На фокус
Време за победи
Необходима ни е лява радикална общинска политика, която в най-голяма степен отговаря на потребностите на мнозинството
/ брой: 156
Евгений Белий
Днес ние - привържениците на истинското ляво мислене и действие, симпатизанти, съратници, сподвижници, свирим сбор. Сигналът ни е тревожен, но мобилизиращ: време е за обединение, за решителност, за интелигентност, за честност, за действие. Време е да направим преглед на редиците си, да определим целите и да намерим средствата, за да преодолем кризата - кризата в партията и кризата в обществото.
Време е за промяна. Да променим себе си, за да променим България. Да се изправим срещу инертността, да пречупим гръбнака на собствената си обезвереност. На най-бедната държава в ЕС е нужна лява политика и легитимно ляво представителство, което може да дойде само от БСП. За да успеем, трябва да да предложим своя лява българска алтернатива на капиталистическата безизходица.
Искам да споделя тревогата си по отношения на нашата общинска политика. Едва ли е необходимо да навлизам в подробни социологически анализи и прогнози. Общото чувство, което се усеща в почти всяка общинска партийна организация е някаква фатална предопределеност, апатия и примирение с поредния ни разгром. Да не говорим за манипулаторските анализи на поръчковите социолози, който ни предричат тотално отстъпление (нито един социалистически кмет в големите градове).
Можем ли да променим ситуацията в движение?
Да се разделим с толкова удобния фатализъм, който ни обрича на политическо бездействие - за "купения" вот, за продажността на малцинствата, за превъзходството на десницата, която не може да бъде победена... и т.н. Можем - ако се заредим с вяра, енергия и дръзновение.
Вяра - на базата на опита. Да постигнем онова, което други поколения са постигали преди нас. Тук искам да да ви върна за малко 132 години назад и да ви кача отново на Бузлуджа. Защото първата ни общинска програма е точно оттогава. Ето какво са предложили първооснователите:
- Прозрачност и публичност на общинските имущества;
- Справедливи общински данъци;
- Безплатно медицинско обслужване и здравеопазване на населението (безплатни болници, аптеки, лекарски грижи, осигурени от общината);
- Достъпно и качествено образование;
- Специални грижи за децата - забавачници, детски градини. Безплатна храна, дрехи и учебници за учениците;
- Грижи за възрастните хора, обществени приюти за престарелите самотни хора;
- Висока обществена хигиена;
- И всичко това - обещано при изискването за пълно самоуправление на общините, свобода на изборите за кметове, законодателна инициатива, срочно разглеждане на гражданските законопроекти и публичност на общинските решение.
Три години по-късно през 1894 г. Първата Дряновска социалистическа комуна е факт, който показва, че нашите предтечи не са били отвлечени мечтатели, а политически дейци, способни да решават конкретни общински въпроси и да печелят общественото доверие.
Ясно е защо съм толкова подробен, нали? С такава програма и днес бихме печелили избори, стига да изведем хората, които да олицетворяват лявата общинска политика - честни, образовани, опитни, състрадателни и дръзновени социалистически съветници и кметове.
Тук веднага трябва да приведа и аргументите на социалистическите ни прадядовци
защо именно лява политика?
Защото и преди повече от сто години, както е днес, се опитват да ни натрапват мантрата за деидеологизирането на общинската политика - "всеки общински кмет може да бъде полезен, независимо от политическата си разцветка. Какво ляво или дясно има - в това да запълниш дупките по една улица?"
Има разлика - казва първият политически манифест от 1893 г. на Димитър Благоев: "Всички партии - пише Дядото, говорят от името на народа, но само социалистическата партия работи за този народ". И още: "Велико е назначението на градските съвети. Те са нашите местни народни събрания... Гласувайте за социалистите. Те са вашите искрени защитници. Те се борят за правото на работниците, искат освобождението на сиромасите от мизерията, невежеството и болестите."
Казали сме и сме го правили. Историята на социалистическата общинска политика от комуните до края на Първата световна война и онези през двадесетте и тридесетте на миналия век са доказателство, че нашата партия е печелила обществено доверие в най-големите градски центрове когато открито е заявявала лявата си общинска политика: създаване на общински предприятия, откриване на работни места, модернизиране и ефективно обработване на общинската земеделска собственост, общинска индустрия и благоустройство. И още: кооперативни предприятия със смесени частни и общински средства, справедлив пазар, чрез регулация на цените и ограничаване на спекулата. Прогресивно -подоходно облагане в интерес на бедните слоеве в обществото, работа за безработните, жилища за бездомните...
Пред новите и неопитни управници в социалистическите комуни са се изпречвали редица трудности. Мнозина трябвало да освободят заграбени общински места, да издължат стари данъци. Това доста ги тревожело, но няма как... Но най-значителната реформа на комунарите е въвеждането на прогресивния данък. Богатите не само че трябвало да се издължават редовно и навреме, но да плащат и най-големите данъци - според доходите си.
Комуните откриват трапезарии за бедните деца, раздават безплатно учебници и помагала на всички ученици, създават общински аптеки, в които без пари се раздават лекарства на сиромасите в града...
Политическата реакция на десницата
е последователна - от фалшификации на изборните резултати, до насилствено разтурване на социалистическите комуни. Това само за сведение на десните теоретици, които твърдят, че няма значение какъв е цветът на котката - важното е да лови мишки. Има разлика - нашата котка пази трапезата, вашата краде от нея...
Опитът на лявата общинска политика трябва да се анализира, обобщи и да залегне в предизборната ни платформа за предстоящите местни избори на 29 октомври. Тя трябва да има своите конкретни проявления и специфика в отделните общини и региони чрез леви авторитетни и достоверни изразители.
Необходима ни е лява радикална общинска политика, която в най-голяма степен отговаря на потребностите на мнозинството. На онези 90% български граждани, които пребивават в безпомощно съзерцание на на собствената си материална и духовна безиходица и мизерия: увеличаване на заетостта и доходите на хората, ограничаване на бедността, осигуряване на достъп до качествено образование, култура и духовност. Достъпно качествено здравеопазване и социални грижи. Изходът е в разбирането, че изходът е в самите нас: общинска индустриализация и реиндустриализация, производствено - потребителски кооперации, модернизация на общинското земевладение... Нови работни места. Решително съкращаване на безработицата. Увеличаване на грижите, ред, сигурност, благоприятна на жизнената среда и защита на населението от бедствия.
Правили сме го. Правихме го. Можем да го направим. И както ни казваше Димитър Благоев- Дядото: "С това ще победим".