Русия прочиства армията от корупция

Западът сатанизира Русия като едва ли не най-корупционната държава. Но властите й водят безмилостна схватка с корупцията, която на фона на войната в Украйна не пощадява нито генералитета, нито фронтови командири.

Най-високопоставеният арестуван и разследват служител

в Министерството на отбраната (МО) е зам.-министърът Тимур Иванов, задържан на 23 април т.г. за получаване на подкуп в особено големи размери. По същото дело бяха арестувани бизнесмените Сергей Бородин и Александър Фомин за даване на подкуп. Според материалите по делото, цитирани от ТАСС, се посочва, че участието на Иванов в престъплението се потвърждава от документи за държавни поръчки, споразумения за изпълнение на договори, данъчни справки протоколи за проверка на вещи и документи”. Следствието срещу тримата е удължено до 23 септември. Според Следствения комитет на страната Фомин, намирайки се в доверителни отношения с Иванов, му е спестил задължението да плаща за стоки и услуги, свързани с ремонти или реконструкция на сгради. Освен това Фомин и други лица като част от организирана група са улеснили Иванов да получи подкуп в особено големи размери под формата на незаконно предоставяне на имотни услуги.
На 14 май 2024 г. бе арестуван началникът на Главно управление „Кадри“ на Министерството на отбраната генерал-лейтенант Юрий Кузнецов. Той е обвиняем за получаване на подкуп при сключване на договор между Краснодарското висше военно училище (КВВУ) и индивидуалния предприемач Лев Мартиросян. Според следователите Кузнецов е организирал сключването на държавни договори и споразумения за предоставяне на хотелски услуги между тях на обща стойност над 372 млн. рубли (1 евро-97,84 рубли). В замяна Мартиросян придобива и регистрира парцел и къща в Краснодар за съпругата на генерала. Двамата са обвинени за получаване или даване на подкупи в особено големи размери.
Юрий Кузнецов обаче не се призна за виновен, защитата му твърди, че „не е извършил деянието, което му е обвинено, не е получил никакво имущество от Лев Мартиросян, не е оказал съдействие при сключване на държавни договори“.
Друг арестуван висш служител на руското МО е ген. Вадим Шамарин - началникът на Главното управление на комуникациите на армията. От април 2016 г. до октомври 2023 г. той е получил подкуп в размер на 36 млн рубли от генералния директор на Пермския телефонен завод Telta OJSC Алексей Високов и главната счетоводителка Елена Гришина за увеличаване на обема на доставяната от завода продукция по държавни поръчки за нуждите на МО. Заради действията на генерала заводът е изпълнил държавни поръчки за МО за над повече от 442 млн. рубли. Шамарин е обвинен и в получаване на подкуп в размер на над 30 млн рубли за доставка на радиостанции от определен модел за войските. Той се призна за виновен в получаване на 19 млн. рубли от обвиняем по неговото дело. Максималното наказание според закона е 15 години лишаване от свобода плюс глоба със стократен размер на подкупа.
На 17 май т.г. бе задържан бившият командир на 58-ма общовойскова армия генерал-майор Иван Попов. Според следователите Попов е участвал в кражбата през 2023 г. на над 1700 това прокат, закупен от военно-гражданската администрация на Запорожка област като част от предоставянето на хуманитарна помощ. Генералът е обвинен в измама и подправяне на документи в размер на малко над 105 млн. рубли. Банков превод за над 1 млн. рубли към картата на генерал-майор Иван Попов от картата на генерал-лейтенант Олег Цоков стана основно доказателство по това дело. Тези материали бяха предназначени за оборудване на инженерни отбранителни структури на фронтовата линия. Според разследването Попов е действал като част от организирана група заедно с Цоков и бизнесмена Мойсеев. Цоков загина в Украйна през лятото на 2023 г. и посмъртно бе удостоен със званието Герой на Русия. Случаят му беше приключен също посмъртно. Мойсеев призна вината си и изплати част от причинените щети.
За корупция бяха арестувани командирът на 83-та десантно-щурмова бригада полковник Артем Городилов и подчиненият му подполковник Константин Фролов. Те са заподозрения за измама в размер на над 1 млн. рубли. Заплашва ги затвор до 10 години. Двамата обаче не признават вината си. Константин Фролов

е носител на три ордена за храброст

и на орден за заслуги към Отечеството, включително за бойни действия с риск за живота му. В хода на делото той поиска да бъде върнат на фронта. Междувременно на 31 юли в Москва започнал процес за подкуп срещу генерал-майор от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Дмитрий Муришов, който се бори срещу корупцията във Федералната митническа служба. Муришов е обвинен в два случая на получаване на подкупи в размер на 1,4 млн рубли и на 700 000 рубли. Както писа в. „Коммерсант“ сружителят от ФСБ Константин Колганов му помогал да получава парите. Участниците в измамата трябвало да пускат подкупите, както рубли, така и валута, в пощенската кутия на г-н Колганов в къщата му на „Нови Арбат“, а той да ги прехвърля на други посредници, сред които било шофьорът генерала.
На 8 август бе арестуван за корупция последният висш служител с пагон е генерал- Владимир Шестеров, зам.-началик на Главното управление за иновационно развитие на МО. Той е обвиняем заедно с шефа на парк "Патриот" Вячеслав Ахмедов, двамата със свои съучастници, са участвали в кражба на бюджетни средства, предназначени за осигуряване дейността и функционирането на парк „Патриот“ и изложбения център.


Не са пощадени политици и бизнесмени

Но борбата срещу корупцията в Русия триумфира и в гражданските сектори. На 31 юли на работното му място бе арестуван зам-шефът на Главното управление на Министерството на извънредните ситуации за Краснодарския край полк. Сергей Симоненко. Освен Симоненко, подсъдими са и  съпругата му, двете му дъщери, зет и баща му – цялата рода. Семейството му има имущество, което не е потвърдено със законни доходи. При проверки на банкови сметки на семейството са открити 250 млн. рубли, над 50 недвижими имоти, както и над 20 автомобила, включително луксозни марки, като Zeekr, Lixiang L9, BMW X5 и BMW X6.
На 2 август т.г. бе арестуван сенаторът от Тулска област Дмитрий Савелиев по подозрение за организирането на опит за убийство на бившия бизнес партньор Сергей Йонов, осъден за разхищение в особено голям размер (1,6 млн рубли). Савелиев е платил за убийството на Йонов 10 пъти повече от сумата, пропиляна от бизнес-партньора. Опитът за убийство е бил инсцениран от разследващите, за да разобличат поръчителя и изпълнителите. Савелиев бе задържан на излизане от заседателната зала. Той е член на икономическия комитет в Съвета на Федерацията и е бивш депутат в Държавната дума. Семейството му владее жилище от 489 кв метра във Великобритания.
Съветът на федерацията е горната камара на федералния парламент, сред правомощията му са одобряване или отхвърляне на законите, приети от долната камара Държавната дума, назначаване на шефовете на редица държавни институции, импийчмънт на президента. Включва по двама представители от всеки федерален субект на страната.
По повод „случая“ Савелиев ТАСС публикува материал за нашумели наказателни дела след 2014 г. срещу общо 17 членове на Съвета на федерацията (сенатори) по различно време през периода 2003-2022 година.
Може би най-нашумелият от тях е на Рауф Арашуков, сенатор от Карачаево-Черкеската република през 2016-2019 г. Той бе арестуван направо в заседателната зала на Съвета на федерацията. Това е първият случая на задържането на сенатор по време на заседание на горната камара на парламента в цялата й история. Той бе обвинен за участие в престъпна общност, създадена от баща му с цел кражба на газ от компанията Газпром, убийство и натиск върху свидетел. На 31 януари беше арестуван и баща му Раул Арашуков, съветник на ръководителя на "Газпром межрегионгаз. Общо по случая бяха замесени 20 души. През 2022 г. съдебни заседатели на Московския градски съд признаха Рауф и Раул Арашукови за виновни в организиране на убийства и кражба на газ от Газпром за 4,4 млрд. рубли като част от престъпна група. Съдът осъди баща и син Арашукови на доживотен затвор. Това е и най-тежката присъда на руски сенатор.
В другите случаи сенатори бяха осъдени за милионни кражби от бюджета чрез държавни договори или незаконно възстановяване на ДДС, за кражби и източване на банки, за получаване или съдействане за подкуп, злоупотреба с власт, търговия с влияние, задкулисна намеса в търгове. Най-леките присъди са глоби, макар и за няколко милиона рубли, а сред най-тежките са и 18-19 години затвор.
Дали ЕС и България може да се похвалят с такива успехи срещу корупцията и престъпността в страната ни?