САЩ и изборите у нас

"БСП избягваше публично да атакува ролята на Съединените щати в изборите през 1990 г. А действията на САЩ и особено на тяхното посолство в София бяха абсолютно неморални."
Миша Глени, в. "Гардиан"

Има четива, които, въпреки отдалеченото време на написването им, не са изгубили своята актуалност и днес. Някои от тях са и пророчески, защото предвиждат с удивителна точност какво е предстояло да се случи на нашия народ. Точно такива, според мен, са мемоарите на незабравения и до днес висш ръководител на социалистическа България Станко Тодоров (1920-1996). В тях той описва, без да се впуска в излишни подробности, битките на живота си, една от които е антифашистката.
Станко Тодоров е изтъкнат ръководител на България. Той участва и в една друга борба - за построяването на новия свят. Многократно е министър, министър-председател, председател на Народното събрание и още куп висши длъжности заема.
И една забравена днес страница разгръща  известният политик в своите мемоари "До върховете на властта" - грубата намеса на САЩ в българските избори през 1990 г. (Дали на следващите е по-различно?).
И все пак, Станко Тодоров е "непоправим" оптимист.
Но ще се измъкнем ли от задушаващата ни американска прегръдка и ще поемем ли по път, който ще донесе "достойни условия на труд, свобода на инициативата и социална справедливост."
И от нас зависи.

"До върховете на властта", (политически мемоари), Станко Тодоров, ИК "Христо Ботев", 1995 г.
Из "Първите избори след 10 ноември"

 
По онова време главният спор с представителите на СДС беше коя система да бъде приета - мажоритарната или пропорционалната.  В разговори в Народното събрание с чуждестранни парламентаристи, които ни посещаваха тогава, получавахме различни информации. Английските депутати ни даваха за пример мажоритарната система, като казваха: ако искате да имате стабилно правителство, тя е най-добрата. Вижте Италия, където изборите стават по пропорционалната система, техните правителства се сменят всеки шест месеца. А италианските депутати ни говореха, че няма по-демократична от тяхната система. Представители на Бундестага пък препоръчваха смесена система, каквато те са приели в Германия...
Другият спор бе: Обикновено или Велико Народно събрание да се избере и за броя на депутатите. В първоначалния проект се предвиждаше  Обикновено народно събрание с 250 народни представители. Надделя мнението за Велико Народно събрание с 400 депутати, което да работи и като Обикновено Народно събрание до приемане на новата конституция. 200 от депутатите да се изберат по мажоритарната система и 200 души - в 28 многомандатни райони - по пропорционалната система.
Проектът за избирателния закон, съгласуван с представителите на БСП, СДС и БЗНС, бе утвърден  от Народното събрание на 29 март 1990 година... В

предизборната платформа на Българската социалистическа партия
 
утвърдена от Висшия партиен съвет, се сочеше: "... Само стабилна власт може да гарантира мир и спокойствие, да реформира стопанството, да спре растежа на престъпността, да ни предпази от изстъпления и саморазправа... БСП може да осигури такава власт - едновременно стабилна и контролирана от свободно избран парламент в свободни и демократични избори. А това означава, че БСП е за конституция, при която народът да бъде по-силен от държавата... Главната цел е да се създадат за всеки гражданин равни възможности за участие в труда, в собствеността и в управлението. Всеки да разполага с плодовете на своя труд, да може да организира и произвежда, да купува и продава, да разширява своята собственост. Българската социалистическа партия е за мирен и цивилизован преход. Предупреждаваме нашите политически опоненти и целия народ: пътят на конфронтация е опасен, той крие опасен риск. Може да постави на карта мира в страната, живота на всички ни, живота на децата ни.
Не се борим самоцелно за власт. Не искаме цялата власт. БСП е за съюз и сътрудничество с всички политически и обществени сили в България, които са за радикални демократични реформи.  Само съвместно можем ускорено да изградим демократична България и да гарантираме по-бърз изход от кризата... Трябва ни радикална икономическа реформа, но не можем да допуснем безконтролно понижаване на жизненото равнище. Трябва ни демокрация, но не можем да допуснем хаос и безредие. Искаме ускорено развитие на производството, но без екологични катастрофи. Стремим се към пълно отваряне към Европа и света, но без да накърняваме националното самосъзнание и независимост.
Обновената и обновяваща се Българска социалистическа партия - отрекла насилието като метод, отрекла нереалните, утопични методи на обществено устройство, не претендира нито за единовластие, нито за изключителност. Не обещаваме планини от богатство. Обещаваме достойни условия на труд, свобода на инициативата, социална справедливост, насърчаване на силните и защита на слабите."
Висшият партиен съвет реши да не се налагат от центъра кандидати. Посочването на кандидатурите да става по места по демократичен начин сред най-авторитетните членове и симпатизанти на БСП. Изискваше се кандидатите да са компетентни, честни, неопетнени и авторитетниЕ
Като председател на Народното събрание отправих писмени покани на почти всички парламенти в Европа, до САЩ, Канада и Япония да изпратят като наши гости свои представители за изборите на 10 юни. С изключение на Швейцария всички други се отзоваха. Техните представители посетиха десетки градове и села и на място се убеждаваха в свободния и демократичен характер на изборите.
Изборният ден мина при пълен ред, законност и спокойствие. Не бяха отбелязани инциденти и нарушения. Това констатираха единодушно чуждестранните гости и журналисти  и го отбелязаха с изявления и коментари в международния печат. Опровергаха се твърденията на лидерите и вестниците на тогавашната опозиция, че изборите били манипулирани и фалшифицирани на много места в страната...
В изборите за Велико Народно събрание Българската социалистическа партия спечели най-много гласове. Тя получи 211 мандата - 52,75 на сто от общия брой на народните представители.  Изборната победа показа, че въпреки тежките поражения върху нашата партия от тоталитарния режим, въпреки яростните атаки, клевети и хули, въпреки грешки и недостатъци, допуснати и в периода след 10 ноември 1989 г., Българската социалистическа партия бе призната за първа политическа сила в държавата. С доверието и подкрепата на огромната част от народа...

 

Миша (Майкъл) Глени е британски журналист, специализиран по Източна Европа

В книгата си

"Историята се повтаря - Източна Европа във века на демокрацията"

Миша Глени, дългогодишен кореспондент на "Гардиан" за  Източна Европа, дава свое обяснение защо опозицията загуби първите свободни избори в България, въпреки специалната помощ, която САЩ й оказаха. Той пише: "... Вашингтон бе решил да действа, като изпрати специален екип от емисари, което може да бъде окачествено единствено като дипломатически десант с цел да подкрепи кампанията на СДС и нанесе поражение на БСП. Хотел "Шератън" беше препълнен докрай с американски съветници, които контактуваха единствено със СДС. В другите източноевропейски страни пратениците на САЩ разпространяваха своите проповеди надлъж и нашир, съвсем открито. В отделни случаи те бяха готови да разговарят дори с комунистическите партии. Независимо от превъзходните коктейли, понякога бе трудно да се разбере с какви точно "бисери на мъдростта" местни политици от Аляска и Айова могат да дарят зараждащите се демокрации в Източна Европа. Но в България, американските съветници, въоръжени с един милион и триста хиляди долара, бяха пристигнали по една единствена причина - да осигурят победата на СДС.
Парите бяха тотално пропилени, а разочарованието на опозиционните сили  - пълно. БСП, която нае британска консултантска фирма за своята кампания, пожъна много повече успехи от кампанията в американски стил с типичното раздаване на спортни фланелки, плюшени мечета-талисмани, с американски кецове и с налагането на карнавална атмосфера. Но БСП игра коректно и нямаше данни за налагане на долни номера. Също така партията съзнателно избягваше публично да атакува ролята на Съединените щати в изборите... А действията на САЩ и особено на тяхното посолство в София бяха абсолютно неморални. Но те помогнаха на СДС много малко, ако въобще са помогнали, тъй като българите можаха лесно да се убедят, че тази организация е тясно свързана с чужди сили.

"Синият" митинг на 7 юни 1990 г.

Защо правителството на САЩ подготви намесата в българската изборна кампания? Един от отговорите се отнася до българския външен дълг, който възлиза на около 11 милиарда долара. През март 1990-а правителството бе единственото в следреволюционна Източна Европа, което обяви мораториум върху плащанията си по дълга. България просто нямаше пари. Освен това Съветският съюз бе договорил с 20 на сто по-ниски доставки на петрол. До 1990 г. България беше подпомагана да обслужва дълга си като продаваше излишъците от съветски нефт, закупен с рубли, на свободния пазар срещу конвертируема валута. Правителството на БСП реши, че е по-просто да не плаща дълга си, отколкото да прави по примера на Полша и Унгария още по-тежки заеми, които трябваше да приемат наложените им тежки условия.
След изборите СДС и техните приятели от САЩ бяха шокирани - продължава разсъжденията си кореспондентът на английския в. "Гардиан" Миша Глени. - Въпреки че България страда от недостиг на технологии и от инерция на повече от четири десетилетия некадърно управление, тя традиционно има по-проспериращо общество отколкото съседите си Румъния и Сърбия. Българите са впечатляващо утилитарни и твърдоглави, с примес от по-малко романтизъм и мистицизъм, отколкото другите славянски народи. В този регион твърдоглавието им дава сили и вяра. Би било много тъжно страната им да попадне в хаоса на балканското насилие, от което техните съседи изглежда не могат да се отърсят."
Мисля, че тогавашните събития, описани в книгата на английския кореспондент, не се нуждаят от коментар. Те вярно отразяват нещата в България в онзи период.
Съвременниците са свидетели, че и в петата година след промяната на 10 ноември крайнодесните екстремистки сили у нас продължават да използват антикомунизма, за да поддържат конфронтацията в обществото. Насажда се омраза срещу членовете на БСП и нейните симпатизанти. Целта е
 
да се злепоставя, блокира и елиминира партията

от активен политически живот. Под знака на "разграждане на системата" по време на правителството на СДС масово се отстраняваха служители, макар и силни професионалисти от всички звена на държавното и стопанското управление. Развихряха се, особено в големите градове, политически егоизъм, че само седесари са годни да управляват. Сякаш държавните институции могат да бъдат дадени на откуп.
Хората започнаха да се питат какво става? Демократична революция, или контрареволюция и реставрация на стария отречен ред на царска България. И да наблюдават как системно се издълбава нова пропаст между бедни и богати. Реституцията разбуди представители на старите имотни класи, даде им самочувствие. Явиха се в кратък срок наперени нови богаташи с луксозни коли и просташка грандомания. Очертаха се необятни възможности за измяна, предателство и лесна кариера. Златното време на кариеристи, нагаждачи, подмазвачи, които ако се "боядисат" в синьо, могат да станат началници, дипломати, депутати. Изискваше се само да са антикомунисти, да подкрепят СДС и да вършат декомунизация. На призивите за национално съгласие екстремистите отговарят със злоба и вой, защото залагат на конфронтацията. Но вместо разграждане на старата система в редица случаи се срива българската държавност, устоите на съдебната система. Създават се условия за развихряне на далавераджийство и престъпност.
С течение на времето политиката на конфронтация все повече ще губи почва сред основните слоеве на народа. Дотегна политическото напрежение в обществото. Основните въпроси, които вълнуват хората, са масовото обедняване, огромната безработица, ширещата се престъпност и корупцията...
Не отричам приноса на Съюза на демократичните сили за промяната на 10 ноември 1989 г. В самото начало в Съюза на демократичните сили не липсваха сериозни и достойни хора. (Имаше тогава и немалко разочаровали се от предишния режим.) Неговото създаване се изискваше от самото време, което има своите закономерности. Но съм убеден, че този исторически преход можеше да се извърши по-безболезнено за България. Ако не бе дивият антикомунизъм и тотален нихилизъм, пълната управленска неподготвеност и негодност на мнозина от лидерите на СДС. А и безпринципните, в редица случаи, лавирания на президента Желю Желев.
 
Тридесет и деветият

... Обстановката след 9.9.1944 г. изискваше радикална промяна. Да се преодолее изоставянето в икономическото и социалното развитие на довоенна България. Да се предотврати нов Ньойски договор с отнемане на територии, да се лекуват раните от войните. Изход за страната от вековната й изостаналост Комунистическата партия съзря в социалистическите идеи. Върху този избор оказаха влияние традиционният за народа ни демократизъм, привързаността към идеите за справедливост и равенство, любовта към Русия. Но за съжаление на мъчителните търсения след войната силно влияние оказаха примитивните разбирания на сталинизма. Това въздействие бе по-слабо в първите две години след 9 септември...
Никой в съвременна България няма правото да подценява труда на няколко поколения българиЕ
Времето на тоталното безогледно и абсурдно отричане на всичко минало започна постепенно да преминава. По-разумните търсят друг, исторически балансиран поглед върху неотдавнашна България. Немалко хора бяха зашеметени от думите на папата, че комунизмът има и положителни страни.
Неочаквани аргументи дойдоха неочаквано и от страна на световно известния политолог Збигнев Бжежински, познат с отявления си антикомунизъм. Неотдавна ми попадна книгата му "Големият провал", издадена в САЩ през 1988 г., преведена и у нас. Ученият прави диференциран анализ на положението в отделните държави, намиращи се тогава под комунистическо управление. Различните страни от живота в тях той оценява по своя точкова система, като показател за степента за кризата. Според него истинската криза е напълно в сила, когато са налице три точки, в сила - при две точки. Частична криза има при една точка, но няма криза при нула точки. Ако общата сума от точки е под 10, съответната страна според Бжежински не е била в криза. Ако точките са от 10 до 19 има кризисно положение, а над 19 точки кризата в определена в страна е дълбока.
Според десетте показателя, по които Бжежински оценява нивото на кризата на комунистическите режими, няма нито един с означение 3 или 2, когато става дума за България. По негова оценка е нямало нито една социална сфера, в която кризата у нас да е била в пълна сила, или просто в сила.  Според него частично в сила (с означение 1 точка) е била по отношение на 6 от десетте показателя: степен на привлекателност на социализма в очите на масите; увереност в бъдещето; жизнено равнище; дух на управляващата партия; сблъсък на национализма с идеологията на режима; защитни позиции на режима по въпроса за човешките права... Сумата от всички точки, означаващи нивото на евентуална криза в България през този период, според него е равна на шест. Следователно по изричните думи на Бжежински страната ни тогава "не е била в криза". Докато за Полша точките са 27, за Чехословакия - 23, за Югославия - 22, за Румъния - 18 и т.н... Дори и след масираната и безскрупулна идейна атака срещу българския социализъм само 7 на сто от българските граждани смятат, според изследване на "АССА - М", че България през 1989 г. е била в катастрофа...
Запознавайки се с анализа и заключенията на Бжежински, с горчивина си помислих колко сме губели от това, че не сме имали възможност своевременно да следим световната научна мисъл.