ХаХаХа ИмПро театър забавлява и образова

ТОНИ КАРАБАШЕВ е интердисциплинарен актьор-импровизатор. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. Усъвършенства актьорските си умения в САЩ, в сферата на уличния театър. Част е от ХаХаХа ИмПро театър от самото създаване на групата през 2009 г. Води курсове за възрастни. Голямата му импро-гордост са Импро класовете за деца, с които създават нови импро-формати. Активно се занимава със свободен театър и проекти "направи си сам". Обича да експериментира с импровизациите и нови формати.

- Господин Карабашев, през юли водихте поредните летни курсовe за деца и тийнейджъри. Изграждането и тренирането на импровизационни умения още в ранна възраст с какво помагат в развитието на децата?
- Принципите, които работят в импровизационния театър, са интегрирани от живота. Ние не знаем какво ще се случи в следващия момент или в утрешния ден и единствено действаме и реагираме на това, което се случва тук и сега. Всичко останало е в нашите глави - за миналото и за бъдещето. Ние през цялото време живеем в една импровизация. Ако имаме представа за нейния механизъм на функциониране, това би ни помогнало в живота, ще имаме набор от инструменти, които можем да ползваме във всеки момент. Импровизацията се свързва с това да се измъкнеш от трудна ситуация в личен и работен план, но това е малка част от прилагането й. Самата импровизация е начинът, по който реагираме във всеки момент - единият вариант е да сме подготвени за тази реакция, тя да бъде осъзната, другият е да действаме инстинктивно, на базата на опита, който сме натрупали чрез комуникация с обществото, нашите родители, приятели, всичко, което ни се е случвало до този момент.

Практикуването по-често на импровизацията води до овладяване на емоциите, до една емоционална интелигентност, която доста често липсва в хората по нашите географски ширини. По-скоро сме същества, които емоциите ни владеят и карат да реагираме, отколкото ние осъзнато да направим избор как да действаме.
- По-лесно ли децата приемат свободата, която им дава импровизацията, отколкото възрастните, с които също работите по време на представленията ви?
- Това е въпрос на по-дълго практикуване, трябва повече време да се работи с тях. Работя с деца между 9 и 12 години и подходът е да правят нещо, без да знаят защо, през игри, забавни ситуации, в които ги вкарвам, те да натрупат тези умения. Често те не си обясняват защо родителят действа така, а виждат как реагира в дадена ситуация и за тях това е примерът. Моята задача е те да видят, че има вариативност, различни възможности и модели на реакцията. Чрез импровизирането, в една тренировка те пробват различни характери и образи, в една и съща ситуация да реагират с различни емоции, за да разберат какво би последвало.
Но децата с техния театрален език нямат ограниченията на възрастните, затова имат малко повече свобода в избора на представяне на дадена ситуация. Но като свобода на изразяване са доста идентични - едни са напълно свободни, други са изключително срамежливи.  
- Завършили сте актьорство за драматичен театър при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. Те подготвяха ли Ви в академията за този вид театър?
- В академията нямаше такава дисциплина. Аз и моите колеги през 2009 г. създадохме първата група за импровизационен театър в България - ХаХаХа ИмПро театър. В начина на обучение на проф. Азарян и доц. Колев беше заложено да има свобода, спонтанност и импровизация в студентите, когато работят на сцена. Тодор Колев и много големи актьори в резултат от своя опит, поставени в дадена ситуация, веднага влизат и започват да импровизират. Провеждали сме няколко обучения за актьори през годините, а през последната година имахме и съвместно с НАТФИЗ.
Задължително е да има подобен курс в НАТФИЗ, за да придобият гъвкавостта от практиката на импровизационния театър. Това би им дало по-различна перспектива и гледна точка към професията и би ги направило по-свободни, силни и смели в това, което правят.
- По време на представления въвличате публиката в сюжета и в изграждането на спектакъла - все пак имате ли някакъв предварителен сценарий или и вие, актьорите, се оставяте да бъдете изненадани и да изпитате себе си?
- На нашите представления каква ще бъде темата решава публиката. Не отиваме със сценарий, а по-скоро със структура - импровизационният театър, най-общо казано, има две течения: кратки форми и дълги форми. Кратките форми се състоят от игри от порядъка на 5-10 минути, имат определени правила, на базата на които актьорите импровизират. Имаме набор от над 200 игри, едно представление се състои от 8 такива игри.

Дългите форми се доближават най-много до конвенционалното театрално представление. Всеки формат има конкретна специфика/жанр и тук от публиката се взима тема, проблем, характерности на героите. По същество дългата форма позволява на актьорите да търсят и дълбаят в разнообразни проблеми и ситуации, които ни заобикалят и са зададени от аудиторията в залата.
- Къде подготвяте спектаклите и провеждате репетициите?
- Разполагаме с пространство за репетиции, в което провеждаме и обучения. Пред публика играем в пространствата на РЦСИ "Топлоцентрала", с която си партнираме от отварянето й.
- Имате ли постоянна публика, хора, на които им харесва да играят театър и да се опитват да импровизират?
- Доста често виждаме познати лица на представленията. Винаги търсим нещо ново, за да е интересно и на постоянните ни зрители. Обикновено поне един от форматите е изцяло наш, авторски, пак е вдъхновен от случващото се около нас, от книга, филм или нещо, което ни е направило впечатление.
- Нямате нужда от декори и специални костюми - това сигурно улеснява изявите ви? Практически можете да играете навсякъде. Изнасяли сте представления и пред българи в чужбина.
- Играли сме на всевъзможни места - на плажа или в Археологическия музей във Варна, зад статуята на Цар Освободител пред Народното събрание, в градинката на "Кристал"... Това лято представихме за трета поредна година формата "Пейка". Инициативата бе включена в Лятната програма на Столичната община. "ХаХаХа на Пейка“ представя серия от импровизационни представления в различни столични паркове. Тази година сме били в парка "Заимов", Южния парк и Северния парк. Това е много добра възможност и за хора, които са дошли в София или случайно минават, да се запознаят с импровизационния театър.
Играли сме в Париж, Виена, Берлин, Люксембург, но главно пред българи, които живеят там, защото е много трудно да импровизираш на чужд език. Много ни се радват и на нас са ни много приятни тези пътувания и срещи. Покрай тях създаваме и контакти с колеги, например в Париж се запознахме с импровизатора Каспар Шелбред. С него направихме няколко съвместни проекта - тренинги и уъркшопи за актьори. Създадохме и "Аван гард" - спектакъл без думи, с който участвахме на фестивал в Париж.
- Вие сте усъвършенствали актьорските си умения в САЩ, по-конкретно уличен театър.
- Това беше по време на следването ми в НАТФИЗ, една театрална група от САЩ от типа на нашата театрална компания направи кастинг тук под формата на уъркшоп. Избраха мен и един колега от моя клас - Веселин Анчев, който в момента играе в Театър "Българска армия". С него бяхме там месец и 10 дни и се занимавахме с уличен театър. Те са вдъхновени от Еуженио Барба и Гротовски. Направихме "Майстора и Маргарита", като през цялото време действието се променяше. Те разполагат с пространство, наречено "Фермата", с малко езеро, няколко сгради, градина, река. Публиката през цялото време, на принципа на променадата, се мести из това пространство. Представленията започват на дневна светлина и вечерта завършват на запалени огньове.  
- В последно време се коментира в училищата да има театрални занимания. Какво мислите за тази възможност?
- Надявам се до година-две да започне официално да се включва в училище като свободно избираем предмет. Много е важно за децата да имат театрални занимания, да изучават драма техники и образователен театър. Ние участваме в различни проекти, в които обучаваме учители как да използват импровизационни техники за работа с децата.

Използвайки такива техники и игри, може учебният процес да бъде променен и цялото обучение да бъде по-интересно и творческо. Работата ми с учители ме накара да запиша магистратура, която в момента завършвам - "Артистични подходи в образованието", на Софийския университет съвместно с НАТФИЗ. За мен беше много интересно и ценно това, което научих по отношение на педагогиката и как да го прилагам в работата си с преподаватели и деца.
- ХаХаХа ИмПро театър 15 години не просто оцелява, а постоянно създава нови формати, осъществява идеи. Как успява да се развива подобна трупа, която не разчита на държавно финансиране?
- Не е лесно да се самоиздържаме, за нас най-важното е, че вече 15 години сме в театралната ситуация. Цялата група сме много добри приятели, подкрепяме се и вървим напред. Подкрепяме идеите на другия. Кандидатстваме в различни донорски програми, 1/3 от нещата, които правим, са осъществени именно по този начин. Фокусираме се върху ситуацията и импровизираме с това, с което разполагаме в момента. Стремим се да се развиваме и да надграждаме уменията си, като за новите и иновативни идеи гледаме да набавим финансиране от грантове на Министерството на културата, Столичната програма "Култура" и Националния фонд "Култура". В нашия екип, освен мен, са Ивайло Рогозинов, Васил Бовянски, Живко Джуранов, Константин Лунгов. В момента имаме ново попълнение от млади актьори - Светлозар Начев, Николай Николаев и Мадлен Христова. Те са от ателиетата за актьори, които сме правили, в които ги обучаваме в импровизационните техники и похвати, а впоследствие им предоставяме пространство и ноу-хау да развият свои собствени трупи. Стремим се да ги подкрепяме в развитието им като импровизатори и отделни импровизационни трупи.
- Какво подготвяте за новия театрален сезон?
- Най-новото, което подготвяме, е форматът "Наобратно", подкрепен от Министерството на културата. По този повод провеждаме кастинг за драматурзи, ще изберем трима от кандидатите, които да напишат три финала на сюжетната линия. Зрителите ще изберат на случаен принцип един от трите финала преди началото на представлението на 26 ноември в "Топлоцентрала". Актьорите ще се запознаят с текста на сцената и ще създадат историята от финала към началото, в деня на спектакъла.