Дълговете на болниците надхвърлиха 500 млн. лева

Трайна е тенденцията към нарастване на дълговете на държавните и общинските болници и към края на 2016 г. са достигнали над 508 млн. лв. Това съобщи зам.-здравният министър Любомир Гайдов. Над 417 млн. лв. са дълговете на държавните болници и над 91 млн. на общинските. Въпреки рестрикциите от екипа на Петър Москов, в последното тримесечие на м.г. задълженията са нараснали с 8,57%, което е близо 33 млн. лв. Сред първенците с просрочени дългове Гайдов посочи старозагорската болница "Проф. д-р Стоян Киркович" с над 21 млн. лв., Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания с 18,39 млн. лв., "Александровска" с 16,43 млн., "Пирогов" с 14,02 млн., МБАЛ Бургас с над 12 млн. лв. Държавните болници с най-големи дългове са УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, "Проф. д-р Киркович" в Стара Загора, "Пирогов", СБАЛХЗ, МБАЛ Пловдив, МБАЛ Бургас, СБАЛ по Онкология, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", посочи Гайдов. На журналистически въпрос софийската "Св. Анна" не е ли сред длъжниците, зам.-министърът отговори, че болницата не е сред тези с най-големи дългове. ДУМА припомня, че в сряда от МЗ съобщиха, че през декември 2016 г. дълговете на "Св. Анна" нараснали "драстично спрямо отчетените година по-рано с 5 972 000 лв. или с 1,71 пъти". Директорът на болницата д-р Славчо Близнаков пък заяви, че годината (2016) е завършена с положителен финансов резултат от 105 хил. лв. след плащане на данъци. Сред общинските болници с най-големи дългове са в София-град (над 11,5 млн. лв.), болниците в Тутракан и Дулово (8,1 млн. лв.), област Пловдив (7,84 млн. лв.). Ще бъдат направени проверки по финансовите данни, подадени от болниците, а после ще се извършат анализи откъде се трупат задълженията, обясни Гайдов. Служебният екип на МЗ ще издаде нормативни актове, за които има проблеми в правната уредба. Гайдов поясни, че през 2016 г. 27 от 67 нормативни акта са оспорени в съда. Тази седмица МЗ получило 8 писма от Върховна административна прокуратура с напомняне, че има сериозно изоставане в приемането на важни нормативни документи. Определени са 9 приоритетни наредби, които ще бъдат издадени в най-кратки срокове. Сред тях са наредби, свързани с утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие, работата на извънболничната медицинска помощ, хосписите, медицинските факултети и факултетите по дентална медицина, както и здравните изисквания към тях. Петчленен състав на Върховния административен съд потвърди решението на 3-членния от 3 февруари за отмяна на наредбата за удовлетвореността на пациентите. Основният мотив на съда е, че няма финансова обосновка от кое перо в бюджета на НЗОК ще се вземат парите, с които ще се плаща за социологическите проучвания сред пациенти дали са удовлетворени от медицинските услуги. "Допуснати съществени процедурни нарушения налагат цялостна отмяна на оспорената Наредба", пише в решението на ВАС от 13 февруари т.г. Междувременно от МЗ съобщиха, че проф. Владимир Пилософ остава шеф на фонда за лечение на деца до 6 март. Пилософ заявил писмено желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност по искане на министъра на здравеопазването. За трансплантацията на 9-годишния Байрям Айше Байрям се уточнява, че комисията от 12 специалисти, начело с директора на болница "Позенец" проф. Любомир Спасов решила, че "операцията и налагащите се предшестващи процедури могат да бъдат извършени от българските специалисти в болница "Лозенец", но поради създаденото напрежение около здравословното състояние на детето не възразяваме плановото и оперативното му лечение да бъде продължено в чужбина".