Обикновен фалшификат

В празничните дни у нас се вдигна голям шум около телевизионното филмче "Единна вяра, единен език" на религиозна програма от регионален руски тв канал от гр. Кемерово, както показа проучване на ДУМА. То бе показано в Скопие на 23 декември, а преди това получи награда за регионален филм на фестивала "Радонеж" в Москва. Острите реакции у нас се дължат донякъде на десетина наши медии, които препечатаха съобщение от македонските медии - очевидно без да се поинтересуват от самия филм. И написаха, че в него България изобщо не се споменавала, че е "заличена" от картата на славянската писменост и т.н. И потекоха едни коментари, че Кремъл застава зад Македония в спора ѝ с България. 

Да, ама не. По повод на скандала руското посолство в София огласи позицията си, че "филмът е авторска гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография и че не почива върху историческа експертиза". А на 29 декември македонски медии написаха, че Путин не одобрявал филма, който преиначава историята и унищожава престижа на самата Русия. Путин дори бил казал, че България е родина на славянската писменост и в Македония се подменя историята. Източник на това съобщение липсва. Реагира и нашето МВнР.

Важно е да уточним някои подробности. Вярно е, че в съшитото с бели конци филмче многократно е подчертано, че Кирил и Методий били родом от Македония, че кирилицата била създадена в Охрид, че славянските писмена и православието били разпространени в Русия от Македония. А Светите братя по пътя си към хазарите се спрели в кримския византийски Херсонес през 861 г. и там изучили местни руски (!) наречия, които май са в основата на някаква достатъчно размито представена славянска азбука. А после в Охрид "македонските" книжовници Климент и Наум създали кирилицата и "първия университет в Европа". Разбира се - ни дума за родината на Кирил и Методий Солун; ни дума за българските солунски наречия, върху които е създадена глаголицата, както казва цялата световна наука; ни дума за това, че кирилицата е създадена не в Охрид, а във Велики Преслав, където е открит и първият кирилски надпис. 

Но не е вярно, че България я няма в тази откровена фалшификация на едно религиозно предаване в регионална руска телевизия. България е не просто спомената, а още някъде в началото на филма се казва, че от 761 г. и през целия IХ век Охрид е в пределите на българската държава и че дори е станал столица на България. Но това потъва в мешавицата на години, векове, полуистини и лъжи, която всъщност ражда инсинуативните внушения на филма. Всичко показано в Охрид е от IX век, но кой се сеща, че става дума за българските земи на фона на постоянното натякване за "раждането на азбуката в Македония"? Че става дума за българската Охридско-Деволска провинция, където княз Борис I доста след като православието става официална религия в България изпраща Климент (през 887 г.) и Наум (през 893 г.) да просвещават населението в югозападните краища на страната. И ако Охридската книжовна школа, основана от тях, е "първият университет в Европа", то този университет е български. Но във филма кашата е пълна, затова да уточним, че Охрид става столица на България доста по-късно - при Самуил, чак през 996 г. И че преди Охрид Наум е работил не просто "в българския град Плиска", а в българската столица Плиска. Руските икони, показани в Херсонес пък, са могли да се появят там 127 години след Кирил и Методий - едва след покръстването на Киевска Рус през 988 г.! 

В сюжета следват цитати от Черноризец Храбър (кой е той не става ясно), и още по-нагло - от "Азбучна молитва", без да е споменат авторът Константин Преславски (!). И хайде кажете, в кой друг славянски език, ползващ азбуката (Аз, Буки, Веди...), съществува думичката АЗ? 

Филмът на моменти стига и до пълни абсурди. Например, след думите на македонски свещеник, че Наум се е подписвал "Наум нищий", водещият актьор заключава, че книжовникът е роден... в Ниш! Тотално невежество в лента, получила телевизионна награда в Москва! Защото в старобългарския (църковнославянския), който е официален език в Първото българско царство, думата "нищий" означава "смирен", "лишен от гордост". А църковнославянският е каноничният език във всички православни църкви днес. Да правиш филм за православието и да не знаеш това е или пълно невежество, или целенасочен фалшификат. Възможно е - по поръчка на Северна Македония. В която от Охрид до Скопие окото на пътника вижда не православни църкви, а джамии... 

***

Ако искаха да знаят официалната позиция на Русия за създаването на азбуката, авторите е трябвало да четат акад. Дмитрий Лихачов или поне Большая советская энциклопедия от 70-те години на ХХ в. Или пък - онова, което е написано сега в руската Википедия. Но ето ви още едно интересно доказателство какво знае Русия за славянските писмена и България - още през 1876 г.! Това е превод от руски на откъси от статии в сп. "Нива", излизало по онова време в Русия. Благодарност към акад. Иван Юхновски, който ни предостави пълно факсимилно копие на всички броеве от това списание за 1876 г. 

"НИВА", 1876 г., номер 31, 2 август 1876 г.

Българското село след разбойническия набег на баши-бозуците

 "...В минало, далечно време България - преди нас огласила се от християнските проповеди на Славянските първоучители, ни е хранила с духовен хляб, като ни е доставяла произведенията на своята християнска писменост. Ние едва ли сме се разплатили с нея за просветителското й влияние, с тези приношения, които по време на постигналото я мохамеданско иго ние сме свикнали да пращаме в нейните обеднели храмове, а след това - и в нейните бедняшки училища."

"НИВА", 1876 г., номер 41

Сегашното положение на българите и кратки бележки от миналата им история

А.Ф. Теохарова (Изд. в полза на пострадалите българи, 1876 г.)

"Целта на разглежданата от нас книжка е преди всичко благотворителна, т.е. книжката е обръщение към сърцата на единоплеменниците на българите, каквито сме ние, руснаците... От втората глава научаваме, че днешна България заема територията на древната римска провинция, наричаща се Мизия, че древното българско царство се е съставило от тюркски и славянски елементи: именно от 668 г. камските българи, народ от тюркско племе, предвождани от Аспарух, са тръгнали от река Кама и, прехвърляйки се през Дунав, покорили живеещите там разпръснато славяни и положили основите на българското царство. Своето название българите получили от своя епически цар Болг. Българите-завоеватели бързо се слели със завоюваните славяни и съставили един български народ... 

Ранните сблъсъци и връзки с Византия способствали за това християнството да се разпространи в България (по тогавашному в Мизия) още в VII век сл.Хр. В IХ век Борис, цар български, приел кръщение от гърците и принудил също своя народ да го приеме. Именно при тоз цар Борис е преведено от св. Кирил и Методий Свещеното писание от гръцки на древнобългарски език, известен у нас сега като древнославянски и който се е употребявал в богослуженията до ХVI век от всички православни християни. След Борис, причислен от българската църква към светците, царувал неговият син Симеон, поставил България на висока степен на слава и могъщество, и времето на неговото управление в българската история се нарича Златен век на цар Симеон. При него целият български полуостров е бил в ръцете на българите, в състава на българската държава влизали всички южно-славянски племена. След успешна борба с маджарите, нахлули в пределите на българската държава, Симеон получил от папата титлата "император и самодържец български". Но при сина на Симеон - Петър Симеонович, нашият руски княз Светослав разорил столицата на България Преславец, а гръцкият император Василий ("българоубиец") през 1019 г. окончателно завладял цяла България..."

ru.wikipedia.org/wiki/кирилица

"Появата на кирилицата... се свързва с дейността на българската книжовна школа (след Кирил и Методий). В частност, в житието на св. Климент Охридски е пряко написано за създадената от него славянска писменост вече след Кирил и Методий. Г.А. Илински въз основа на руската версия на "Хроника на патриарх Никифор" смята, че кирилицата е създадена през 864 г. Възможно е кирилицата да е създадена от Климент Охридски съвместно с Наум Охридски и Константин (Кирил) по време на тяхното пребиваване в Плиска през 886-889 г...

В България при светия цар Борис, приел през 860 г. християнството, се създава първата славянска книжовна школа - Преславската книжовна школа - преписват се кирило-методиевските оригинали на богослужебни книги..., правят се нови славянски преводи от гръцки език, появяват се оригинални произведения на старославянски език ("О писменех" на Черноризец Храбър). България става център на разпространението на славянската писменост. 

"Златният век" на разпространението на славянската писменост се отнася за времето на царстването в България на цар Симеон Велики (893-927 г.), син на цар Борис. По-късно старославянският език прониква в Сърбия, а края на Х век става език на църквата в Древната Рус."

Още по темата - в утрешния брой!