МОЖЕШ ДА ПОСТИГНЕШ ВСИЧКО НАВСЯКЪДЕ

ВЕЛЕКА ЦАНКОВА завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" (2018) в класа по поп и джаз пеене на доц. Алис Боварян. Интересът й към джаз музиката я отвежда към Нидерландия и Италия, където преминава курсове по обучение в Maastricht Conservatorium в Маастрихт и Conservatorio di Musica "Giuseppe Tartini" в Триест. Участва в престижни фестивали, както и в музикалните проекти "The words and music of Irving Berlin", "Y Jazz", "XMAS Edition", "The Oldie Goldies", "BG Vintage", "Приказки за джаза", "Мистерия Гершуин", "Съвременен джаз с българска лирика" и "Новините в джаза" - под ръководството на Михаил Йосифов. През 2021 г. издава първите си авторски песни - "Стъпки в пясъка", "Околосветско пътешествие", "Ти си някъде там" и "Сън", в сътрудничество с Михаил Йосифов и Атанас Попов. През юли 2022 г. е солистка в европейското турне на JM Jazz World Orchestra, под ръководството на Luis Bonilla. През декември 2022 г. е солистка в Коледните концерти на Биг бенд Cotatcha Orchestra в Чехия, под ръководството на Jiri Kotaca. През 2023 г. участва като изпълнител и автор на две песни в дебютния албум на формацията "Михаил Йосифов и "Новините в джаза" - "Първа емисия".

- Госпожице Цанкова, какви са напоследък "Новините в джаза"?
- "Новините в джаза" са много добри, чак толкова добри, че вече работим по втори албум, дори е почти завършен, остава да го запишем. С формацията "Новините в джаза" прекарахме чудесен тиймбилдинг през януари. Главен организатор беше водещият на "емисията" - Мишо Йосифов. Прекарахме една седмица в едно село до Троян, заедно - с нова авторска музика. Много трепетно вървят нещата с групата и нямаме търпение за концертите, които сме подготвили за тази година.
През 2023 г. спечелихме субсидия от Националния фонд "Култура", с която реализирахме дебютния ни албум - "Първа емисия", както и изнесохме концерти и музикални работилници в няколко града в страната. В проекта голяма заслуга има Елисавета Петрушева, която е чудесен организатор и искрено се вълнува заедно с нас. Много сме щастливи и благодарни, че имаме такъв човек в екипа. Във всеки от градовете, които избрахме, има музикално училище. Беше много приятно, различно и имаше смисъл от всичко, което се случи. За учениците също беше хубаво преживяване. Поне за мен най-симпатично беше във Велико Търново - малко след като започна музикалната работилница, влязоха 20 и няколко първокласници. Обикновено работим с по-големите класове, но в това училище ни изненадаха. Задаваха много въпроси и бяха изключително любопитни и сладки. Определено тази среща остави силна следа у нас.
- Как решихте да учите поп и джаз пеене в Музикалната академия?
- От малка съм харесвала да пея песни, не съм от музикално семейство, но нашите винаги са ме подкрепяли. В началото пеех в Детска вокална група "Сладки пуканки" с ръководител Ирина Добрева, беше истински празник, участвахме в концерти в НДК, в Двореца на децата, имаше голяма активност и така човек се научава и разбира дали му харесва сцената. Моите спомени са вълнуващи и приятни, не съм имала някакъв стрес от изявите пред публика, ами напротив, до ден днешен им се наслаждавам искрено.
След това животът ме срещна с доц. Алис Боварян, моята учителка любима, при която завърших НМА "Проф. Панчо Владигеров". Тя беше първата и най-важната роля за моето музикално израстване. Вдъхна и доверие, и подкрепа, за което съм й много благодарна! Именно в Музикалната академия си намерих едно местенце, в което се почувствах доста комфортно. Запознах се с прекрасни музиканти, колеги, там срещнах и Мишо Йосифов, който ми даде много голям тласък.
- Надградила сте наученото в НМА със специализации в Маастрихт и в Триест. Като сравнявате обучението у нас и в чужбина, какви изводи се налагат?
- Възползвах се от програмата "Еразъм", която се предлага в много университети у нас. Първо избрах Нидерландия, защото всички сме чували, че там обучението е на високо ниво, и като става дума за джаз, това е едно от местата, на които има какво да се научи. Учителката, която ме взе - Сабине Кулич, свири на саксофон, на пиано и пее страхотно, жена с много красив характер, която ни предразполагаше добре. Появяваше се в академията като едно слънце, което влизаше през вратата и... спираше дъжда. Нивото беше високо и студентите бяха доста навлезли в материята джаз, в която правех първи стъпки. Но това нямаше значение, и макар че бях там само за два семестъра, се занимаваха с мен, помагаха ми, обръщаха ми внимание и успях да попълня знанията си.
В Италия заминах по идея на Петя Кисимова, която отговаря за международните стажове на студентите в Академията. Отидох за един семестър, определено беше различно от Нидерландия - слънце, купон, свобода и артистизъм. Успях да посещавам часове с всички курсове на Консерваторията и използвах пълноценно пребиваването си.
- Участвате в проекти, които възкресяват и придават съвременно звучене на български поп класики и много бързо стават любими на младата публика. Защо това е важно за Вас?
- Важно е, защото все пак живеем в България, а тук имаме великолепни композитори, които са писали много красива музика, както и песни, изпълнявани от прекрасни певци. Любими са ми Мими Николова, Лиана Антонова, харесвам и други, разбира се, но те двете са ми най на сърцето. Приятно е да се докоснеш до тази музика, тъй като е нещо съвсем различно от това, което ни заобикаля в момента. Начинът на изразяване в текстовете на тези песни е друг, красив, поетичен, дори понякога има някоя остаряла дума или израз, които днес няма да употребим, това много ми харесва! Участвах в един проект - "БГ винтидж", още като студентка, когато много пламенно исках да пея американска и английска музика. Мишо Йосифов ни каза, че ще пеем стари български песни и аз леко се разочаровах. Няколко дни по-късно се влюбих в тази музика! И така до ден днешен, изключително са ми приятни поводите, в които имам възможност да изпълнявам тези песни. На първия концерт на "БГ винтидж" се запознах с Мими Николова, с която имах честта да изпея в дует емблематичната песен на Йосиф Цанков "Когато луната изплува". Контактът с нея беше фантастичен, тя ври и кипи! И, мисля, бе щастлива от факта, че изпълняваме песни, които са били важна част от нейния живот.
- Пеете на фестивални сцени, пред хилядна публика, но и в клубове, в много по-интимна обстановка, съвсем близо до хората. Усещането различно ли е?
- Клубната обстановка е много приятна, създава се близост между артиста и зрителите. На голямата сцена е трудно да потърсиш вдъхновение в очите на някого отсреща, но ще видиш мащабността, което дава приятното усещане, че има кой да чуе и да се наслади на музиката ти. И двете неща са много хубави и носят удовлетворение на музикантите. Различни, но в същината си еднакви.
- Вече създавате своя авторска музика - разкажете как възникват идеите за Вашите песни, как напасвате музиката и текстовете, изобщо за творческия процес.
- Още търся правилния подход. За момента при мен вървят заедно - мелодия и към нея бързо се самонаписва текст. Но това са моменти на вдъхновение, което, за съжаление, не идва толкова често, определено не е всеки ден. Началото на този творчески процес за мен започна съвсем скоро, в сътрудничество с Мишо Йосифов. Щастлива съм, че ми оказва подкрепа и споделя опита си с мен. Мишо е изключителен музикант и човек! Когато споделям идеите си с него, той сяда на пианото и засвирва точно това, което си представям. Дава страхотни идеи и насоки, и пише най-добрите аранжименти.
- В чие професионално мнение и съвети се вслушвате?
- Отново ще кажа името Михаил Йосифов, също така Ангел Заберски, страхотен композитор, музикант и човек, в когото, ако се вслушаш внимателно, ще намериш много истина и полезни съвети. Вярвам, че и към мои колеги връстници мога да се обърна за мнение и съвет. Не на последно място - моята майка, която ми е голяма подкрепа в цялото музикално приключение, в което съм се впуснала. Когато мисля текстове за песни, се съветвам с нея, често ме изненадва с интересни предложения.
- Как мислите - има ли у нас сцена и перспектива за млади музиканти, които искат да се посветят на джаза?
- Сцена има, фестивали има, музиканти има, най-важното е да имаш смелост и ентусиазъм, оттам насетне всичко е постижимо. Музикалната академия през последните години има сериозен възход. Ако джазът е музиката на сърцето им, защо да не й се посветят. Поне ние това правим.
- Вие самата срещала ли сте трудности или какви препятствия трябва да преодолява един творец, отдаден на музиката, на изкуството, за да постигне мечтите си?
- Нещата при мен стават с лекота, гледам нищо да не насилвам, всичко да се случва по естествен път. Иначе пречки и неприятни преживявания винаги ще има, въпрос е човек как реагира на тях. Нещата са много динамични, така че няма място за отчаяние и драматизъм. Можеш да постигнеш всичко навсякъде, стига да имаш желание. Ако човек замине за Щатите, това едва ли ще направи нещата по-лесни, защото ще има поне още 100 000 човека, които ще мечтаят за същото нещо. В България сме една шепа хора, които се занимават с джаз, бързо ще се намерим, както се казва, важното е да има труд и постоянство, и нещата ще се случват лека-полека. Джазът не е най-популярният стил в момента, но има и млади хора, които го припознават.
- Как прекарвате свободното си време, как си почивате?
- Гледам филми и сериали. Използвам ги като бягство от реалността.
- Какви музикални изяви Ви предстоят в близко време?
- С "Новините в джаза" ще реализираме три концерта в София по програма на Столичната община. Това са три "емисии" - Пролетна, на 13 април в "София лайв клуб", на 26 юли - Лятна, в "Топлоцентрала", и на 21 ноември - Коледна, в Дома на киното. Ще подготвим и по една авторска пиеса специално за всеки от концертите.
- Велека... кой Ви дари с това прекрасно име?
- Винаги съм си харесвала името, но в последно време особено го ценя - и заради реката, и заради това магично място Синеморец. Родителите ми са го избрали, най-вече майка ми. Не съм чувала друг да се казва така, но сигурно има - това е хубаво българско име, макар леко непопулярно. Интересно, че съм го намирала в интернет в други страни.