Андрей Кончаловски - между "Първият учител" и "Скъпи другари"

Ретроспектива от филми, посветена на 85-годишнината на Андрей Кончаловски - съветски, руски театрален и филмов режисьор, сценарист, продуцент, киноактьор, обществен и политически деец, се открива на 2 ноември в 18,30 ч. в малката зала на Руския дом в София (ул. "Шипка" 34). В програмата е предвиден видеопоздрав на Кончаловски към зрителите; трейлъри на филмите, включени в ретроспективата; прожекция на филма на Кончаловски "Първият учител" по едноименния роман на Чингиз Айтматов. Филмът има Сребърен медал "Озела" и "Купа Волпи" (1966); Награда за млади кинематографисти на Йер (1967); Награда на списание "Съветски екран" (1966); Награда за филмови ревюта "Капитолийският Юпитер".

Панорамата на Андрей Кончаловски, организирана от Представителството на "Россътрудничество" в България и Руския дом, ще продължи с прожекции почти до края на ноември, с начален час 18,30 ч. и с вход свободен.

Включените в нея игрални филми дават възможност да се проследи творческият път на майстора: от "Първият учител" (1965) до "Скъпи другари" (2020), както и документалният филм "Веселият човек" (2020).

В следващите дни ще бъдат прожектирани "Дворянско гнездо" (с превод на български, 3 ноември), "Вуйчо Ваньо" (с превод на български, 4), "Романс за влюбени" (8), "Сибириада" (с превод на български, 9 и 10), "Лустро" (11), "Домът на глупците" (15), "Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин" (16), "Рай" (17), "Грехът на Микеланджело" (18), "Скъпи другари" (с превод на български, 23) и "Веселият човек" (24 ноември).

Началото на творческия път

Още в студентските години Андрей се снима в няколко филма. Сближава се с Андрей Тарковски и заедно работят по сценария на "Иваново детство". През 1961 г. Кончаловски създава първата си творба - курсовия проект (късометражен филм) "Момче и гълъб". През 1962 г. филмът получава награда на Венецианския фестивал в конкурса за детски филми - "Бронзовия лъв на Свети Марк". "Първият учител" (1965) е първият пълнометражен филм на Кончаловски, с който той се дипломира във ВГИК и получава награди на няколко международни фестивала.

Следващата творба на Михалков-Кончаловски (под което име Андрей започва да се изявява) - "Историята на Ася Клячина, която обичаше, но не се омъжи" с Ия Савина, е забранен за показ от "Госкино". Твърде реалистично филмът изобразява бита на съветския колхоз с цялата му нищета и апатия. Зрителите ще видят този филм едва след 20 години.

Акира Куросава и Федерико Фелини в онези години са кумири за Андрей Кончаловски. От техните работи младият режисьор черпи вдъхновение.

През 1969 г. Кончаловски се обръща към класиката. Снима прекрасния филм "Дворянско гнездо" с Леонид Кулагин и Ирина Купченко. След това снима "Вуйчо Ваньо" (1970) с Инокентий Смоктуновски в главната роля. Последният му филм, заснет в Съветския съюз, е историческата епопея "Сибириада" с обща продължителност четири часа и половина. На фестивала в Кан през 1979 г. Кончаловски получава за своята киноепопея втората по значимост награда - Гран при.

Холивудски период

Андрей напуска Съветския съюз през 1980 г., след 20 години работа в киното и множество награди. Отначало не всичко върви гладко. Още на първите американски снимки му се налага да свиква с нов, необичаен стил на работа. Преди всичко, непознатото в руското кинопроизводство бясно темпо. Освен това, постоянното присъствие на мениджър продукция като надзирател, който следи за икономичното изразходване на средства от режисьора от соцстрана, свикнал да разсъждава на снимачната площадка и безкрайно да преснима сцени, нарушавайки предварителните разчети, разказва самият Кончаловски. От този период в творческата му биография остават "Танго и Кеш", "Хоумър и Еди", "Влакът беглец".

По-нататъшна кариера

В началото на 90-те години Кончаловски се завръща в родината и отново се обръща към "селската" тематика на една от първите си творби. Трагикомедията "Кокошчица Ряба" е същата "Ася Клячина", но след 25 години, на прага на новата епоха. Ролята на Ася този път изпълнява Инна Чурикова. През 90-те години излиза минисериалът "Одисея", за който режисьорът получава награда "Еми" (1997).

През 2002 г. пуска нов скандален филм - "Домът на глупците", в който за първи път снима съпругата си Юлия Висоцка. Това е политическо кино за психоболница, която се намира в раздираната от войната Чеченска република. С участието на Висоцка е заснет и "Лъвът през зимата" (2003), и "Лустро" (2007). През 2011 г. Андрей Сергеевич, съвместно с Великобритания и Унгария, заснема детската приказка "Лешникотрошачката". През април 2013 г. Кончаловски става президент на киноакадемията "Ника".

През 2014 г. представя филма "Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин", който ценителите на творчеството му наричат трета част на неофициалната "селска трилогия". Филмът получава "Сребърен лъв" на 71-вия Венециански кинофестивал.

През 2016 г. е премиерата на драмата "Рай", която също е удостоена със "Сребърен лъв". Получавайки приза, режисьорът благодари на всички руски жени за спасяването на еврейски деца по време на Втората световна война, каквато е темата на филма. В главната роля - на руската емигрантка Олга, е Юлия Висоцка. Филмът е селектиран в шорт листа на кинонаградите "Оскар" с номинация за най-добър чуждестранен филм, но не продължава надпреварата. След което режисьорът призовава руските си колеги да не изпращат своите филми за наградите "Оскар", тъй като тези награди са насочени към англоезичния кинопазар и поощряват нискокачествените филми, които режисьорът сравнява с продукцията на "Макдоналдс". Но после отбеляза, че присъждането на "Оскар" на руски филм би било важен сигнал към целия свят.

През 2019 г. излиза новият филм на Кончаловски "Грехът на Микеланджело" - за живота на скулптора и художника Микеланджело Буонароти. Владимир Путин подарява на римския папа Франциск диск с филма по време на срещата между двамата във Ватикана през юли същата година.

На театралната сцена

Андрей Кончаловски интензивно работи в театъра от 1987 г. В творческата му биография са "Чайка" (1987) в парижкия театър "Одеон", оперите "Евгений Онегин" (1985) и "Дама Пика" (1990) в миланската "Ла Скала" и парижката "Бастилия", трите версии на операта на Сергей Прокофиев "Война и мир" (2000, 2002, 2009) в Мариинския театър в Санкт Петербург и в Метрополитън опера в Ню Йорк, "Бал с маски" на Верди на фестивала в Парма и в Мариинския театър, "Крал Лир" с Даниел Олбрихски във Варшава.

Кончаловски поставя и музикалното шоу "Нашата древна столица" на Червения площад през 1997 и 2003 г. През 2004 г. поставя "Чайка" в Театъра на Моссъвет. Там после осъществява и Чеховите "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина". Московският театър на мюзикъла през последните години доставя радост на зрителите с рок операта на Андрей Кончаловски "Престъпление и наказание".

Политически възгледи, награди и обществена дейност

Андрей Кончаловски е академик на Националната академия за кинематографски изкуства и науки (от 2002). През 2005 г. става Офицер на Ордена за изкуство и литература на Франция, а през 2010 г. получава Ордена на Почетния легион на Франция. На 26 август 2016 г. на Кончаловски е присъдена международната католическа кинонаграда на името на Робер Бресон (в рамките на 73-тия Венециански кинофестивал).

Режисьорът е член на Обществената палата на Руската федерация от 2010 г. През март 2015 г. Андрей Кончаловски и Никита Михалков предлагат на Владимир Путин идеята за национална мрежа за обществено хранене под бранда "Храним се у дома!" - като алтернатива на западните вериги за бързо хранене. Кончаловски подчертава, че продукцията в нея трябва да бъде натурална и нескъпа. От 2017 г. Андрей Сергеевич оглавява Мемориалния музей - творческа работилница на името на Пьотр Кончаловски.

По време на президентските избори през 2018 г. Кончаловски е доверено лице на Владимир Путин. Същата година става кавалер на Ордена за заслуги пред Италианската република.

(По материали на организаторите на ретроспективата)

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.