Няколко думи
Пленена държава
/ брой: 207
Навярно има поне 3999 причини, заради които последните парламентарни избори в България да станат повод за сериозен и смислен анализ. Което едва ли ще се случи. За първи път обаче в най-новата ни демократична история една партия не влиза в парламента, вписвайки срещу името си 3,999% изборен резултат.
Парадоксът роди купища смешки, иронични подхвърляния и остроумни реплики. Не защитаваме тази партия, но болезнено трябва да признаем, че случилото се налага изводи, чиято сериозност е наложително да впишем в дневния ред на обществото и държавата, ако искаме да оцелеем.
"Величие" не влезе в парламента заради има-няма 30 гласа. Какво обаче са те на фона на документираното с видеозапис надписване на бюлетини за ГЕРБ и ДПС-Ново начало? А на фона на подменените в последния момент хиляди членове на секционни избирателни комисии? Или на омачканите протоколи, на снимките, показващи опияняващата любов на избирателя в някои секции с почти 100-процентова подкрепа за новото начало в българската политика? Да не говорим за поставените на трупчета стотици сигнали за купуване на гласове, които ще останат вписани в поредните доклади на международните наблюдатели, но няма да бъдат санкционирани от родното правосъдие.
Има ли трезво мислещ български гражданин, който поне за миг да не допуска, че няколкочасовото бавене на ЦИК при обработката на 0,3 на сто от протоколите е свързано именно с нарочното изваждане на една партия от парламента?
От друга страна, ако "Величие" бяха влезли в Народното събрание с 4,001% благодарение на едни тридесетина гласа, нямаше ли пак същите трезво мислещи български граждани да смятат, че някой й даде "едно рамо"?
На колко точно гласа се равняват тези 0,001%? Защото обяснението "около 25" не работи, когато става въпрос за хора, а не за картофи.
"Математиката" на ЦИК ли е вярната "математика"?
И хипотезите, и въпросите са напълно логични.
Отговорите и обяснението - също. Прогнилата система и институции, доверието в които е под нулата.
Заключението не е ново. Като че ли свикнахме и с него. Дори го използваме за обяснение на всичките си неудачи през годините.
Трябва обаче да повдигнем завесата докрай. Тези институции в преобладаващата си част обслужват или действат под надзора на онези, за които се дописват бюлетини и купуват гласове. Най-страшното е, че го съзнаваме, но го приемаме за обичайно нормално и се примиряваме с бездействието на пленената ни държава.
Изборната математика забърка поредния скандал. Сега предстои да видим какво правителство ще се състави. Тук проблемът няма да е математически, а по-скоро ценностен. Седмите избори не показаха изход. Дали не увеличиха риска съвсем да сбъркаме посоката?