Аферата "техническо" жито от Украйна застрашава здравето на нацията

- Г-н Сарийски, как оценявате щетите за икономиката от решението отново да бъде разрешен внос на зърно от Украйна?
- Това е чист лобизъм. Лобизъм на преработващите предприятия. Уморихме се да слушаме, че техният капацитет бил толкова голям, че не можел да се запълни от местното производство на зърно. Не знаем в България да се преработват повече от 2,8 млн. т слънчоглед годишно. Тазгодишната реколта е 2,1 млн. т. и разликата не е голяма. Изобщо не е в пъти по-голям техният капацитет, просто имат изгода от евтин внос на суровина. И разбира се, правителството реши да застане на тяхна страна, защото това е политкоректната линия днес. Да си срещу Русия и да обслужваш интересите на Украйна. Но така те накърняват българският интерес. В една статия "Токсичното наследство на Украйна" се съдържат факти за качеството на украинския внос. Само до края на миналата година в Украйна е имало 640 инцидента в критична инфраструктура и други 840 събития, които са могли да доведат до отравяне на почвите, подпочвените води и т.н., което влошава качеството на зърното. Това означава, че е възможно вносът от там да е отровен и негоден за употреба нито от хората, нито от животните.
Успоредно с това оттам започнаха да изнасят технически култури. Или поне житото оттам влиза в ЕС като техническо жито. Така заобикалят строгите изисквания за качество в ЕС и сменят предназначението му - не е за консумация, а за производство на биомаса. Но едно разследване в Полша през пролетта на тази година обаче, доказа, че поляците са консумирали 110 т от това "техническо" жито и в буквалния смисъл са били натровени. Това е и основната причина те толкова категорично да се противопоставят на украинския внос. Направете си проверка къде изобщо в интернет се споменава за аферата "техническо" жито. Само на 8 места, но на български - не! Това означава пълно медийно затъмнение. В този смисъл отпадането на забраната пред украинския внос граничи с геноцид над българския народ.
Всичко останало са празни приказки. Чухме финансовият министър Асен Василев да казва, че България била загубила стотици милиони приходи от ДДС с налагането на забраната над украинския внос на зърно. Учудва ме, защото хлябът и другите изделия, свързани с брашното са с намалено ДДС до края на годината, така че не знам откъде ги вижда Василев тези милиони пропуснати ползи от ДДС. Освен това в тази сметка не беше сложено и обстоятелството, че от България се изнася продукция с доста по-висока добавена стойност.
- Говори се, че вносът на евтина суровина щяло да намали инфлацията.
- Лесно може да си направите сметка като отчетете намаляването на ДДС. Ако си спомняте, когато намалиха ДДС за ресторантите и хотелите, на хляба и хлебните изделия, изобщо не видяхме намаляване на цените, дори напротив. Видяхме рекордно увеличение при хотелите и ресторантите и то точно в месеца, когато данъчното облекчение започна да действа. Така че нямаме основание да очакваме нещо друго при този евтин внос на суровина. Цялата печалба ще остане в преработващия сектор за сметка на българския народ. Защото самото предприятие решава каква част от тази облага ще сподели с крайния клиент. Даже производителят може да увеличи цената на крайния продукт, защото започва да действа т.нар. "нееластично търсене" на пазара. Става въпрос за стоки от първа необходимост, които хората не могат да се лишат. Човек орязва всички други разходи, но без основни хранителни продукти, той не може да мине.
Освен това, нямате регулация на цените. Да се очаква, че продавачът сам ще си свие маржа на печалбата е пълен абсурд.
- У нас всеки мрази богатите, в случая естествено е хората да не вярват на земеделските производители, защото поради неравномерно разпределение на европейските субсидии, лъвският пай оставаше за тях и те станаха несъразмерно големи и богати за нашето стопанство.
- Най-силният вот е протестният. Чухме министри да обясняват, че земеделските производители са много богати и получават несъразмерно големи субсидии и дайте сега да ги накажем. Това ми прилича на приказката, в която Кумчо Вълчо за да накаже опашката си, решил да я откъсне. Независимо от отношението на обществото към земеделските производители, не трябва да се опитвате да ги накажете като ги докарате близо до границата на фалита. Всеки производител си прави някаква сметка и когато вкарвате дъмпингов внос, това води именно до фатален край за тях. Не случайно дъмпингът е забранен в целия цивилизован свят. А ние правим точно това под претекст да отговорим на обществените очаквания, но това не е добре за хората. Защото принуждавайки производителите да работят на загуба се плаща много тежка социална цена. Веднъж изкарате ли земеделските производители от строя, много трудно ще ги върнете обратно.
И на второ място, за да се стигне дотук, виновно беше държавното управление при разпределение на субсидиите в земеделието. Няма регулация в комасацията на земята, в собствеността върху земята и това да лимитира европейското подпомагане. Тъкмо това създаде такива олигарси в сектора. И сега нашите управленци се опитват да настроят обществото срещу земеделските производители, но това е меко казано контрапродуктивно. Вдигането на забраната за дъмпинговия внос от Украйна е антисоциална мярка.

За спирането на вноса
на петрол от Русия

- А отмяната на дерогацията за внос на руски петрол до какво ще доведе?
- Ами, когато досега сте имали евтин източник на енергия - руския нефт и го пресечете, оттук нататък можем да очакваме само увеличение на цените на горивата, на стоките и услугите. Просто пазарът търси равновесие в друга точка и на по-висока цена. Освен това ще трябва да внасяме за рафинерията суров петрол по съвсем различни маршрути, което ще оскъпи суровината. Отгоре на това тези маршрути са задръстени. Това означава чакане на доставки, неустойки по договори и т.н. Спряхме вноса на тръбен газ от Русия и цените рязко се увеличиха, например. Когато заместите евтиния внос от Русия с втечнен газ, цената на доставката се увеличава доста сериозно с разходите за транспорт, регазификация и изграждане на нови терминали. Това ще се случи и с петролните доставки. Между другото България, бидейки една от най-зависимите от руски петрол страни в Европа, получи по-дълга дерогация за внос на руски петрол, за да име време за пренастройка. Отпадането на дерогацията ще доведе и до неустойки по договорите за внос от Русия, арбитражно дело, където ще ни осъдят за милиарди, както стана с оборудването за АЕЦ "Белене", освен значително увеличаване на инфлацията. Ще доведе и до по-тежък картел на пазара. Очаквам да се наложи шок върху шок и съответно всичко това ще рефлектира върху стандарта на живот на българите. Ще плащаме доста по-висока цена за горивата, но ще плащаме и стотици милиони комисионни на посредниците, които допълнително са закачени на веригата.

За наводненията и причините за тях

- Калпавото държавно управление доведе и до страховити последици от вече редовните пороища, които се изливат на различни места в страната ни.
- Нали знаете, че всяка една верига е слаба, колкото най-слабото й звено. А в случая имаме верига, която е направена от няколко слаби звена. Не са проблем само неизчистените речни корита и сухи дерета. Знаем, че всеки кмет пести средства, като не чисти коритата с надеждата, че тази година потопът ще ни подмине. Но има фактори като варварската сеч на горите и несъразмерно увеличаване на просеките в тях така, че водата се излива по тях и предизвиква ужасяващи последици за населените места под тях. Законодателството в момента е толкова пробито, че с едни анекси към договорите, фирмите секат многократно по-големи количества дървета, от обявените в първоначалния договор. Беззаконието е навсякъде в този сектор. Друг проблем са т.нар. "извозни пътища". На всяко сечище има по 10-12 такива пътища. Почвата там почва да ерозира и така се оголват корените на съседните дървета и така, когато дойде голямата вода, няма какво да я задържи. Така пороите отнасят сгради, хора и животни. Затова в изискванията за експлоатация на сечищата е заложен само един извозен път, но то не се спазва и последиците ги виждаме при всеки порой. Навсякъде има икономически кръгове, които не са заинтересовани от келепира. Освен това, за да се възстановят горите, трябват десетилетия. Едно дърво не расте за една година. Сещам се за един автор, който беше написал: "Тежко и горко на онази държава, която вижда в гората дърва за огрев, а в скалите - павета за улиците".