ЧЕВЕРМЕТО ИСКА МАЙСТОРЛЪК И ТЪРПЕНИЕ

Какво е Гергьовден без чеверме. В чест на свети Георги, покровителя на овчарите, традицията от далечни времена е такава. И днес продължава да се спазва в различни краища на страната, но най-жива е в Родопите, където и стада има, и чиста паша - дал Господ. А печенето на чеверме е майсторлък. И който иска да се научи, трябва да чиракува на големи майстори, силно желание и много търпение да има. Потвърждава го и прочутият в цяла България майстор на чевермето от Рудозем Дичо Кабаков. За 40 години през ръцете му са минали стотици животни, усъвършенствал е всички тънкости на занаята, изучил е много мъже, на които днес може спокойно да се довери. Тези дни отново стяга дружината, защото за 13-а година е поканен да придаде аромат и вкус на обичания от всички Празник на чевермето в Златоград.
Започнали сме от 80 чевермета, стигали сме до 120-150 броя, тази година може би ще са около 80 или 100. Аз ще си водя помощниците, събирам 80 майстори, мои добри познати. Взимам и десетина човека, които са специалисти в предварителната обработка на животните и поставянето им на коловете, разказа за ДУМА Кабаков. Има доста работа, а подготовката започва от предишната вечер, животните се овкусяват със солта, във вътрешността на всяко от тях се слага по едно пакетче масло от 125 г и се зашиват.
Четирима-петима души запалват огъня, хубава жар се получава след около час - час и половина. Няколко души я взимат от огнищата и с колички я разкарват към коритата, в които тя се разпределя, добавят се дървени въглища и подготвените чевермета се поставят на стойките, на два "етажа", първият - на около 30-40 см от жарта. Когато стане готово агнето от долния ред, се изважда и на негово място се сваля горното. За да бъде добре изпечено, са необходими поне 7-8 часа. През това време край коритата седят хората, които са отговорни за постоянното въртене на чеверметата и равномерното им изпичане. Докато агнето се пече, маслото се стопява и избива навън, като подобрява вкусовите му качества, а лойта, предварително извадена от агнето, се поставя на дълги пръчки, с които чевермето постоянно се маже от всички страни. През това време "шеф диригентът" на представлението, което постоянно привлича любопитни зрители, Дичо Кабаков обикаля чеверметата, наблюдава работата и дава указания.

Отстрани хората си мислят, че е много лесно, но всъщност този занаят се учи с години, с опит, разказва Дичо Кабаков. И той така е започнал като млад, покрай един много възрастен майстор от техния край - "Бог да го прости, от него се научих с голямо желание, гледам, питам, работя, а той ме наблюдава и наставлява, прави ми забележки". Така постепенно Дичо привиква към работата и добива увереност, справя се и от собствения си опит прибавя още умения. Преди 30-40 и повече години в Родопите имало много майстори, защото от пролетта до есента се печали чевермета по всякакъв повод - за национални, професионални и за лични празници, за кръщенета, рождени дни, курбани. През годините майсторите един по един си отивали от този свят, а и хората вече по-рядко празнуват според тази традиция.
Най-хубавите чевермета стават от малко агне или яре - до 1 година, но за мен най-вкусното е от агне, казва майсторът. А чеверме от младо теле - на около месец и половина - два, още сукалче, по традиция се прави с мед и става много апетитно.
След 40 години с този занаят Дичо Кабаков вече е склонен да се откаже - работата е свързана с напрежение, организация, пътуване, време, разходи, материали... Докато работел, дори е взимал отпуска, за да отговори на поканите, които получавал от цяла България. И днес го канят в различни градове, но все по-рядко приема такива ангажименти.
Дичо Кабаков, който на 20 април навърши 66 години, от миналата година е пенсионер. Целия си трудов стаж - 42 години, е изкарал като горски надзирател към Горско стопанство "Смилян" - "любима професия и мечта от малък". Познава планината като петте си пръста. И я обича безкрайно. Като се затъжи, качва се на джипа и излиза из гората да се разтуши, "и докато съм жив, все така ще бъде".
Животът му е минал с проблемите, нуждите и красотата на гората. От 1980 г. насам всяка година засаждахме широколистни видове там, където се налага, правехме брегови плетчета, каменни прагчета от суха зидария, тераски, залесявахме ерозирали места, за да може да се задържа почвата, разказва Дичо Кабаков. Имал съм случаи в един район съм залесявал на една пролет по 500 дка. Сега това го няма, не знам по каква причина - средства ли липсват, желание ли...

Голяма негова страст, за която Дичо разпалено говори, е ловът: "След близките и семейството ловът ми е номер 1, болен съм на тази тема, гледам си ловни кучета още от дете. От старите ловци съм се учил. Не отсъствам от лов. Дори да не ми дойде прасе, да нямам слука, само да изведем кучетата, да седнем, да се поизлъжем - нали знаете ловците и рибарите как разтягат локуми, да си изядем обяда и да се приберем, пак е хубаво, в гората си, няма кой да те ядосва."
Дичо хвали родния си край, кани всеки да отиде и да се полюбува на чудната природа, красиви гледки, тишина, спокойствие. Разказва, че преди няколко години били направени достъпни много исторически местности, също и живописна екопътека Кечикая - Козник - Рибница. Оттук ще минава международен път за Гърция, Рудозем е на 10-15 км от границата, от наша страна пътят е готов, и там има екопътеки и интересни неща, идват туристи и ако някой местен човек ги разведе, много ще видят и научат, казва Дичо. Рудозем преди 1990 г. и малко след това беше пълен с народ, идваха от всички краища на България хора да се трудят в рудниците, сега не е същото... Общо взето сме добре, градът е хубав, спокоен, но дано да се пооживи, като отворят границата.
Дичо Кабаков се гордее със семейството си - има син и дъщеря, и двамата семейни. Дъщерята е с висше образование, зетят е инженер и кмет на Община Рудозем. От тях има внучка, която следва право в София, трети курс, а големият внук е в десети клас в гимназията в Рудозем. От сина и снахата, които също са висшисти, има внучка в първи клас и внук на 8 месеца. "Да са живи и здрави, много им се радвам, човек за това живее." Съпругата на Дичо и тя се пенсионирала миналата година, имат си виличка недалеч от града, занимават се, гледат животинки, да минава времето. "Радваме се с жената, защото децата са покрай нас и ние сме спокойни, пък и с каквото можем им помагаме."

Хиляди гости от цялата страна, българи, пристигащи от чужбина, и туристи от съседна Гърция се очакват в Златоград за традиционния фестивал, посветен на чевермето, на 10, 11 и 12 май. В програмата ще участват Шкумбата, Танцова формация "Елика", "101 каба гайди", Николина Чакърдъкова и Неврокопските танцьори, ансамбъл "Странджа" - Бургас, оркестър "Евридика" - Смолян, Райна и Мъжката фолклорна група "Годлево", оркестър "Калофер", самодейни състави към ОНЧ "Просвета - 1908" от Златоград, НЧ "Прогрес - 1939" - с. Старцево, НЧ "Искра" - с. Долен, НЧ "Орфей 1947" - с. Ерма река, оркестър "ПИМ - Тинчо Севдалинов".