В образованието тлеят проблеми, трупани през последните години

15 септември се е утвърдил в националното ни битие като скъп всенароден празник още от епохата на Възраждането и е неделима част от духовния облик на българина. Напоследък тази стародавна наша традиция позагубва от някогашното си очарование и атрактивност - последица от емоционалното изсушаване на нацията ни и от духовното ни обедняване.
Първият учебен ден винаги асоциативно ме връща към най-скъпите ми преживявания от ученическите и учителските ми години, които имаха неповторим аромат и неотразимо въздействие за цял живот. Оттогава наистина изтече много вода и нещата коренно се промениха в човешки и интелектуален план. Навремето се полагаха изключително много усилия, за да не остане нито едно българско дете извън училище. Да не говорим за съдържанието на обучението и стройната организация на цялостната учебно - възпитателна работа, която едва ли може да се сравнява с климата на днешното българско образование. Сегашната безотговорност на просветните ни държавни органи ежегодно оставя на улицата хиляди подлежащи на задължително обучение деца. Особено са обезпокояващи резултатите от самото обучение, които нареждат нашите ученици днес сред най-изоставащите по грамотност техни връстници в Европа. Унизително състояние на днешното ни пренебрегнато школо, което преди години беше сред водещите в света.
Никак не е трудно да се открият

причините за този упадък на просветното ни дело

Рибата, както казва народът, се вмирисва от главата. Всичките ни управници, които с неудържим хъс яхваха големите кресла на властта след настъпването на така наречените демократични промени у нас, декларираха на всеослушание, че приоритет в тяхната дейност ще бъде образованието. А какви са фактите? В структурата на образователната ни система се внасят промени, които влошават качеството на контрола на учебния процес. Как да си обясним съкращаването за експерти по пеене и музика, физическо възпитание и изобразително изкуство в регионалните управления на образованието в страната ни? Днешното ни Министерство на образованието и науката дава ли си сметка как може един експерт по история да отиде в училище и да дава съвети на учител по физическо възпитание?
Не по-малко озадачаващо стоят нещата със занемарените и маргинализирани възпитателни функции на днешното българско училище. От регионалните управления на образованието са изгонени като ненужни съответните специалисти по възпитателна работа - вероятно в нечии очи тези неща са комунистическа отживелица. За сметка на това днес училището е обект на недопустима агресия, наркомания и каква ли не уродливост. Срамни явления, които в миналото родното ни училище не познаваше.
В този ред на мисли трябва с тревога да се отбележи, че една голяма част от младите ни хора под школската стряха растат и дишат въздуха на нездрава семейна и социална среда. Иначе как да си обясним престъпното поведение и деградацията сред средношколците, които лесно поемат своя път към лек и безсъдържателен живот? А те са бъдещето на нашата нация, оставена на произвола на съдбата.
Наред с растящото невежество и нравствения упадък, през последните години бе загърбено и патриотичното възпитание. Това е вятър, който духа от високите етажи на властта, които не се уморяват да сервилничат и да обслужват чужди интереси, като превъзнасят до небесата фалшивите евроатлантически "ценности". В Пазарджик в гимназията "Аксаков" възпитават в дух на преклонение пред европолитиката на управляващите,  организират се срещи с евродепутати (нима е допустимо да има политика в училище?!). За какво патриотично възпитание може да се говори в това училище, когато в коридорите няма нито един портрет на български възрожденец и революционер?

Днешната антибългарска наглост

прехвърля всякакви допустими граници с повика, може би от най-високо място, децата, на които българският език не е майчин, да го изучават с намален брой часове - като чужд език. Едва ли здравият разум може да допусне, че може да се достигне до подобно старателно отродяване.
С това далеч не се изчерпват залежалите с години проблеми в родното ни школо. През годините на тоталната разруха беше нанесен безпощаден удар и на редица същностни потребности, пропъдени безцеремонно от школския живот. Така например защо беше отхвърлено униформеното облекло, след като то и днес битува с голяма почит в много страни по света? Погрешно е разбирането, че униформата ограничава младата личност. Напротив, униформеното облекло равнопоставя учениците. То е признак на висока култура неговото отхвърляне доведе до днешната крещяща безвкусица и до потискане на самочувствието на материално затруднените ни деца.
Не по-малка тревога буди и прибързаното погребване на духовите оркестри, възторжено посрещани в миналото от целокупната ни общественост по време на всевъзможни школски и общонародни тържества. Тяхното принудително замлъкване говори много е обедняло емоционално днешното объркано българско общество.
Колцина си задават въпроса: къде почиват и укрепят здравето си днешните български деца? Стотици хиляди ученици нямат вече организиран, подкрепен от държавата - безплатен или на символични цени, ученически отдих. В годините на безразсъдно оплюваната сега социалистическа България децата отморяваха в морски и планински лагери. Днес евроатлантическа България, която ни обсипва с толкова "демокрация и хуманност", загроби варварски лагерното дело. Някогашните почивни бази, създадени от "проклетия комунистически режим", тънат безпомощно в руини.

А какво да кажем за училищното здравеопазване?

"Лошият тоталитарен режим" беше осигурил средства за лекари, сестри и зъболекари, които се грижеха за здравословното състояние на децата ни. Бруталната американизация на живота ни вкара ненаситния търговец в здравните и учебните заведения, който, под закрилата на грабителски закони, източва безнаказано милиарди от държавния бюджет.
Да не говорим за огромните злоупотреби които стават с учебниците и с тяхното държание. Ами скъпоструващите ученически чанти и учебни помагала? Да му мислят родителите, които едвам свързват двата края и се чудят как да изпратят отново на училище децата си.
Все по-тревожни размери у нас взема и отчуждението от книгата. Децата ни по цял ден са погълнати от компютрите и все по-малко посещават библиотеките, които, са лишени от подходящи детски издания, каквито в миналото съпътстваха интелектуалното израстване на малчуганите. Вече години наред е изпратена в принудително забвение и Седмицата на детската книга изкуствата за деца.
С по-приличните заплати на учителите, наложени под силен обществен натиск, и с компютърните зали управляващите си купиха спокойствие. Но проблемите не са решени. Образованието и демографският срив неистово крещят за изработването незабавно на генерални стратегии за час по-скорошно излизане от страшното тресавище, в което е затънала страната ни. Нито Брюксел, нито Вашингтон ще припнат да спасяват потъващия кораб. Хищният капитал режисира техните интереси. Ние сами сме длъжни да мислим и работим за спасяване на застрашения български дом, в който ключова роля има образованието.