ГДБОП върна при археолозите 700 крадени находки

Точно 696 артефакти от нашите земи, изнесени от страната ни след иманярство и открити във Великобритания, получи Националният археологически институт с музей при БАН след обща акция на ГДБОП и Министерството на културата в сътрудничество с Европол и Интерпол. За първи път колекция от такъв мащаб се връща при нас, каза директорът на НАИМ доц. Христо Попов при представянето на предметите преди ден. А можем да добавим към думите му, че най-сетне изровени от иманяри и изнесени престъпно от България археологически находки се връщат където им е мястото - в Националния археологически музей на БАН; помним как в предишни времена такива предмети отиваха в неподходящи по профила им музеи.

Връщането у дома на това национално богатство е в рамките на Директива 93/7 на Съвета (ЕИО) от 1993 г., която въвежда механизми и процедура за връщането на културни ценности, изнесени незаконно от държави-членки на ЕС. Предметите са открити от полицията в Кент в тайник в кола на български гражданин в края на 2020 г. Установено е, че културните ценности са с произход от България и са изнесени незаконно от страната. Иззетите артефакти са върнати на представители на МВР и Министерството на културата през юли 2021 г. 

Специалистите са започнали работа за определяне на автентичността на находките, но след първия оглед смятат, че около 70% от тях са оригинални, за останалите има съмнение, че са фалшификати и реплики. Първоначалната експертиза е извършена от английски и български специалисти от НАИМ в Британския музей. Основният проблем при спасените находки е, че не е известно къде са намерени, а това ги изважда от историческия им контекст, губи се научната им стойност, т.е. познанието ни за миналото и за културно-историческото ни наследство, подчерта доц. Попов. А наличието на фалшификати е голям проблем, понеже България вече се налага в Европа като източник на археологически ментета, ставаме сериозен пазар за фалшиви ценности и това е притеснително, добави археологът. След завършването на експертизата за автентичност във фондовете на НАИМ ще постъпят само оригиналните, а фалшификатите служат само за изследване как са направени и докъде е стигнала техниката за правене на ментета. 

Според зам.-министъра на културата доц. Пламен Славов събитието демонстрира доброто сътрудничество между МК, ГДБОП и археолозите изследователи в името на голямата цел - опазване, съхраняване и показване на културно-историческото богатство на нашите земи. Комисар Димитър Кангалджиев, зам.-директор на ГДБОП, подчерта, че в последните месеци службата има редица успехи в борбата срещу престъпното и нелегално изнасяне на археологически находки. Съвсем скоро може да има още предмети, спасени за страната ни и върнати у дома, защото в момента текат още две акции с партньорски чужди служби. Колекцията, върната сега, включва над 600 монети от злато, сребро, мед и олово, с широк времеви произход - от V в. пр.Хр. до ХVI в. Както и бронзови накити като фибули и пръстени, бронзови фигурки и др. 

Със сигурност е установено, че монетите са от България, обясни проф. Дочка Аладжова, специалист-нумизмат от НАИМ. Тези, които са интересни за специалистите и за науката, не е задължително да са от злато и сребро, макар че обществото винаги реагира най-много на златото. Най-ранните монети в спасената колекция са от Атина, има на Филип Втори, но проф. Аладжова не се ангажира колко от златните монети са автентични, преди да завърши проучването им в лабораторията. Сред сребърните монети от римския републикански период има три, които са важни - ядрото им е от неблагороден метал, който отгоре е покрит със сребро. Това е свидетелство, че и в онези времена е имало инфлация и държавата прави такъв "трик", за да спести сребро, обясни изследователката. 

Сред монетите от времето на римската империя има един по-ценен денар - на император Август, тъй като е рядък за нашата територия. Сред предметите има и малки оловни печатчета, които са се поставяли от едната страна на монетите, както и пломби - слагани са от двете страни. Доста са монетите от византийския период, от Х-ХI в., има и от ХVI век. На една от монетите e "щампована" интересна сцена от зараждането на християнството.

Вторникът бе добър ден за българската археология, защото пък МК връчи наградите си "Златен грифон" за научни постижения в българската археологическа наука за 2019 и 2020 г. Зам.-министър Пламен Славов връчи наградите на над 30 призьори от цялата страна. 

И една тъжна новина - днес от 11 ч. в черквата "Св. Седмочисленици" се прощаваме с доц. Мария Чичикова, доайен на тракологията у нас, огромна фигура в българската археология, която си отиде на 19 декември след кратко боледуване. Тя е откривател и изследовател на столицата на траките одриси - Севтополис край Казанлък, дълги години е ръководила секцията по тракология в НАИМ, преподавател в СУ и във ВTУ. Автор на над 100 студии, статии, на знакови монографии за гробната архитектура и погребалните обичаи на траките по нашите земи. Мария Чичикова е почетен гражданин на Казанлък и е сред първите носители на наградата на името на създателя на науката Тракология Александър Фол. Ще я помним като изключително сърдечен и жизнен човек до последните ѝ дни. Поклон!