Празникът идва с дъхави козунаци и шарени яйца

Великден наближава и от утре уханието на прясно изпечени козунаци ще завладее домовете ни, пекарните, фурните за хляб и магазините за хранителни стоки. Традицията повелява "Божественият хляб" да се пече на Велики Четвъртък (или на Велика Събота), така че още тази нощ ще започне подготовката за това свещенодействие.
Според Новозаветните предания след възкресението Си Исус Христос се явил пред апостолите, докато те били на трапезата. Неговото място по средата стояло незаето, а пред него имало хляб, предназначен за Божия син. С времето се наложила традиция да се оставя хляб в храма на Великден върху специална маса.
Писмени източници сочат, че историята на козунака води началото си от ХVІІ век във Франция и постепенно се разпространява в другите европейски страни. Според различни твърдения той е бил пренесен в България от Румъния в края на ХІХ и началото на ХХ век или в периода между 1915 и 1920 г. Смята се, че козунакът символизира тялото на Исус Христос.

Обредни хлябове

В миналото обредните хлябове се правят от брашно, само от пшеница, фино смляна и съхранявана по специален начин, с "мълчана, ненапита" вода, по ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване, украсен със специални символи. Формата на хляба обикновено е кръгла или продълговата (колач), задължителни елементи са издатините, наподобяващи Великденски яйца, и тройната плитка, усукана, "прегърната" или преплетена, която символизира триединството. Козунакът се яде не по-рано от неделя на Възкресение, когато свършват Великите пости. Преди да се разчупи или нареже, той се прекадява и освещава с молитва.

Домашните печива

Всеки, който е имал щастието да расте покрай бабите си, помни ритуалното замесване на тестото в навечерието на Великден, с голям брой яйца и масло (според опитните домакини тайната на добрия козунак е в добавката на свинска мас), поне трикратно месене и премесване, кътане и обгрижване на тестото "на топло", за да втаса хубаво.
Всеизвестно е, че супите и готвените ястия може да се правят и "на око", но при сладкарството и печивата пропорцията и поредността на включване на продуктите е от съществено значение. Няколко числа за "ортодоксалните" кулинари: Тестото се омесва около 12 часа преди печенето. Маята се замесва с брашното, прясното мляко, щипка сол и щипка захар при температура 28-30 градуса, като стриктно се спазват посочените в рецептата количества продукти. При избора на съд трябва да имаме предвид, че докато тестото втасва, удвоява обема си. Най-традиционни сред добавките са стафидите и бадемите, за аромат - лимонова, портокалова кора и ванилия, но разнообразието от "пълнежи" е много голямо - орехи, шоколад, какао, локум, мармалад, плодове и т.н.
Готовото тесто се разделя на три равни части, от които се оформят дълги тесни ленти, в тях се поставя пълнежът, всяка се усуква леко, за да се "затвори", и се сплита плитка. Поставя се във формата и се пече в умерено загрята фурна - 180-200 градуса, около 40-45 минути. Дори да не получим най-добрия резултат от първия път (макар че и тук важи правилото за късмета на начинаещия), ще добием собствен опит по отношение на градусите, времето за печене и т.н. - да не забравяме, че всяка печка си има "характер".


Българи правят Работилница за козунаци в Синсинати

Присъствена и онлайн Работилница и готварски клас за месене и печене на традиционни козунаци организира Асоциацията на българите в Синсинати, съобщава за рубриката "БГ Свят" на БТА Диди Партридж - член на българското сдружение в Синсинати. "Козунаците са едно от любимите неща на великденската трапеза в България. Ако имате нужда от помощ при направата им, включете се в нашата работилница", пишат в анонса организаторите. Готварският клас е планиран за 4 май и ще бъде воден от пекаря Ирина Попова, която ще покаже техники за месене и "сплитане" на козуначеното тесто, както и "тънкости при неговото изпичане".
Асоциацията на българите в Синсинати е организация, чиято цел е да провежда благотворителни, религиозни, образователни и културни събития, които да насърчават разбирането на българското наследство и култура. Към асоциацията е основано и Българско училище "Родолюбие".


И кръвта Христова

Всички легенди за Великденските яйца са свързани с Разпъването на кръста, Смъртта и Възкресението на Божия син. Смята се, че червеното яйце е символ на кръвта на Спасителя.
По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Има различни начини, които ги предпазват от пукане при варенето - престояват час-два на стайна температура; поставят се в топла вода на котлона; нареждат се на един ред по дъното на съда; покриват се с поне 1 см вода; преди да заври, във водата се добавят няколко супени лъжици оцет и т.н. Но едно е задължително: да бъдат твърдо сварени.
С първото боядисано яйце, което е червено, се прави кръстен знак на челата на децата и младите жени за здраве, а яйцето се запазва до следващия Великден. В миналото яйцата са се боядисвали с природни бои: за червена - риган, червено цвекло, люспи от червен лук, за жълта - орех и кори от ябълка, за зелена - коприва... Сега на пазара има голямо разнообразие от цветове, флумастри за рисуване на фигури, стикери, прилагат се техники за изписване със специална писалка, декупаж с фигурални салфетки, поставяне на здравец и други листенца и обвиването им с дантела, тензух и др., рисуване с восък и т.н.
Яйцата, както и козунаците, може да се консумират едва когато настъпи Възкресението и приключи Великият пост, и следващите 40 дни - до Спасовден. Любим ритуал на децата е чукането с яйца, като всеки се стреми да открие "бореца" - поличба за здраве и късмет.