Кристоф Делмас: Българките са красиви и много държат на външния си вид

Кристоф Делмас е на 49 години, роден е във Франция. От 25 години живее и развива бизнес в България. Президент е на "Илиада", фирма, която се занимава с дистрибуция на професионална козметика и оборудване за фризьорски салони. Официален дистрибутор на "Лореал". 

- Кристоф, вече 25 години си в България и развиваш успешен бизнес тук. За нашите читатели ще бъде интересно как стана това, кое те доведе тук? 

- Дойдох в България 1993 година с договор за алтернативна военна служба и работих в продължение на година и половина по този договор за една фирма в Тулуза, която се занимаваше с внос и износ на широка гама от стоки. През този период обикалях из много места в България. С "Лореал" се "намерихме" през лятото на 1995 година благодарение на една позната от френското посолство. Направих едно проучване за фирмата. На мен ми се стори много интересно, по това време "Лореал" нямаше официален представител и когато ми предложиха да се захвана с тази работа, приех. Така 13 години бях неин представител самостоятелно, 2 години с друга фирма и след това 11 години като официален вносител от "А" до "Я". Започнах от нула с нула клиенти. В началото беше много трудно: дойде кризата, пазарът бе много малък, а нашата стока е скъпа. Днес дори не мога да си представя как съм успял и откъде съм започнал. 

- Как те приеха във фризьорския бранш? 

- Имаше две категории клиенти. Едните видяха в голямата фирма един спонсор, който трябва само да дава. С другите обаче започнахме да работим като партньори. В началото имах късмета да се запозная с една българка, която се занимаваше със създаването на Асоциацията на фризьорите в България. Тя много ми помогна с контактите си, а аз също й помогнах за тази асоциация. Освен това ми беше трудно, защото не знаех български и го учех тук, в движение. Обаче смятам, че дадох най-важното послание: аз съм един от вас - човек, който започва от нулата, с малко средства и прави всичко на доверие. Мога да кажа, че с една част от клиентите израснахме заедно, заедно се развихме. 

- Как оцеля в тази среда тогава: бандитски години, лоши кредити, пирамиди, измами...

- Аз съм роден в един край на Франция - Аверон, който е известен с факта, че хората там никога не харчат повече от това, което имат. Аз самият не теглих кредити, затова и нямах проблеми. Винаги съм адаптирал разходите спрямо приходите. Не съм дошъл тук да правя далавери, а да правя бизнес. Например фирмата ми започна без собствени коли, което звучи абсурдно, но е напълно логично: когато нямате много клиенти, нямате нужда и от кола. Разнасяхме стоката с такси или с градски транспорт. Освен това в началото участвах в целия процес: бил съм и счетоводител, и доставчик... 

- Имаше ли трудни моменти? 

- Да. И не само в бизнеса. Един такъв момент беше самотата. Бяхме няколко приятели французи, но един по един всички се прибраха, а аз останах и си спомням как тогава се почувствах много самотен. Два пъти фирмата беше обирана, но така и не успяхме да вземем и стотинка от застрахователя, макар че бяхме изрядни. Тогава полицията не си свърши добре работата. Но, макар и трудно, бизнесът се разви. Имаме няколко екипа, които работят с различните марки на "Лореал". Днес във фирмата ми работят около 50 души. Непрекъснато търсим нови предизвикателства. Опитваме се винаги да наложим на пазара най-доброто - първата или втората марка в Европа, що се отнася до професионалните продукти за фризьорски салони. 

- Толкова години вече си в този бранш. Според теб, държи ли българката на външния си вид? 

- Българката обръща голямо внимание на своята външност. Повечето български жени са стройни, с красиви издължени лица и носят дълги коси, което им отива. Това е добре и за нас, ние смятаме, че боядисването на коса е новият грим, който слага една жена. В други държави се обръща повече внимание на подстригването, а тук - на прическата и цвета. Българките са емоционални жени, но до известна степен по отношение на цветове за коса са консервативни. 

- А ако сравниш българката и французойката? 

- И българките, и французойките са красиви, макар да са доста различни. Наблюдавам любопитен факт: във Франция се раждат повече бебета от България. Тоест днешната французойка иска повече да бъде майка. И още нещо интересно. Една българка ще закъснее 5 минути за вечеря, за да се донагласи, тоест държи всичко по външния й вид да бъде перфектно. Докато една французойка ще дойде навреме, макар и с по-небрежен външен вид, не я притеснява, че може да изглежда дори малко неглиже. 

- Кое е по-хубаво според теб: натуралната красота или модерната напоследък у нас "кифленска"? 

- Лично аз предпочитам натуралната красота. Имам клиенти, които изведнъж решават да направят външния си вид "кифленски" и аз много им се чудя. Но трябва да призная, че когато една българка иска да се направи на "кифла", го прави много добре. Погледнато отстрани, за един французин това изглежда като провокация. Но всъщност много жени просто се чувстват добре така, било заради средата, в която живеят, било заради хората, с които общуват. 

- А българският мъж? Той сякаш не обръща внимание на външния си вид? 

- Да, така е. Много малко българи се интересуват как изглеждат. Това, което ми прави впечатление, е, че българският мъж предпочита съвсем късата коса, почти нула номер. Така може би смята, че изглежда по-спортен, по-голям мъжкар. Той се стреми да привлича не с прическата, а с дрехите, с телефона, с колата си. Като цяло българските мъже имат редки коси и много бързо оплешивяват, което е другата причина да избират късата коса. В последните няколко години се наблюдава обаче една тенденция българинът да се интересува все повече от боя за коса, шампоани, стилизанти. Причината е модната тенденция на брадите, която навлезе и тук. Започва се с брадата, а много хора вече я свързват и с косата. Да вземем прическата "Помпадур", която само преди няколко години би изглеждала смешно. Друг интересен момент е появата отново на бръснарници - фризьорски салони само за мъже. Това е място не само за подстригване, но и за общуване. Важен момент е и подражанието на известни личности, които се стремят да покажат по-интересни прически. Така че мъжкото фризьорство е новата златна мина в България. 

- Ти си много натоварен човек. Какво правиш през свободното си време, когато ти остане такова? 

- Аз имам семейство, жена ми е българка. Имаме две деца: Тео и Лео. Гледам през свободното си време да съм с тях. Децата ми учат във френското училище, но вкъщи говорим на български, така че те да научат и двата езика. Трябва да призная, че се справят по-добре с българския. Гледат детски канали на английски, учат го в училище, така че знаят и този език. Освен това излизам да тичам три-четири пъти седмично, аз съм бивш лекоатлет и тази тръпка ми е останала. Много обичам да си купувам хубави книги и да чета. Един от любимите ми френски автори е Мишел Уелбек. 

- Ходите ли често във Франция? 

- По традиция - четири пъти в годината, обикновено около празниците. 

- Чувстваш ли се уютно в България или това продължава да бъде предизвикателство за теб? 

- Много добър въпрос. И двете. Предизвикателство е понякога. Но България е и държава, която може да ти даде възможности. Тук е и семейството ми. 

- Ако зависеше от теб, какво би променил у нас? 

- Бих искал хората да започнат да вярват повече в институциите и да разберат, че те самите са част от всичко тук. 

- Много млади българи търсят късмета си в чужбина, а ти дойде тук. Защо? 

- Българите отиват в чужбина, защото твърдото заплащане там е по-високо. Но не си дават сметка, че и разходите са много по-високи. Разликата, която остава, не е толкова голяма. Някои мислят, че тук всичко става с връзки, затова предпочитат да заминат, за да си осигурят по-висок стандарт. Аз обаче съм пример, че може да се успее и в България. Да, администрацията е тромава, но тя е такава и във Франция. Да, тук има абсурди, но абсурди има и там.

- Любимата ти мисъл? 

- Никога не е късно.