Най-възрастният партизанин у нас навърши 100 години

Евгений БЕЛИЙ,   председател на БАС

На 25 ноември достолепните 100 години навършва най-възрастният останал между нас жив български партизанин, участник в антифашистката борба и във Втората световна война Николай Георгиев-Шмайзера.

Защо "Шмайзера"? Така е известен на всички. Иначе по паспорт и по кръщелно е записан като Николай Иванов Георгиев. Но Николаевци и Георгиеви много. А Шмайзера е само той.

Преди да се уволни от военна служба в 29-и пехотен Ямболски полк като картечар, има да изпълнява не само свои планове. Намислил е да подсили партизанския отряд. И няма да отиде там с голи ръце. Договаря се с дежурния в ротата. "Вземи крайната пушка", съгласява се дневалният. "Но тя има само два патрона", показва му той. И, вместо с голи ръце или пушка, взема автомат, две нападателни гранати и около 600 патрона. По-малко не го удовлетворява. Успява да изнесе и да скрие оръжието. Но дежурният по полк открива липсата и частта е вдигната по тревога. А в най-голямата суматоха в помещението се връща редник Георгиев... гол, по гащета и налъми. Успява да заблуди всички, че е бил до тоалетната. А всъщност там се е съблякъл и е скрил дрехите си. Да се разказва и слуша е любопитно. Но да си на мястото на героя... Иска се смелост!

В Ямболския партизански отряд е посрещнат като "Радецки". И веднага е кръстен Шмайзера. Датата на "покръстването" е 15 юли 1944 г. С това име е доброволец в Първа гвардейска дружина на Сливенския полк в Отечествената война. С това име офицерства близо 25 години. С това име 80 години носи членската си карта в БКП/БСП до ден днешен.

Шмайзера е роден на 25 ноември 1922 г. Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 г. то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 г. взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, хубаво село, на 20 км от Ямбол, селище с училище, читалище, където Николай завършва основното си образование и живее до 15-годишен. Докато го завърта мелницата на селската неволя. Става обущарски работник в Ямбол, завършва занаятчийско вечерно училище, а гимназия - като частен ученик. За около година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 г. е войник в 29-и пехотен Ямболски полк. Близо две години служи и обмисля, и стига до решението, за което разказах по-горе. 

От Отечествената война Шмайзера се завръща като кавалер на Орден за храброст за боевете при Драва. И пак се захваща с обущарския занаят. Но вече е и инструктор на Околийския комитет на партията в Ямбол. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 г. е включен в група специално подбрани младежи за обучение като танкисти в новата ни армия. И това е една тогавашна практика - най-добрите да влизат в армията. Шмайзера е включен във втория пореден випуск на Народното военно училище "Васил Левски" в София. И от началото на 1949 г. като подпоручик Шмайзера тръгва по танкистките друмища.

Изкачва всички стъпала от командир на танков взвод и танкова рота до зам.-командир на танкова бригада. Думите са слаби, за да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-а танкова бригада, 5-а танкова бригада... През 1952-1957 г. завършва пълния курс на Техническата военна академия. Получава изключително висока подготовка.

Докато при едно поредно от безкрайните "вдигания по тревога и изнасяне към границата"... командирският танк не се преобръща. Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. С Шмайзера в танка. Какво струпване на "късмети". С тежка лицево-челюстна травма... С усложнения, трансплантация... Операцията продължава почти 12 часа във Военната болница. Тежки митарства, продължително възстановяване... Все пак изключително здравият му дух в здраво тяло, съчетани с лекарска виртуозност, го връщат отново. Не само в живота, но и в строя.

Следват длъжности в Управление "Бойна подготовка" като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за ръководител на "Общоармейска развойна и експериментална база". Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 г., на 45-годишна възраст и след повече от 20 години боен път под знамената. За сигурната защита на България.

Да отдадем чест и почит към патриаршеската му 100-годишнина като пример за достойно извървян път и отдаденост на каузата - да няма бедни и богати, онеправдани и страдащи хора, да няма майки с черни забрадки!

По памет ще цитирам друго голямо име на България за всички времена - Джеки Вагенщайн, който неотдавна също закръгли стоте: "Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити..."

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.