Геният на Анжел Вагенщайн изригна отново

Ако се бе провело допитване за най-значима българска, а и не само българска, белетристична книга в периода между 24 май 2020 и 24 май 2021 г., за мен поне няма съмнение, че този приз щеше да бъде за сборника на Анжел Вагенщайн "Отвъд стените (разкази и новели)", издателство "Колибри", 2021 г.  

Седнах да напиша няколко реда за него и ме връхлетя тъга. Тъга по големия във всичко Тодор Коруев. Когато ненадейно си тръгна от този свят, той беше започнал да пише за книгата на Анжел и в ДУМА очакваха текста му. Не успя да го завърши. 

В последните години бях свидетел колко мъчително полагаше основите и зидаше "стените" на книгата си Анжел Вагенщайн. Дори в "Балканска серенада", която той ми довери да издам, включи незавършената си тогава новела "Загадката Джордж Блейк", преди да е сложил последния й препинателен знак. Докато всичко друго, включено в "Отвъд стените", е "чиста" проза, то увлекателната му, напълно завършена вече творба за Джордж Блейк е основана на реални събития, изпипана по Вагенщайновски, без нито дума в повече или по-малко. Самият Джеки, макар и косвено, се е докосвал до съдбата на Блейк чрез "човека без лице", легендарния ръководител на източногерманското разузнаване ген. Маркус Волф. За този, който е позабравил или не е чел нищо за Блейк, за един от най-големите съветски разузнавачи, ще припомня, че той почина през декември миналата година в Москва на 98 години. За стореното от него е отличен със званията Герой на Съветския съюз и Герой на Русия. Анжел Вагенщайн изнася и нови непознати подробности от живота му, около бягството му от английския затвор, към което причастност имат и българи. 

Тази книга на Анжел Вагенщайн е непостижим връх над разбълбукалото се в последно време "сиво поточе" на най-новата българска проза. Сюжетите в "Отвъд стените" са уж далече от политическите пристрастия на нашето време, а и на "предишното", към които Джеки е непримирим. "Чудото Синесиево" е покъртителна творба, която ни потапя в една от най-старите теми в изкуството и литературата - любовта. Трудно може да остане равнодушен дори обръгналият на любовни драми читател, защото ще усети с всичките си сетива, че вълненията и емоциите на свенливия русокос, с едва набола брадица, отец Синесий и шивачката Ружа с лъскавите тъмни, пълни с любопитство очи, с кокетно преметната отпред плитка, не са овехтели и днес. Защото и сега понякога трябва да се избира едната от двете порти - източната към служението Богу или западната към мирския живот и любовта. Отецът избира източната порта, носейки в душата си за цял живот отворената от Ружа рана.

От малкия самоковски манастир Вагенщайн ни отвежда "В един дъждовен четвъртък" в "столицата на разврата" Париж, при отвените от "вятъра на промяната" наши сънародници, луди глави; при Младен, който изкарва хляба си, разплаквайки случайните си слушатели с китарата, с руски романси и "Облаче ле бяло". И осъзнавайки все повече и повече, че волята му за оцеляване в тази чужда за него столица на мизерията и безнадеждността, на хиляди километри от неговото тъй мило безименно българско градче, се стопява.

И с останалите разкази, включени в "Отвъд стените", големият сърцевед грабва сърцата на хиляди читатели у нас и по света. Да, геният на Анжел Вагенщайн изригна отново. Ще припомня, че той е най-превежданият български автор в последните 20 години.

Само кратка справка:

Романите му са издавани (някъде - многократно) в Германия, Франция, Русия, Испания, Китай, Канада, Чехия, САЩ, Италия, Израел, Южна Америка, Южна Африка, Полша, Австралия, Нова Зеландия, Северна Македония...

Те се радват на най-широк и изключително позитивен медиен отзвук. Обстойни рецензии и обзорни материали за автора са публикувани в сайтовете, както и в десетки вестници и списания като "Le Figaro", "Le Monde", "Le Nouvel Observateur", "Esprit", "Lire", "Der Spiegel", "Frankfurter Allgemeine Zeitung","Turinger Allgemeine", "Berliner Zeitung", "Suddeutsche Zeitung", "Junge Welt", "Publishers Weekly", "The San Francisco Chronicle", "Library Jornal", "The Grand Rapid Press", "Historical Novels Review", "Звезда" и много други. 

В момента френско издателство подготвя за печат романите му за ново пълно издание. Европейски филмов консорциум снима телевизионен сериал по "Сбогом, Шанхай", който щеше вече да е по екраните, ако не бе пандемичната чума на XXI век. 

Убеден съм, че "Отвъд стените" ще заеме мястото си при другите му книги в лавиците на читателите у нас и по света.

"Съжалявам, че със столетника Анжел Вагенщайн не сме изяли заедно достатъчно сол, за да мога да разкажа за този невероятен човек - антифашист, партизанин, дисидент, демократ, марксист, волнодумец, утопист - следовник на Томас Мор и Кампанела.

Преди години не се стърпях и на всеослушание заявих и публикувах това в предишната си книга "Патила и страдалчества...", че сред нас живее един голям творец на белетристика и филми, известен у нас и в чужбина, получил високи отличия на фестивали и на състезания с бестселъри. Но българските неразбории и непредприемчивост са препречвали пътя към най-популярното световно признание (Нобелова награда).

Дано не се утешаваме някога, че неизбежно ще попадне в почетния списък на пропуснатите български творци като Иван Вазов, Гео Милев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Багряна, Йордан Радичков, Валери Петров, Ивайло Петров..."

Валентин Караманчев

"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига."

Димитър Танев за "Отвъд стените" 

"Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел Вагенщайн упорито отказва да бъде спокоен и старчески благопристоен. Динамична и непоседлива натура, той е като Фигаро - ту тук, ту там. И вероятно и той като героя на Исак Бабел мечтае за неосъществимия интернационал на добрите хора." 

Владимир Янев за "Отвъд стените"

"Анжел Вагенщайн написа една мъдра и изпълнена с живот книга. Казвам "мъдра", защото "Петокнижие Исааково" е сага за трагичната участ на човека през XX век, оцелявал в Апокалипсиса на масовата смърт през войните и концентрационните лагери, съществувал в една обществена система, имаща за върховна цел унищожението на личността. Книгата е изпълнена с живот, защото е триизмерна, от нея бликат надежди, смайващи срещи и раздели, самоирония, заплетени пътувания в света на баналното..." 

ДУМА

"Богатият и образен език на Вагенщайн и начинът, по който той вмъква в текста смеха, превръща четенето в удоволствие."

"Mitteldeutsche Zeitung", Дрезден

"Романът "Петокнижиe Исааково" е изпъстрен със смешки и читателят почти съжалява, че те не са събрани в отделен показалец, та да може да ги препрочита. Някои открояват мъдростта на безобидните евреи, чието единствено оръжие са думите..." 

"La Quinzaine Litteraire", Париж

"Това е една смешна и едновременно тъжна книга, и толкова остроумна! Този български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Бешеви Сингер и Ярослав Хашек с неговия храбър войник Швейк. ...Една пророческа книга." 

"Le Nouvel Observateur", Париж

"Аврам Къркача - далеч от Толедо и близо до сърцето... Един усмихнат и тъжен разказ за детството и зрелостта, за любовта и надеждата, за благородството и глупостта на човека, подчиняващ се на всякакви измислени правила и забрани и забравящ, че животът е безсърдечно кратък, а човешката болка - безкрайна." 

"Култура", София

"Възхитителният епос "Сбогом, Шанхай" ще ви грабне веднага... Подобно на киномайстор от златните времена на Холивуд, Анжел Вагенщайн се концентрира върху човечността... през Втората световна война..."

"The San Francisco Chronicle", САЩ

"Едно чудесно откритие! Една творба, която е истинско чудо не само от литературна гледна точка, но и на толерантността и неумиращата надежда."

Мерседес Монмани, в. "АВС" 

"Романът на Анжел Вагенщайн е важен паметник за живота на преминалите през ужасите на двете световни войни, но вместо да оплаква загубите на Блуменфелд и еврейския народ, той е прослава на неговия и на техния живот. Възвишено и трагично, "Петокнижието" е съществен принос към литературата за онзи период, за войните, холокоста, към световната литература като цяло."

"Publishers Weekly", Ню Йорк, САЩ