Имена
Ерудираното перо на Григор Чернев
/ брой: 204
Неотдавна отбелязахме 90-годишнината от рождението на Григор Чернев - рядко надарен български журналист, киновед, литературен критик и писател. Личност, която се откроява не само с неподкупната си честност и праволинейност, но и с покоряващия си стил на творец. Роден е на 4 септември 1934 г. в гр. Омуртаг. Невероятното му пристрастяване към книгата го отвежда в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се дипломира със специалността "Журналистика", която сетне го нарежда сред най-надарените творци на изящното ни слово. С хъс нахлува в дебрите на журналистиката като редактор и завеждащ отдел "Култура" на в. "Народна младеж", заместник главен редактор в БНТ, главен редактор на в. "Народна култура", съветник по културните въпроси в Министерския съвет, главен редактор на в. "Софийско утро". Участва в художествени съвети в кинематографията и телевизията, в журита на български и международни фестивали, в работата на Международната организация на филмовите кинокритици. Неслучайно ще го открием и сред най-ерудираните и високо ценени пера на родната ни кинокритика.
От средата на 60-те години на миналия век се появяват и първите негови издания: "Премного красота за един ден" (1965), "Невена Коканова" (1973), "Филмови траектории" (1975), "Панорама на българската култура на английски, френски, испански и руски език". Тази поредица от заглавия недвусмислено ни говори за неутолимия му интерес към седмото изкуство и за неукротимия му стремеж да улавя и анализира тенденциите в текущия генезис и проблематика на филмовото изкуство у нас и в чужбина. Значителен е неговият принос за поставяне в по-дълбок психологически план на проблемите на човека в постоянно изменящия се социален климат. Това обяснява до голяма степен в професионален и тематичен аспект приоритета му към примамливите изяви на големия ни екран.
След така наречените демократични промени, както споделя и той, внезапно настъпи упадък в киното ни и това го застави да прехвърли своята творческа дейност в полето на литературната ни критика. През 2001 г. се появи съавторското му произведение "Чешката следа у Вазов". Следват впечатляващите творби: "Един българин в Прага" (2003), "Часовник" (2003), "Кръг по циферблата" (2004), "Една чехкиня в София" (2006) и други заглавия, които ни представят новия творчески облик на довчерашния страстен и настъпателен кинокритик.
И днес, когато ме навестява споменът за този скромен добряк, духовит колега и сърдечен приятел, в паметта ми оживява невероятното му остроумие, завладяващата му дълбока мисъл и завидното му умение при подбора на темите, особено при изграждане на образната система. Тази негова своеобразна оригиналност е здраво втъкана в канавата и на последните му книги: "Фантоми и файтони. Подробности от пейзажа на българския преход 1992-1994" (2011) и "Къщата на думите" (2014).
На 4 април 2015 г. Григор Чернев ни напусна физически завинаги. Остана да живее в настоящето и бъдещето на духовна България неговото забележително житейско и творческо дело, завоювало свое място в историята на българската култура и литература.