Българите милеят за езика си, той е част от нашата същност

Проф. РУСКА СТАНЧЕВА е ръководител и инициатор на проекта БЕРОН и работи в Секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН. Научната й дейност включва участието в проекти като "Разбираема България - транслитерация на български собствени имена на латиница (2006-2008)", "Кирилица - латиница. Лингвистични изследвания и препоръки", "История на нормите и кодификацията на българския книжовен език", "Правописен речник на българския език (2007-2011)", "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му", "Официален правописен речник на българския език. Разширено издание (2013-2014)", "Нормативна граматика на българския език (2016-2018)" и много други.

В мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила

Жалко е, че много хора не разбират думи, наследени от старобългарския език

Проф. Станчева, колко дълъг път бе извървян, за да стане факт Платформата за Български езикови ресурси онлайн БЕРОН? Какво съдържа тя и с какво ще бъде допълвана в бъдеще?
- За да стане факт БЕРОН, бе извървян дълъг път - ние, езиковедите от Секцията за съвременен български език, които се занимаваме с проучването на книжовните норми и разработването на академичните правописни речници, настоявахме за това още от 2019 г. Тогава завършихме голям проект за езиковите нагласи и удостоверихме, че днешните българи черпят информация по езикови въпроси основно от интернет. Но в интернет - макар многото сайтове с езикова информация, които са предимно анонимни - липсваше достоверен и надежден източник за действащите правила в областта на правописа, пунктуацията, граматиката и правоговора. Тогава още внесохме проект за платформата. Осъществяването му стана факт благодарение на МОН, което го финансира. А два института на БАН - Институтът за български език, отговорен за съдържанието на платформата, и Институтът за информационни и комуникационни технологии, отговорен за техническата й част, го осъществихме.
- Коя ще е най-голямата полза от платформата?
- Най-голямата полза от платформата е, че тя е интуитивна, надежден източник на езикова информация и е достъпна за всички. Освен това потребителят не е "залят" от информация, а може да я достъпва, ако има нужда от нея. Вярвам искрено, че платформата ще съдейства за грамотността или казано иначе - за повишаване на езиковата култура.
- Смятате ли, че българите искат да познават по-добре своя език? Не е ли факт, че и възрастни, и деца неглижират родния език и прехвърлят амбициите си върху овладяването на чуждите?
- Не, не смятам. Изследването ни на езиковите нагласи доказа, че българите поставят на първо място езика ни сред останалите знаци на националната идентичност. В устната реч може да се чуе всичко - често пъти тя е груба, непристойна дори и в публичното пространство. Но всъщност всеки от нас милее за българския език, защото той е част от нашата българска, европейска и човешка същност. Защото в Европейския съюз, който подкрепя политиката на многоезичие, отделните езици са равнопоставени и равноценни.
- Отживелица ли е да си грамотен?
- Не смятам, че е отживелица да си грамотен. Вижте как всички се вълнуват около матурата по български език, която е задължителна и в този смисъл подкрепя грамотността като ценност. Та ние всяка година се чувстваме озарени на 24 май - празника на буквите, на грамотността, на словото, на духовността. Затова и големият учен и приятел на България акад. Дмитрий Лихачов определя България като "държава на духа".
- Преди близо три години в интервю казвате, че е мит, че младите у нас са неграмотни. Още ли сте на това мнение?
- Да, имам и научни публикации, които доказват с данни от представително социологическо изследване, че младите до 40 години са особено ревностни при спазването на книжовните норми. Даже наскоро чух на улицата ученик съвсем сериозно да обвинява друг за лош правоговор, като възкликна: "Не се казва така, неграмотник!".
- Всички виждаме езика, който се използва в социалните мрежи, в сайтовете. Там като че ли вече никой дори не опитва да спазва правила. Това представителна „извадка“ ли е за познанията на хората или сме склонни да приемем, че само в мрежата никой не се старае да се изразява грамотно?
- Да, в мрежата бързаме да предадем информация и там неглижираме писмените правила. Защото, макар и да пишем в мрежите, всъщност това е записана устна реч. Чрез нея често искаме да изтъкнем, че сме в неофициално общуване, че се разтоварваме от всекидневието с езикова игра. Или просто пишем, както можем. Разбира се, ние няма как да сме "униформени" като общество. Има и грамотни, и неграмотни - но днес всички сме в мрежата, защото достъпът до тази технология е евтин и всеки може да пише и да говори, както иска.  
- В коя област на книжовния език българите са най-слаби, кое им е най-трудно?
- Не мога да генерализирам, но резултатите от матурите от години свидетелстват, че най-трудна се оказва пунктуацията. Прави ми впечатление още, че не се използва синонимното богатство на българския език. Жалко е, че дори не се разбират думи, наследени от старобългарския език...
- Какво е за всички нас 24 май?
- Мога да кажа за мен какво е 24 май - ден, в който всяка година слушам първолак да рецитира развълнуван "Аз съм българче" пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека. Ден, в който минавам край училищата по ул. "Цар Иван Шишман" в София, за да видя портретите на Кирил и Методий, окичени с божур. Ден, в който се събирам с приятели, защото е 24 май!

БЕРОН е вече в мрежата

Официалният правописен речник на българския език на БАН вече е дигитализиран и достъпен онлайн напълно свободно. Разработването му е част от платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), която беше представена наскоро в БАН.
Първата българска онлайн платформа с езикови ресурси цели да направи достъпни за всеки български гражданин и ученик навсякъде по света богатството от ресурси за изучаване на българския език. Проф. д-р Руска Станчева от Института за български език на БАН е ръководител и инициатор на проекта БЕРОН.
Създателите на платформата от Института по български език на БАН са търсили начин да свържат речника със създателя на първия буквар д-р Петър Берон, за да му отдадат почит 200 години след излизането на Рибния буквар. В платформата са включени допълнителни езикови ресурси за правоговор, в които са озвучени думите с правилното им произношение.
„Гласът“ на БЕРОН е актрисата Гергана Стоянова, а около 85% от произнесените думи са генерирани с изкуствен интелект. Добавена е богата информация за граматичните особености на думите, за дублетите и омонимите в книжовния език.
Речникът съдържа общо около 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се разработва от Секцията за съвременен български език на Института за български език на БАН - институцията, която съдейства за осъществяването на националната езикова политика и е натоварена от държавата да проучва езиковата практика и да кодифицира книжовните норми. Платформата ще включва четири основни модула: правопис, правоговор, граматика и езиково консултиране. Тя е достъпна на адрес https://beron.mon.bg.