Живот на кредит

ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 г. в Димитровград. Автор е на поетични книги, както и на сборника с фейлетони "Писма до дядо ми" - за годините на така наречения преход. Председател е на ГС "Приятели на Русия и православния свят", председател на Дружеството на писателите "Пеньо Пенев" в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.

ПЪРВА ЧАСТ

Колко много театър
в живота ми.
Колко много измислени роли!
От герои,
от дяволи,
от възторг,
от неволи.
По вратите
ни детството
чука
с окъсели
ръкави
и окъсани
гуменки.

Опиянени
от лудост.
Нито за миг
не изпускахме
на правдата
спусъка!
Тра-та-та -
по фашистите,
по жандарите
подлите!
Тра-та-та -
по бандитите!
Хоризонтът
се срутваше.
А бащите ни
сееха
Млечния път
на
надеждата.
И в мустаците
топлена,
една целувка
пронизваше
залеза.



*  *  *
Оседлахме ли времето,
на гърба
на бащи и деди?
Омъдряхме ли?!
А се сърдим
на някого.
С колко труд
днес
измерваме
път
и бразди,
идеалите,
завещани
от Дякона?

И пълзи
като лава
във дните
горещи
неуловимо
трагичната
ситост
в душата.
Трещят
от задъхване
алчните
пещи,
мелещи
скука
и кал
по тревата.



*  *  *
Изгодници ли
много
се навъдиха,
в покой ли
затлъстяваха
мечтите ни,
та някои,
доморасли
философчета
отсъдиха:
- Революцията свърши!
- Браво!
Нищо подобно,
момчета!
Нищо подобно!
Избършете
прахта
на вашите
болни
амбиции.
Съжалявам -
ще ви зазвучи
не много удобно:
Революцията
тепърва започва.
И своите позиции
тя никога
не е загубила.
И в двете
полушария
на майката - планета -
Революцията продължава!
Революцията продължава!
- Стига! - креснете,
приятели мои!
Ние май още
тръпнем
единствено
пред гола
на своите любимци,
и на завои,
когато
времето звездно
ни предизвикa -
яростно браним
стол и роднини.
Палим цигари,
зъзнем от завист
пред Пантеона
на мъченика,
покорил
Еверест,
прекосил
Атлантика -
за да ни разпне
върху кръста
на своята
ВЯРА!


ВТОРА ЧАСТ

Работим уж.
  А левът
    все не стига...
На прага чака
    двадесет и първи
              век.
На хората
    изглежда
        не им мига,
че днеска
    няма чесън
         и оцет...

Събуха Вярата.
Издигнаха
    на Трон
         лъжата.
И плъзнаха
    митари
       с вратовръзки.
С приемен ден
    бронираха
       Вратата.

И Революцията
    търси връзки...
Опашки
    за салам
       и карамфили,
пpeд автобуси,
    ресторанти
       и клозети.
Опашки
    ненормални
       и не чак толкоз
            мили,
за да ги възпееш
       във сонети.

"Поети" разни
    със напудрени
       фасони
с римуван плач
    поливат тишината.
А царедворци
    със бродирани
        пагони
    подхвърлят им
      трохички
        от софрата.
И те се кланят
     доземи,
        о, боже,
вместо
     пророчества
       да бъдат
         за народа!
Къде сте,
      Ботев,
        Яворов,
           Вапцаров?
Нима ще може
    днес
       и вас да купи
епохата
на личната изгода?

С членства
       във съюзи,
         с контракции
и мерцедеси,
      жадни за уиски...
С това ли
       ще печелите
            овации,
       и с целите си –
           от трева
            по-ниски?!



*   *  *
Баща ми пие
       злата си
        ракия
и ме заплашва
със Сталинов обет.

А мен ми идва
като пес
да вия,
че моят син
    е с глупости
    зает :
да разучава
партизански песни
и в стихове
    огромни мегалити
да зазижда,
животе мой -
    победите
    са лесни,
и в светло
    само бъдещето
    вижда!



* * *
Каква ирония
    пробожда
       моя делник.
Да влизат
    в Храма
       неверници
           заклети.
А те спокойно
        хрупкат
            своя зелник,
превърнали
    Идеята
        в монети.
Монети
    за коли,
        апартаменти,
за вили
    (до деветото коляно)
купуват
    служби
        почести
            и ренти,
и Химна
    свирят
на Велтмайстерско пиано...
Родино мила,
    писна ми
        от самозванци!
От Кукловоди
    със парадни
        ръкавели.
Пред паметниците
    на твоите
        загинали
            чеда
полагат
    днес
        цветя
                олигофрени.
И клетви
    те редят
        за свободата...
Затуй да кажем
        истината
без задръжки
        и заблуди!
ЖИВОТ на КРЕДИТ
или РЕНТИЕРИ сме
на СЪВЕСТТА?

Приятелю,
    сега
        да хвърлим -
            ези
              или тура!


ТРЕТА ЧАСТ

Сега разбирам:
всичко е
             лъжа.
Морето.
    Океаните.
            Балкана.
Защо
във свят измислен
            аз кръжа,
хвърчилото
    на мъдростта
            да хвана?
Сега
          реките
        нямат брегове.
И този век
    е повече
        от двайсти.
Препускат
    лудо
        дивите
            коне
на мислите
    през пасбищата.
        Колебая се...
Сега
    крадецът
        е издигнал
            Храм.
И влиза
    в него
        със църковни
            ритуали.
Той няма
    Съвест,
        нито има
                Срам.
Олтара е обрал,
        ала сакрално
            свещи пали.
Сега
          лъжецът
        е възседнал
            микрофон
и денонощно
    бълва
        смъртоносни
                трели -
че Слънцето
    е бременно,
        а от небесния
                балкон,
надничат ангели
    и питат:
        Времето
            ще спре ли?
Сега
        смърди
             отвсякъде
                на леш,
Парите
       са единственият
                Бог!

Духът е мъртъв.
            Сделката е
Непременно "в кеш".
И Злото
    е в рекламен
            каталог.
Сега
         навсякъде
           е "Мутрата" -
                могъщ,
но той
    бозае
        от държавата
                добре,
и принципът е
    "фифти-фифти"...
                дръж!
И няма
    тази песен
            кой да спре!
Сега
    един е
        паметникът
            най-достоен,
на негово
    Величество
        Рушвета -
заспиваш
    хилав,
        а се събуждаш
                лоен,
щом
    всяка крепост
        е без бой
            превзета.

Сега разбирам:
        всичко е
            Съдба.
Морето.
    Океаните.
        Балкана.
Не става
    този свят
            за веселба -
щом кожата,
    народе мой,
            ти е
            одрана!