120 години от рождението на АТАНАС ДАЛЧЕВ

АТАНАС ДАЛЧЕВ не се нуждае от представяне. Един от най-видните български поети и преводачи на XX век. Роден е през 1904 г. в Солун. Баща му е адвокат и учител в българската гимназия там, народен представител на българското население в турския парламент. След Балканската война семейството се преселва в София. Той завършва философия и педагогика в Софийския университет. След това посещава Италия и Франция, където слуша университетски лекции и отблизо се запознава с модерната европейска култура. Получава учителска правоспособност по френски език от Сорбоната. Поезията му е с ярка философска проблематика. Част е от литературния кръг "Стрелец". Автор е на шест стихосбирки, както и на книгата "Фрагменти" - критика, моралистика, художество, както и множество статии върху културни въпроси. Превежда стихотворения и белетристика от най-големите френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972), "Знак почета" - орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1974), орден "Народна република България" - III степен. Умира през 1978 г. в София.



Поет

Връща се в квартала той полека
с някаква усмивка на уста,
и не вижда нищичко човека,
и върви, нивиден от света.

Ала появи ли се от края,
секва в миг на картите шумът
и бащите, спрели да играят,
с поглед зъл през рамо го следят.

Майките прането си оставят,
от балконите със страшен глас
викат свойто Митенце и Славе
в къщи да се приберат завчас.

Младата вдовица от етажа,
с деколтето, с голите гърди,
предполага, а и знае даже,
че е пратен той да я следи.

Неспокоен е магазинера,
този уж благонадежден мъж,
и за свойте кражби, разтреперан,
почва да си спомня изведнъж.

А кога под своята лампада
вечер съчинява стихове,
мислят те, че пише той доклади
за безбройните им грехове.

И приклекнали срещу луната
на прозореца му осветен,
като че се канят в тъмнината
да завият вкупом с дух смутен.

Ех, приказвайте си на провала,
че му бил напълно чужд светът!
Откогато той дойде в квартала,
съвестите вече тук не спят.



Художникът и вятърът

Художникът искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше листа, които излизат лудо от
    пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше как се струи и проблясва тревата
    в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
    и рисуваше облаци, пръснати в паническо
    бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
    и виждаше винаги, че рисува друго.