Юбилей
Маестро Стефан Драгостинов на 75
Творчеството на именития композитор е отворено към всички жанрове, в него майсторски се съчетават стародавни национални традиции със съвременни композиционни техники
/ брой: 73
"Особено щастлива съм да поздравя големия български композитор Стефан Драгостинов по повод 75-годишния му юбилей. Гордея се, че през последните две десетилетия съм имала удоволствие нееднократно да бъда първи интерпретатор на негови творби - Концерт за пиано и оркестър (2022 г.), Тангра соната (2021 г.), Пет миниатюри за пиано (2019 г.), "Fugue Integral" за две пиана (2004 г.), като с последното произведение, заедно с дъщеря ми, пианистката Милена Лазарова, обшарихме световните сцени: от Европа до Голямата концертна зала на Пекинската консерватория.
Дълголетният ми творчески тандем с Маестро Драгостинов, неговата сърцата всеотдайност, безрезервна преданост и приятелство ми дават достатъчно основания пристрастно-шеговито да го нарека персоналния ми композитор. Вярвам в талантливата му звезда и от все сърце му пожелавам несекващо творческо дълголетие." Това поздравление към талантливия композитор, диригент и преподавател отправя именитата пианистка и педагог проф. Милена Моллова.
Стефан Драгостинов е роден в София на 11 април 1948 г. Завършва Теоретичния отдел на Ленинградската консерватория с Втора симфония (1972) в класа по композиция на проф. Борис Арапов. Носител е на първи награди на авторитетни международни конкурси по композиция. Автор е на 6 симфонии, сред тях - знаменитата Peace Symphony (Симфония за мира), създадена по поръчка на Rotary International, като символ на единението за мир и разбирателство. "Teatro de Bellas Artes" в Маракайбо е мястото, където на 21 февруари 1985 г. произведението отбелязва световната си премиера под палката на Едуардо Ран. Общественият отзвук е невероятен! Получени са поздравления от държавни ръководители от цял свят, сред които Роналд Рейгън, Константин Черненко, Франсоа Митеран... В "огледалото на пресата" творбата е обсипана със суперлативи!
Година по-късно Симфония за мира е изпълнена и в София, под палката на Иван Маринов. Зала "България" е претъпкана като на рок-концерт.
"Мащабът на Симфония за мира и нейният хуманистичен патос покориха всички... Смелото включване на "Многая лета" в едно произведение с ярка съвременна идея говори не само за артистичното преосмисляне на наследството, но и за прякото му подчинение на нашия ден. Това вече не е само музика, а и позиция! Благодарение на Драгостинов древният Благослов доби нов смисъл, превърна се от глас към Бога в глас към хората. Мирът получи още една българска песен, която светът ще чуе!", пише Стефан Продев във в. "Народна култура" на 7.02.1986 г.
Творчеството на Стефан Драгостинов е "отворено" към всички жанрове - от монументалните симфонични платна до вокалната миниатюра и клип-мимолетностите в рекламата. Написал е Концерт за пиано и оркестър, Концерт за баскларинет, Концерт за валдхорна, десетки камерни творби, инструментални сонати, театрална и филмова музика, над петстотин хорови и солови песни. Специална "ниша" в творчеството му през 70-те и 80-те години - и до днес - е отворена към авангардните му творчески изследвания на съвременните политемпични звукови процеси в музиката, заложени в хоровите му кантати "Politempy 1 & 3", които му донасят и първите високи международни отличия и признания.
В творбите му майсторски се съчетават стародавните национални традиции със съвременните композиционни техники. През лятото на 1981 г., на Традиционния международен фестивал в Бергамо, след премиерата на "Politempy 4" (Концерт за пиано и оркестър) вестник "Corriere della Sera" отбелязва: "Модерна и оригинална творба, заслужила Голямата награда на конкурса "Щокхаузен"! Същевременно, проявявайки се на Запад, Стефан Драгостинов не забравя своя корен!"
Стефан Драгостинов е ръководител на Националния ансамбъл "Филип Кутев" до 1994 г. С него осъществява триумфални турнета в цял свят и през 1988 г. записва в Япония първите 3 CD-албума в историята на ансамбъл "Филип Кутев", а тиражът им достига рекордните 2 милиона екземпляра.
През 2007 г. Международният комитет World Music в Корея огласява своето решение за удостояване на проф. Стефан Драгостинов с академичното звание "World Master" сред номинирани от цял свят творци.
Стефан Драгостинов е професор по композиция, оркестрация, теория и съвременни музикални техники в Нов български университет в София, изнася научни лекции в престижни академични и университетски общества в цял свят. Негови студенти са постоянни лауреати на престижни конкурси в България и Европа и продължават безпогрешно пътя му.
"Драгостин фолк национал"
През есента на 1994 г. е "прощъпулникът" му в Будапеща. С премиерата на кантатата "Дунавска музика" през 1998 г. се открива поредната сесия на ООН във Виена. Следват три последователни австрийски турнета; през пролетта на 2007 г. Виена окончателно е "превзета" от изкуството на "Драгостин фолк национал" - Голямата зала на Казиното в Баден-Виена се "пука по шевовете", а пресата скандира "Осанна"! През май 2009 г. - триумфално турне в Русия.
През октомври 2011 г. на конкурса, организиран от БиБиСи "Нека народите пеят" (Let the Peoples Sing) на "Драгостин фолк национал" е присъдена престижната втора награда - най-значимото българско постижение на международната конкурсна хорова сцена по онова време. От 2015 г. формацията е постоянен участник в Московския Пасхален фестивал, ръководен от световноизвестния руски диригент Валерий Гергиев.
За изминалия 26-годишен творчески път формацията има издадени 11 компактдиска с над 700 минути музика от мащабния проект "Антология на българския музикален фолклор". Във формацията участват инструменталисти-виртуози и певици със "златни гласове" - с професионална подготовка, но и съхранили самородността на таланта си; поколение, наследило с благодарност фолклорните ценности на своите баби. Но, добавящо и доза "еретичност" към традиционната почтителност! Перфектността на изпълнителите им позволява да изплитат фините дантели на една класическа звучност. Но те същевременно умеят и ловко да жонглират с музикалния материал, да използват похвати от джаз-музиката, да увличат с импровизационни приумици. Едновременно с това, да осъществяват полетите на авторската фантазия.