Проф. Николай Витанов: Пикът на Омикрон ще е в началото на февруари

Интервю на Велиана ХРИСТОВА

- Стана ли вариантът Омикрон доминиращ и у нас, проф. Витанов?

- Зависи къде. Има една област, където Омикрон отива към кулминация, и това е Благоевград, то се вижда. Другата област, където той скоро ще стане доминиращ, е София-град. Но има области в страната, в които Омикрон е далеч от доминация, примерно Кърджали и Търговище, където той дори не се разпространява дифузно. Като цяло в страната този вариант още не е доминиращ. Започва третата седмица, откакто той се появи у нас, трябват му три-четири седмици, за да стане доминиращ, значи можем да очакваме това около средата на другата седмица. 

- А потвърждава ли се, че при него смъртността е по-ниска и че той протича по-леко?

- Потвърждава се, смъртността е три-четири пъти по-ниска, отколкото при Делта. При досегашния вариант смъртността беше 3-4 процента от заразените, тук се очаква да е 1 процент. Ако имаме 6000 случая на ден, един процент е 60 души, докато 4 процента са 240. Въпреки че може да има много случаи на заразени, смъртността ще е по-ниска.

Затова според мен акцентът трябва да се измести, когато преценяваме дали е лошо положението. Досега гледахме основно колко са новите случаи, а сега трябва да започнем да гледаме в болниците какво става, доколко са натоварени те. Може да има и по 10 000 заразени на ден, обаче да карат заболяването лекичко, въпросът е да няма хора, които да останат извън обхвата на болничната помощ. Мисля, че това трябва да е основен критерий.

- Но имаше съобщение, че се увеличават и хората, които влизат в болница.

- Като процент ще продължи да се увеличава броят на тези, които влизат в болница и в интензивни отделения, но той ще е по-нисък от този в предишните вълни.

- В последните два дни имаме 6700-7000 случая на ден, т.е. над 18% от проверените дават положителен резултат при тестовете. Това много ли е?

- Абсолютно погледнато, не е малко. Но при други вълни сме стигали и до 30%. Чак такъв процент сега едва ли ще стигнем. Хубавата новина е, че репродуктивното число падна под 1,3. Три дни беше над 1,3, сега падна малко и в момента е 1,27. Това означава, че сега 100 човека заразяват 127. И, второ - хората очакваха големи рекордни стойности, но ето Пловдив още се държи, не е стигнал рекордите, и в други области е така, макар че ще се увеличават случаите, Бургас още утре ще подскочи. 

- Според математическите прогнози кога очаквате да е пикът на сегашната вълна и кога ще отмине тя?

- Все още нямам данните да изчисля това нещо, не ми се ще да взимам като отправна точка данните по празниците, защото там кой е нанесъл данните, кой не, не е сигурно. Казах и преди, че като мине една седмица след Ивановден, ще се види реалното положение - значи към 15 януари. Но когато се правят прогнози, ние имаме изчисления, които са на база примерите на другите държави, пренесени към България. Те показват, че Омикрон се бори за доминация 3-4 седмици, след като се появи. А при нас той се появи според моите изчисления на 23 декември. Т.е. у нас още десетина дни оттук нататък той ще се бори за доминиране и към 20-21 януари ще го постигне. След което ще измести другия вариант и ще върви към пика. Очаква се пикът да е някъде в началото на февруари, вирусът седи на пика десетина дни и тръгва надолу. Значи към 15 февруари можем да очакваме тази вълна да започне лекичко да отшумява. И да кажем, че някъде през март си заминава. На шега казвам, че на 19 март правя две години, откакто се занимавам с моделите и изчисленията за КОВИД-19, и искам тогава вълната да я няма, да приключва.

- А може ли да има следваща вълна?

- Следваща вълна би могло да има, но както се развива вирусът, той става по-заразен, но по-малко опасен. В това отношение се развива добре. Ако има следваща вълна, тя ще е по-лека и се надявам да не се занимавам повече с този вирус, че да си върша другата работа.

Сега птичият грип например вече го броим просто за грип и вероятно и този вирус ще стане нещо като корона-грип. Според мен, ако има следваща вълна, тя ще е по-кротка. Може да е по-заразно, но няма да е толкова опасно.

Всъщност, не е много точно това да го наречем грип. Хората гледат, че ги удря в белите дробове и си викат: а, то е грип това. Но КОВИД-19 удря и в нервната система, причинява сърдечни проблеми, не е грип това. Затова, когато той става по-заразен, пораженията от него са по-разпространени. Затова трябва да се спазват мерките - по-добре да си здрав, не се разболявай, защото не знаеш къде ще те удари. 

- Правителството обяви, че ваксината няма да стане задължителна, макар че някои държави я въведоха задължително. Според вас кое е правилно, при положение, че у нас процентът на ваксинираните продължава да е нисък?

- Щом правителството е казало, значи няма да стане задължителна. Според мен, би могло да се помисли за защитата на групите, които се срещат с много други хора. Има служители, които стоят примерно на някое гише и през тях минават по 100-200 души на ден. Добре е да се помисли тези хора да се ваксинират, за да се предпазват, за да се запази капацитетът на администрацията. Лекарите също, за да не изгърмят болниците заради липса на персонал. В КОВИД-отделенията повечето медици са вече ваксинирани. Важно е да се ваксинират също личните лекари, при които заболелите ще ходят. Ето при такива групи, които не са големи, би могло да се помисли за задължителна ваксинация.

- Очаквате ли, когато ще бъде пикът - да речем в началото на фeвруари, да се наложи локдаун?

• Това е интересен въпрос. Зависи какви ще са критериите за локдаун. Те, според мен, не може да бъдат същите, каквито бяха при Кацаровия план. Той каза, когато случаите са над 500 на 100 000, районите стават тъмночервени и всичко затваряме. По тези критерии сега би трябвало вече да сме в локдаун. Ще повторя, че според мен трябва да започне да се гледа натовaреността на болниците, защото при Омикрон ще има повече заразени и броят на случаите ще е по-голям. Но не броят на заразените трябва да е основният критерий, който ще ни води към решението да има или да няма локдаун. Основното, което трябва да гледаме, е каква е заетостта на леглата, особено в интензивните отделения, защото интензивно легло не може да откриеш от днес за утре, защото там трябват кислород, апаратури и т.н. Т.е., ако не достигнем някаква критична стойност на запълване на интензивни и неинтензивни болнични легла, дори да има много случаи на заразени всеки ден, няма смисъл да се налага локдаун. Ако това нещо се приеме като гледна точка, имаме шанс при достатъчно налични легла да минем и без локдаун. При положение, че хората спазват мерките и не стигат до болница. С малко помощ от населението може да се избегне затварянето.

• ---

  НИКОЛАЙ ВИТАНОВ е роден на 2 декември 1963 г. във Велико Търново. Работи в Института по механика при БАН. Завършил е физика в Софийския университет. Специализирал е математика в Германия. В Баварския университет Байройт защитава втора докторантура, работи в институтите "Макс Планк", по-късно специализира във Франция и в Япония. През 2007 г. става доктор на математическите науки, от 2010 г. е професор. Ръководи групата учени от БАН, която създаде математически модел за развитието на кризата с коронавируса у нас.