Безрезултатно преповтаряните оценки на МВФ

През март 2024 г. специализирана мисия на МВФ бе в България за подготовка на регулярно подготвян преглед във връзка с изпълнение на изискването в чл.IV от официален документ на МВФ, добил популярност у нас като „Учредителен договор на МВФ“ (Articles of Agreement). В съответствие с чл. IV представители на МВФ провеждат двустранни дискусии с всички страни-членки на МВФ. Честотата на тези дискусии е ежегодна, като се допуска провеждането им и през година. Предходният доклад на МВФ по линия на консултациите по чл. IV за България бе през 2022 г.
Ръководител на настоящата мисия на МВФ в България бе г-н Жан-Франсоа Дофен.
Мисията на МВФ посещава конкретната страна, събира и систематизира икономическа и финансова информация и дискутира с официални представители на страната икономическото развитие и провежданите политики. Представителите на МВФ се стараят да оценят текущото икономическо състояние на страната и да предпоставят краткосрочните и средносрочни финансови проблеми.
Специалистите от МВФ поддържат активни контакти с Института на МВФ, който е специализиран в макроикономически анализи, формулиране и подготовка на конкретни икономически политики за целите на националната икономика.
Като следствие от проведените консултации МВФ подготвя и публикува компактен доклад, достъпен на интернет-страницата на МВФ с окончателни оценки.
В средата на март т.г. мисията на МВФ в страната се срещна с наши депутати от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание (предадена детайлно в интернет-страницата на Investor.bg).
Задача на настоящата бележка е дискутиране на проведените в НС разговори.

Възлови критични бележки

Задача на настоящата бележка не е да направи цялостен разбор на представените виждания на мисията на МВФ, а да коментира отделни възлови акценти, които са били дискутирани нееднократно по различни поводи от местни експерти на национални и научни срещи.
По преценка на МВФ е необходима промяна в данъчната система, така че тя да бъде „по-справедлива“. Плоският данък изигра своята роля при въвеждането си, но на този етап е пречка пред способността да се инвестира в човешки капитал и инфраструктура. Препоръката на мисията е да се въведе прогресивна данъчна система, поне що се отнася до данъка върху доходите на частни лица.
В последните години аргументираната критика срещу действието на плоския данък е почти перманентна. В годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН през 2018 г. се анализира обстойно действието на плоския данък и се препоръчва корекция на данъчната система. В същата година КНСБ организира широко прокламирана конференция с международно участие на тема „Десет години плосък данък в България“, на която присъства и тогавашният министър на финансите В.Горанов. Министърът призна, че е желателно да се преоцени данъчната система, но може би по-нататък във времето. Явни и нееднократно доказвани са нежелателните последствия от

действието на плоския данък,

но властите продължават упорито да игнорират преосмислянето на основни положения в действащата данъчна система.
Специалистите от МВФ акцентират върху изоставането на доходите у нас в сравнение с останалите страни в ЕС. Проблемът е в значителното социално разслоение на обществото у нас – най-голямо в ЕС. Задължение на макроикономическото управление е предприемането на мерки и провеждането на политики за подтискане на високото социално разслоение, което е и повод за нагнетяване на социално-икономическо напрежение. То се проявява по различен начин и не бива да се подценява. Данъчната система е инструмент за омекотяване на напрежения от подобен род, както и ангажиментите на високодоходните групи към попълването на НОИ и системата за социално подпомагане.
Подобен тип аргументирани бележки и критики към макроикономическото управление у нас нееднократно са отправяни от специализирани среди у нас, но те винаги остават игнорирани от управленските среди и оставяни без последствие.
Представителят на МВФ обръща внимание на

нееднозначното действие на ДДС

При приемането на Бюджет 2024 Министерството на финансите предлага връщането на ставката до 20%, но в крайна сметка намалени ставки останаха поне до края на годината за някои бизнеси – ресторанти, кетъринг услуги и фитнеси, и за туризма (до средата на 2024 г.). Основанията са почти повсеместно популистки, без задължителното провеждане на конкретен макроикономически анализ.
В съответствие със статистиката на НСИ цените на стоките и услугите в общественото хранене растат с изпреварващи темпове, независимо от ниския ДДС – годишният прираст на цените в „Ресторанти и хотели“ към февруари 2024 г. например е 8,7% при 3,3% общо за икономиката. Остават неанализирани редица особености на туристическия бранш у нас.
Конкретните макроикономически решения се приемат в съответствие с действието на силови структури при привеждане на фиктивни аргументи, неподкрепени от реални наблюдения.
Не е редно публичните инвестиции да се възприемат като своеобразен буфер за балансиране на държавния бюджет. Г-н Дофен отбелязва, че „… онова, което не препоръчваме да направите, е да намалите бюджетния дефицит чрез намаляване на инвестициите, защото това ще се отрази на растежа в дългосрочен план“.
През последните няколко години (с изключение на 2023 г.) изпълнението на капиталовата програма е в рамките на две трети от планираната. Капиталовите средства за дългосрочни материални активи са по-малко от половината от общо отчетените капиталови разходи. При това съществена част от капиталовите разходи се правят в края на годината (за 2023 г., например, 43% от годишните капиталови разходи са направени през месец декември!). Подобно отношение говори за

подценяване на капиталовата програма,

поради което и нормата на натрупване у нас остава на неприемливо ниско равнище.
Частните и публични инвестиции се допълват взаимно, т.е. не е възможно да се очаква едностранен чувствителен прираст на частните инвестиции при изоставане на програмата за публични инвестиции. Този проблем систематично се подценява от макроикономическото управление.
МВФ препоръчва засилване на вниманието към развитието на човешкия капитал, най-вече повишаване и интелигентно управление на инвестициите в образованието. Този проблем също отпада систематично от реалните приоритети на управлението на страната.
Най-добрият български университет, който се появява в световните университетски ранжирания (например CWUR) през 2023 г. е Софийският университет (на 952-ра позиция), а следващия поред български университет е Медицинският университет в София (на 1511-та позиция). Преди нас на Балканския полуостров Турция има 7 университета в същата класация, Гърция – 6 университета, Румъния и Хърватия – по 2 университета, Сърбия и Словения – по един университет. Сравнението с други страни дори и само от Източна Европа е още по-неблагоприятно за България.
Опияняваме се на местна почва от масовост при завършилите висше образование, от голям брой професори и доктори на науките, но изоставаме драматично при световна съпоставка. Състоянието при средното образование е още по-неприемливо и по-срамно. При такава ситуация не е чудно, че населението формира предпочитанията си по отношение на собствените си лидери не по качествени показатели, а по странични и външни критерии.

Образователният проблем

е също сигнализиран нееднократно на местно ниво, но неговото реално решаване се отлага във времето.
Заслужава да се спомене заключителната преценка на специалистите от МВФ, че „… България разполага със значителни възможности да подобри стандарта на живот на своите граждани, въпросът е, че трябва да бъдат прилагани внимателно обмислени политики, за да се постигне тази цел“. България има потенциал за измъкване от твърдата си опашкарска позиция в ЕС, но управлението на страната е неадекватно.

Заключение

У нас е установена практика, при която макроикономическото управление се придържа към поведение, което може да се определи като арогантно неглижиране на експертни оценки. Най-знаещи и най-можещи са тези, които са се докопали до властта. На тях не им е необходим ангажиран анализ, те стоят над всякакви специалисти, те са тези, които решават и от там нататък – след мен потоп.
Държавата обаче е наша обща, не е само и единствено на властимащите. Населението следва да съумее да упражни своята собствена воля за постигането на желания социално-икономически прогрес. Това няма да може да се случи без активната и определяща роля на интелигентните ни съграждани.