Чуждестранните инвестиции *

Често, когато в една бедна страна липсва национален капитал за самостоятелно инвестиране в икономиката, когато пазарите й са загубени или когато не притежава ноу-хау за производството на конкурентноспособни продукти, тя се обръща към чуждестранни инвеститори с покана да осигурят капитала, да построят необходимите предприятия, да внесат нужното  ноу-хау и да предоставят пазарите си за произвежданата продукция. Целта на тази политика е да се създаде известна заетост и препитание за безработното местно население и да се осигурят някакви данъчни постъпления за издръжка на държавата. Всичките тези съображения за ползата от чуждестранните инвестиции са верни, но медалът има и обратна страна.
Интересите и поведението на чуждестранните инвеститори при пазарната икономика, както се знае, се ръководят не от нуждите на страната, в която ще инвестират, а от техните очаквания за печалба там. Добавената стойност, създадена от приемната страна, по закон е собственост на инвеститора и той най-често я репатрира за употреба в метрополията, без да я използва за натрупване на национален капитал. В полза на страната-рецепиент в такъв случай  остават само част от произведените стоки или услуги за вътрешния пазар (често на високи международни цени), данъците за издръжка на административното обслужване, за изграждането и подръжката на необходимата инфраструктура, известна работна заетост и заплатите за наетата работна сила. Всичко това означава, че чуждестранната инвестиция в бедна страна по същество не е нищо друго, освен износ на експлоатация, от която няма друга полза, освен изхранване на безработното й население и закърпване на държавния й бюджет.
Много често чуждестранният инвеститор не инвестира "на зелено", а купува готово предприятие. Това превръща инвестицията в акт на  "покупко - продажба", която носи полза за обществото, само ако предприятието се продаде с печалба, което за изостанала страна е много съмнително, ако то е технологически остаряло, със загубени пазари и с финансова задлъжнялост, каквито са повечето наши предприятия. Много често санирането и подобренията на закупените обекти се правят не за сметка на чуждестранния инвеститор, а със средства, събрани от продадените на обществото стоки или услуги. По този начин в резултат от чуждестранната инвестиция местният потребител плаща не само за услугата или продукта, които получава, но плаща и за иновациите и за ремонтите; които се извършват от български екипи.
И всичко това се случва в нашата страна, която само до преди няколко десетилетия сама си построи своята индустрия, язовири, елекроцентрали, далекопроводи, водопроводи и електроразпределителни мрежи! Добре е да се замислим малко над въпроса "Защо сега не е така? Защо да храним, например, чрез ЧЕЗ чешките  пенсионери, след като нашите са много по-зле от тяхните?"
При оценка на ползата от чуждестранните инвестиции трябва добре да се прави разликата между чуждестранна инвестиция
- от богата в богата и
- от богата в бедна страна.
Ако страната-рецепиент е богата и с голям пазар, инвестицията в нея се прави с цел по-лесен достъп до нейния атрактивен пазар. Такъв е случаят, например, с американските инвестиции в Западна Европа, Япония, Южна Корея, Австралия и другаде. Фирмата-майка от САЩ в този случай печели от цената на богатия пазар, от отпадане на вносното мито и на разходите за презокеанския транспорт.
Ако рецепиентът е бедна страна, чуждестранните инвестиции се правят не заради неплатежоспособния й пазар, а заради печалбата от  намалените производствени разходи от нископлатения труд, евтините суровини и енергия и от спестените разходи поради невзискателно трудово и екологично законодателство. Освен това, ако продукцията след това се експортира и реализира на скъпи външни пазари, печалбата допълнително се повишава. Този вид инвестиране, известен като офшоринг, т.е. изнасяне на производство в евтини страни, представлява нагледен пример за глобализиране на експлоатацията на бедни от богати държави чрез нарушаване на основният принцип на социалната справедливост "За равен труд, равна заплата". Никой не може приемливо да обясни, защо, например, за ушиването на една риза, предназначена за германския пазар нашите шивачки получават в пъти по-ниско възнаграждение от германските си колежки.
Както всяка експлоатация така и глобализираната чрез външни инвестиции се извършва с "доброволно" съгласие на приемната страна на основата на скрита принуда върху нея поради безработица, отнети пазари, липса на национален капитал за инвестиране, ноу-хау и пр. Офшорингът в бедните страни често развива хаотична, трудоемка, енергоемка и замърсяваща индустрия с ниска добавена стойност, вместо хармонична национална икономика, което още повече отдалечава тези страни от мечтаната им (и за съжаление, непостижима) цел - догонващо развитие и общество на всеобщото благоденствие.
Неоспоримо потвърждение за преимуществото на социалистическата инвестиционна политика със собствен национален капитал, представлява изумителното догонващо развитие, което България осъществи за 45 години след Втората световна война, изграждайки самостоятелно хиляди индустриални предприятия. Един от най-убедителните примери в това отношение е атомната ни електроцентрала "Козлодуй" с 6 реактора, построена без сериозни външни дългове и унизителни молби към чужди инвеститори. По същия начин бяха изградени "Нефтохим" - Бургас, "Химко" - Враца и още много други големи национални обекти.
А това неминуемо показва възможностите и преимуществото на предишната икономическа система на България.

-------

* Част от разработката на автора: "Общество и капитализъм", Самиздат, София 2011 г.