Стихотворения за Тина...

ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на над 20 стихосбирки. Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели.   
Неотдавна бе премиерата на новата му книга с интимна лирика "Тина", посветена на непрежалимата му съпруга и муза Тина Драмбозова, която близо 34 години бе секретар на Народно читалище "Пенчо Славейков 1921" в столицата.

Дарбата да обичаш


Измежду всичките таланти или дарби,      
с които Господ уж ме осенил,
сега, на края на голготата си, трябва
да известя - с едничка дарбица съм бил.

Като поет, що стихове изписах, много -
вживях се даже в роля Журналист,
бях Инженер, бях Педагог и гледах строго...
Изобщо бях по всичко май специалист.

Но Господ на земята ми избрал девица,
дарил ме с женска страст и светлина...
(Тя всъщност вече на небето е звездица,
над мен блещука вечер моята жена).

Аз по традиция Любов си я наричам -
звездицата на моя дух и плът...
Най-свята дарба Господ дал ми - да обичам 
звездицата - жена в живота ми... до смърт!

--------------------


Събери ни, Боже!


Любима, твоят верен шут останах -
с поезия и с обич те дарих,
пред всяка твоя ласка се прекланях,
а Господ ми нашепва стих след стих.

Любима, много трапове прескочих,
но, слава Богу, пак съм невредим -
с усмивка тъжна, с вакли църни очи,
отвъд подкрепяш своя мъж любим.

Какво че, еднокрил, летя към тебе -
очаквай ме, накрай ще долетя,
потребен съм ти, ти си ми потребна,
ти ще простиш... И аз ще ти простя.

Ще си простим недоверчивост всяка,
ще стана пак поет двукрил...
Мой Боже, просто събери ни някак,
за да Те славим - праведен и мил!


-----------------

Готов за смърт


Как нищо, Боже мой, не ми спести?...
Отне по-съкровената ми половина -
нима чак толкова си я харесал Ти,
че взе я в Рая, милата ми Тина?

И докога мен тук ще ме държиш?...
И горе мога аз да я възпявам с лира,
тук песни ще й посветя и току-виж,
достигнат чак до Рая по ефира.

И нека чуе песните ми тя,
и Бог да ги хареса, че да ме приеме...
О, Боже мой, непоносима е скръбта! -
изпращай своя ангел да ме вземе.

Изпращай го! - прости, че съм припрян -
"готов за смърт съм"... Като Павел Матев.         
Безумно трезвен съм, не съм пиян -
Ти знаеш сам, кога да го изпратиш!


----------------

Тъгувам те!


Тъгувам те... И се измъчих вече! -
лежа цял век в "Света Екатерина".
Мърмори докторчето: Пушиш като печка,
на йота не си вдигнал пак хемоглобина!

По дяволите тез ендопротези! -
режете ме на живо, не жалете,
тя, черна мъка, в мен се е загнездила -
тъга, тъга, тъга прелива в теб, Поете.

Преливат кръв!... Кръвчица от синчето
и сякаш ти преливат кръв от Тина -
не бой се, докторче, аз подмладих се, ето,
не бой се, братче, вдигам и хемоглобина...

Сега режи!... И отрежи тъгата,
дай сила на стиха ми, на перцето!
Какво да сторя? - мимолетна е снагата,
дано да издържат душата и сърцето.

Тъгувам те, любов непрежалима -
ти беше с мен до кръста на голгота,
а Господ утре ще реши това, любима -
кога да сляза сам от кръста на живота.