Няколко думи
АЕЦ-ът и глупците
/ брой: 151
Парламентът отхвърли предложението на БСП да се замрази продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене". За мнозина това е очаквано - депутатите в по-голямата си част са скандално неграмотни и по тази тема, освен че са наясно, че не трябва да стоят напреко на геополитическия интерес, който клати българския фес отдавна. Още от времената, когато държавният секретар Хилари Клинтън потупа по рамото един бивш наш първи дипломат за това, че кабинетът на Борисов прати проекта за Втора атомна с кодовото наименование "гьол" в аналите на позорната ни икономическа история от последните няколко десетилетия.
Може и да е очаквано, но това тъпо решение на парламента ще има неочаквано лоши последици за нас. Тъй като новият проект за новите блокове край АЕЦ "Козлодуй" далеч не е гарантиран от несигурното бъдеще на света.
Идеята да се отървем от произведеното в Ижовските заводи оборудване, понеже е руско, ще ни струва скъпо, защото отсега ясно се вижда как от двата стола ще седнем на земята. И до десетина години можем да се простим и със сегашните два ядрени блока поради изчерпване на ресурса им. Или просто защото са руски, а когато си продажен политик, министър или говореща глава, те интересуват предимно комисионите, а не бъдещето на ядрената енергетика на България.
За преимуществата на технологията ВВЕР поколение 3+ почти всичко е казано и написано през последните почти 2 десетилетия битка за АЕЦ "Белене". За допълнителните системи за защита, за подсиления котлован и чашата под него, която ще събира стопилката при тежка авария, за да се ограничи радиоактивното заразяване. За готовността на проекта, за неговата финансова изгодност - всичко! Куцо и сакато вече взе да срича някои от тези предимства, само наведените ни към залеза политици, се правят на нещо недоразбрали. Но твърдото им "нье" на нашия проект даде невероятно предимство в ядрената енергетика на една съседна Турция, например. Втора, че и трета атомна централа досами Резово, планират съседите със същата тази руска ядрена технология, нищо че и те са член на НАТО.
Унгарците преди десетина години подписаха с "Росатом" за разширяването на АЕЦ "Пакш" с още реактора с технология ВВЕР, поколение 3+. Че Бангладеш изгражда руска АЕЦ, а оня ден и Буркина Фасо повдигна крак да влезе в елитния клуб на ядрените държави с едни два нови руски реактора и подписаха с "Росатом".
Само ние тука надуваме гайдите като чуем за руснаците и се подгавряме със собственото си енергийно бъдеще, сякаш някой ни гарантира офшорна сметка на Бахамите и еднопосочен билет, когато палачинката се обърне и пак ще трябва да се прегърнем някак с братушките.
Аман от тъпи и продажни политици. От сутрин до вечер се чудят в какви сглобки да влезнат, как да се извъртят в кръста, че да са депутати доживот, как да се подложат още по-ниско от плинтуса като едни извехтели черги под краката на господарите от доминиона. А България по четирите си краища, "Боташ" си иска или 4-те милиарда или водата ни, няма медицински персонал за децата ни, народът гине муха в геополитическата паужина, а тия народни избраници тръгнали да подаряват оборудването за "Белене" на Украйна. Срещу обещанието ЕС някак си да плати за тая срамна сделка. На прага на война сме и като едното нищо ще ни въвлекат в нея, а мнозинството в парламента си пита ушите и хайде на цялата беднотия още едни 100 млн. лева грешна пара за нови избори. И какво ще решат тия нови избори? Най-много да се създаде ново политическо чудовище, което да ни прати децата на украинския фронт, че друго вече няма какво да ни вземат.
Нищо чудно, че на никого вече тук не му е до изборите им. Нищо чудно, че повечето от хората си мечтаят за президентска република като за някакво спасение, без да си дават сметка, че това може да се обърне в опасна диктатура и тиранията пак да се озъби насреща ни.
Нищо чудно, че политическата класа всинца ни завлече до ръба на водопада. Чудното е само защо още не сме награбили пушките и не сме се втурнали да си извоюваме държавата обратно, а с нея и бъдещето на децата ни тук, на това парче земя, което все още се нарича България.