гениалния съветски композитор Исак Дунаевски, ехтят покоряващо, заливат концертни зали, улици и площади. Нима може да се забрави появилата се през 1936 г. "Песня о Родине" ("Широка страна моя родная"), неумиращият "Марш веселых ребят" и др. Паралелно с оптимистичните текстове, които отразяват обичта към Родината, жизнерадостните преживявания на съвременниците му, трудовия ентусиазъм, Василий Иванович не остава чужд и на политическия живот, в който е жадувал да открие светлото, красивото. През 1939 г. той пише "Гимн партии большевиков" по музика на Александър Александров. Поетът никога не е робувал слепешката на идеологеми. В творческото му полезрение попадат красивото в обществените преживявания, голямата любов към хората, възхвалата на Родината и руската душа. Стиховете на Лебедев-Кумач се открояват не само в сюжетно-тематичен план, а имат и своя дълбоко емоционален и романтичен свят. Неговият стих завладява с неудържимия стремеж да се търси безотказно светлото в човека, доброто, което го възражда и го прави горд, че е гражданин на велика нация. Да си припомним само слънцеясната, темпераментна и жизнеутвърждаваща "Москва майская".
През 1934 г. е един от основателите на Съюза на съветските писатели, а през 1938 г. е избран за депутат във Върховния съвет на РСФСР.
През 1941 г., когато немците нахлуват вероломно в родната му земя, на един дъх пише станалата историческа песен "Священная война".
За съжаление, след войната неговото здраве е силно разклатено, следствие и от пословичния му работохолизъм. Изпада в депресии, изкарва няколко инфаркта. С големи усилия успява да напише песните към филма "Първата ръкавица", озвучени от Василий Соловьов-Седой. Последните му стихове, музицирани от Исак Дунаевски, оживяват във филма "Пролет". Те стават и лебедовата песен на поета.
На 20 февруари 1949 г. Василий Иванович Лебедев-Кумач, едно от най-ярките поетични имена на съветската епоха, напуска този свят едва 50-годишен. И днес продължават да звучат обаче безсмъртните думи "Вставай, страна огромная".