Винаги трябва да се учим от най-добрите

ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА е родена в София. През 2012 г. завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа по оперно пеене на проф. Мила Дюлгерова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. През 2013 г. защитава магистърска степен. След завършване на Академията, неин вокален педагог става Христина Ангелакова. Участва в майсторските класове на Камерзингерин Анна Томова-Синтова, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Камерзингерин Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Стефка Евстатиева и Орлин Анастасов. Носителка е на Първа награда на Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова" в Плевен, получава и Специалната награда на Варненската опера за дебют в спектакъл. Печели Първа награда на ХIII международен конкурс "Франц Шуберт" в Русе. Лауреат е на международните конкурси "New Opera Talent" в Риети (Италия) и на Първия национален конкурс с международно участие "Стоян Попов" в Бургас, на който получава специалната награда на Старозагорската опера - дебют в премиерния спектакъл на "Евгений Онегин". През септември 2021 г. става стипендиантка към Академия "Санта Чечилия" и завършва обучението си в Академията "Борис Христов" в Рим. На 9 ноември 2021 г. прави дебют на сцената на Варненската опера в ролята на Леонора от "Трубадур" на Верди. На 15 юни 2023 г. в зала 1 на НДК дебютира в ролята на Донна Елвира от "Дон Жуан" на Моцарт в премиерната постановка на МДТ "К. Кисимов" - Велико Търново.

- Госпожо Георгиева, в края на февруари дебютирахте в ролята на Татяна Ларина от "Евгений Онегин" на Чайковски в Старозагорската опера. Откога датира Вашият интерес към тази героиня?
- С моята героиня Татяна имам дълга история. В основното училище в София нашата класна ръководителка беше и преподавателка по руски език. Тя раздаде откъси от художествената руска литература на целия клас и на мен се
падна писмото на Татяна. Грабна ме, защото като една девойка, и аз започвах да се вълнувам от тези отношения. Всъщност, припознах се в героинята и я усетих много близка. Тогава не прочетох целия роман, но на по-късен етап, когато вече бях студентка в Националната музикална академия"Проф. Панчо Владигеров", отново в час по руски език, прочетох писмото на Татяна и си казах, че това е партия, която, ако мога да изпълня, трябва задължително да науча. В четвърти курс нашият преподавател по актьорско майсторство акад. Пламен Карталов ни възложи задачата да си изберем партии от опери и аз научих Татяна. По-късно, през 2016 г. участвах в репетиционен процес за премиерното представяне на "Евгений Онегин" с режисьорка Вера Петрова. Като вокален педагог бе поканена Лариса Гергиева, която много ни помогна за целия стил на Чайковски, особено за текста и неговата звучност. И много се радвам, че тези срещи с Татяна поетапно ме подготвиха за тази партия, да мога всеобхватно да я почувствам като своя и да я изпълня по възможно най-добрия начин. Тази опера и романът на Пушкин затова са станали световна класика и са останали във времето, и ще продължат да вълнуват, защото са толкова велики и човек на всяка възраст намира нови и нови неща.
А представлението в Стара Загора мина като един дъх, адреналинът ме държеше през цялото време, после не можах да спя цяла нощ. Беше неописуема емоция, разкошна еуфория - нещо, което е съвсем нормално да се случи в този момент.
- Бихте ли желала да пресъздадете и други образи от руската класика - например Йоланта от едноименната опера или Лиза от "Дама пика", отново на Чайковски, Ярославна от "Княз Игор" на Бородин...?
- Аз съм голям почитател на руската класика и със сигурност желая да направя тези образи - Йоланта е чудесен персонаж точно в този момент, на по-късен етап може би Лиза и след това - Ярославна от "Княз Игор".
- Как подхождате към изграждането на една роля, ако героинята е коренно различна от Вас като характер?
- Такава е Донна Елвира в "Дон Жуан" на Моцарт. Първо се запознавам с всички източници в литературата, с композитора, автора на текста, с историческите събития и епохата, в която творят композиторът и авторът на текста. Запознавам се и с другите персонажи, за да разбера къде се позиционира моята героиня, каква е тя във взаимоотношенията си с останалите герои. Опитвам се да я опозная и предизвиквам себе си.
- Какво е отношението Ви към т.нар. второстепенни роли? В някои случаи по-малките роли са толкова характерни или ярки, че публиката ги запомня и обиква.
- Дори понякога второстепенните роли са ключови и решаващ фактор в цялостната драматургия. Нашата работа е да пресъздадем най-достоверно образа, в който влизаме, да бъдем коректни към него и така ще предизвикаме емоциите на публиката.
- Винаги ли сте искала да станете певица?
- Цял живот съм искала това. Като малка, още в детската градина, моите родители ме записаха на акордеон и на солфеж, както ги е насочила учителката ми по музика. И оттогава винаги съм знаела, че искам да се отдам на музиката и на пеенето. Но не винаги съм искала да съм оперна певица - осъзнах го някъде в периода на средното образование, когато отидох да уча във Враца. Когато кандидатствах в Музикалното училище, нямаше паралелка с акордеон, а вокална паралелка имаше от девети клас. СОУ "Отец Паисий" във Враца беше с профил музика, танци и изобразително изкуство. Тогава кандидатствах с пеене и акордеон, защото много е важно за един певец паралелно с пеенето да изучава инструмент. После в Академията ми беше много лесно да уча пиано, което е задължително.
- Как поддържате форма - на гласа, на физиката, на психиката?
- Не правя някакви специални неща, за мен е важно да пея всеки ден поне по час и половина, за да поддържам определен вокален тонус. Съобразявам се да имам достатъчно сън, да не се храня точно преди излизане на сцена, да се ограничавам от определени неща - като шоколад, алкохол... Когато се прибера в къщи, се занимавам с нормалните неща, които се случват в личния ми живот. Когато съм в операта, съм там на 100 процента, няма значение какво е емоционалното ми състояние. А когато съм вкъщи, съм майка и съпруга.
- Какви са любимите ви занимания, когато сте тримата с Вашия син?
- Винаги, когато имаме възможност, ходим на планина, на разходки сред природата, както и на вилата ни в провинцията. Опитвам се да поддържам баланс между семейството и кариерата и мисля, че на този етап ми се получава.
- Явявате се на престижни конкурси, печелите първи награди - това доколко е важно за младия артист? Освен наградите, подготовката и самото участие на какво Ви учи?
- На конкурсите се трупа друг опит, който е много важен, за да може човек винаги да надгражда, да си повишава нивото и да изисква от себе си още и още. Срещите и запознанството с участници и жури в международни конкурси създават и много контакти. Респектирани сме от журито, но дали ще е жури или публика на спектакъл, за мен е еднакво важно с изпълнението си да успея да ги докосна.
- Наградите отварят ли много врати?
- Конкурсите, на които съм се явявала, за мен отвориха много врати. След като спечелих първа награда на конкурса "Гена Димитрова" в Плевен, дебютирах във Варненската опера в "Трубадур", с партията на Леонора. Изключително благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми бе даден шанс - те имат разбирането, че трябва да се подава ръка на младите хора, защото те са бъдещето. Искам да благодаря и на ръководството на Старозагорската опера - след като станах лауреат на конкурса "Стоян Попов" в Бургас, ми бе даден шанс да дебютирам в ролята на Татяна. Някои от директорите на театри в България са и преподаватели в Музикалната академия, което е изключително полезно. Преподавайки, те виждат младите таланти и подавайки им ръка, правят нещо като инвестиция в тях.
- Посещавала сте майсторски класове у нас и в чужбина. Това, че се докосвате до различни школи чрез големи артисти, до техния индивидуален почерк в изграждането на образи, на сценично поведение и т.н., какво Ви дава?
- Нашето изкуство е като занаят, общо взето си "крадем", ако може така да се изразя. Майсторският клас е много ценен, но е полезен на етап, когато певецът има солидна основа и е по-завършен като изпълнител. В майсторския клас може да се изпипват детайли, които правят вълшебството да се сбъдне в музиката, тънкости, които изпълнителят е трудно да научи сам. Гордея се, че съм била на тези майсторски класове, от всеки от големите наши и световни изпълнители съм взела по нещичко за себе си. Тези личности са ме докоснали по такъв начин, че мога още по-добре да разкривам оперното изкуство. Щастлива съм, че съм била избирана от тях, тъй като в техните майсторски класове не може да се включи всеки, който пожелае, преподавателите избират своите ученици на предварително прослушване.
- А тези знаменитости какви са като хора?
- Колкото са големи като изпълнители, толкова са земни като хора. С всеки от тях ми е било много приятно да комуникирам, да ги опозная, да ме допуснат до себе си. С някои продължавам да се консултирам и си остават като мои учители. Винаги трябва да се учим от най-добрите, до чието ниво искаме да стигнем. Това са изключително земни, топли хора и се радвам да съм близо до тях.
- Може ли да има истинско приятелство между оперни певици? Или творческата конкуренция поражда напрегнати отношения?
- Има я конкуренцията, но има и приятелства. Конкуренцията е важна и полезна за изпълнителя, защото той се амбицира да се представя по-добре. А няма как да не се сближим, защото понякога в театрите сме по цял ден заедно и непрекъснато общуваме. Както се случи и в Стара Загора - наистина там открих приятели, с които продължаваме да се чуваме и да имаме топли отношения.
- Какво Ви предстои в близко време като изяви, проекти?
- Каня всички ваши читатели на камерен концерт с песните на Тодор Попов със заглавие "Диалогът със самотата" в концертната зала на НМА "Проф. Панчо Владигеров" в петък, 15 март, от 19 ч. Четирима млади изпълнители заедно с нашата пианистка Александра Дичева ще представим някои от песните на Тодор Попов за първи път. Много съм благодарна на Александра за поканата, тя беше на мой рецитал преди две години и още тогава ме покани. Тя търси определени гласове, с които тези песни да бъдат пресъздадени за първи път. Голяма чест, но и отговорност е да се изпълни една песен за първи път, да се преоткрива една музика, когато липсва студиен запис, а композиторът вече го няма, за да обсъдите творбата с него. Ние в момента сме и в звукозаписен процес, който ще продължи два дни след концерта. За тази година имаме няколко проекта, но като наближи времето ще разкажем за тях.