Станишев: Твърдо "не" на сценария за две скорости в Европа

"Бялата книга", която председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи, съдържа 5 възможни сценария на развитие на ЕС след напускането на Великобритания, и дава формално начало на (дълъг) процес на фундаментално преосмисляне на посоката на развитие на съюза. Разбира се, за нас, българите, светна голяма червена лампа веднага щом видяхме сценарий, в който интеграцията е по желание, т.е. Европа на няколко скорости. Нека не бързаме обаче да скачаме "на нож" срещу поредната перспектива да останем на опашката на успешните и проспериращите. Нека по-добре първо да се запитаме защо сме още на опашката? Защо 10 години след влизането ни в ЕС Северозападният регион продължава да е най-бедният в ЕС? Защо инерцията и емоцията от пред-присъединителния период беше загубена, а ние отдавна стоим, изключили от каквато и да е скорост? Нека ние ускорим крачка, вместо да се жалваме, че останалите бързат напред. Нека спрем да гледаме на ЕС като на обща касичка, която може да ни спре ДджобнитеС, и вместо това да увеличим собствения си принос и напредък. Защото Европа няма време да ни чака. От пръв поглед можем да видим как тези 5 сценария са разположени в политическия спектър. Първият сценарий - "поддържане на статуквото", е сценарият на Европейската народна партия. Вторият - "нищо друго освен единния пазар" - е сценарият на европейските консерватори. Третият - "Европа на две и повече скорости" - е най-мрачният. Четвъртият - "по-малко и по-ефективна Европа" - е сценарият на либералите. Петият - "да правим много повече - ВСИЧКИ ЗАЕДНО" - е сценарият, който най-много се доближава до визията на европейските социалисти. Европейските институции винаги са били само средство за постигане на целите, зададени от държавите членки, с ресурсите, заделени от държавите членки. В последните години това беше "удобно" забравено от мнозина премиери, които за всичко обвиняваха "големите началници" и митичния всемогъщ "Брюксел" като събирателен образ на всичко онова, което им пречи да просперират. У дома пък говореха само за защита на "националния интерес", и нито дума за общи, Европейски решения, или за собствен принос. С документа Комисията хвърля топката обратно в ръцете на лидерите на страните членки, които трябва да поемат по-голяма отговорност за бъдещето и да спрат да се оправдават с Брюксел за липсата на резултати. А списъкът с такива лидери изтънява всеки ден. Така сценариите всъщност са два: или дайте на европейско ниво необходимите ресурси и компетенции, за да има общи решения на общите проблеми, или си ги решете сами (без да обвинявате ЕС). Намирането на общи решения обаче е доста по-сложно от опростения дебат "повече" или "по-малко" Европа. Точно както американският президент Доналд Тръмп тези дни осъзна, че осигуряването на здравеопазване за 320 млн. души е "сложен" въпрос, така и британският премиер Тереза Мей започна да осъзнава, че напускането на ЕС е сложен въпрос. По същия начин бъдещето на ЕС е въпрос, който изисква задълбочена работа и отговорно поведение от страна на лидерите - поне от тези, които искат да отидат отвъд реториката и да предприемат конкретни, решителни действия и да предложат работеща визия за бъдещето на съюза. Представеният от Юнкер документ ще се обсъди на предстоящата среща на върха в Рим в края на март, където ще се отбележат 60 години от подписването на Договора за Европейската икономическа общност - един от фундаменталните документи, които проправят пътя на европейския проект. Левите премиери ще отидат на тази срещата единни и убедени, че няма да позволим 60 години усилия за мир, сигурност и просперитет в Европа да бъдат заличени от такива "политици", които заради собствения си страх и некомпетентност предлагат просто да зарежем всичко. Няма нужда да чакаме техния челен сблъсък с реалността и управлението, когато разберат, че в социалните медии можеш да правиш политика, но не и политики. Посоката, която ще изберем, със сигурност ще съчетава различни елементи от тези 5 сценария или ще добави нови. Важното обаче е да вземем решение, което да се ползва с максимално широка подкрепа, да си представим каква Европа искаме в близкото бъдеще и да запретнем ръкави. Лозето не ще молитва, а мотика. В известен смисъл, всяка страна членка трябва да направи първо този избор сама за себе си. Тази година предстоят важни избори - през март в Холандия, през април във Франция, през септември в Германия. У нас само след месец. Очевидно е, че за да участваме активно в големите промени в ЕС, но не само на думи, страната ни има нужда от промяна. България трябва да бъде на масата, а не в менюто. На 26 март аз ще поискам тази промяна за България.