Неделник
Срещи
Ирина Сардарева: Шапката подчертава нашата уникалност
Нека използваме всеки момент, за да си направим истински празник и да попаднем в света на приказките, призовава известната у нас и по света дизайнерка
/ брой: 101
ИРИНА САРДАРЕВА завършва микробиология в Киев и 11 години работи като преподавател по химия. Но се отказва от учителската професия, за да тръгне по пътя на нейната голяма мечта. Реализира я в пълния й мащаб именно в София, като става най-известната дизайнерка на шапки у нас. Нейни произведения са носени от Лили Иванова, Татяна Лолова и много други именити българки. Обаче талантът й в сътворяването на аксесоари за глава излиза извън границите на страната ни, след като покорява Париж, Прага, Лондон и безброй други градове по света. И така вече три десетилетия.
Интервю на Альона НЕЙКОВА
- Какво си спомняте от първите си стъпки към покоряването на българската столица, госпожо Сардарева?
- Пристигнах в София през 1978 година, с един червен шлифер и широкопола черна шапка. Качих се в автобус номер 11 и... две минути мълчание... Огледах се - всичко ми е наред. Значи - аплодисменти... Така е и до днес.
- От колко време създавате дизайнерски шапки? Искала ли сте някога да се откажете от това занимание? Каква е тайната на вашия успех?
Правя шапки от 1992 година. Освен че шия, също така и ги поправям. Ходя на големи фестивали за шапкари - във Франция, в Бавария, в много други страни. И забелязвам, че там никой на никого не завижда. Шапката много трудно може да бъде копирана и повторена. Дори на един и същи калъп, направена с други ръце, тя ще е различна. Декорът също няма как да е еднакъв, тъй като всеки дизайнер има собствено усещане за естетично и красиво. Затова ние, шапкарите, всичко споделяме помежду си. При нас няма ревност, липсва завист, не се притесняваме, че някой ще ни открадне идеите или ще си присвои авторството на някой модел. Има място за всички под... шапката! Това е моята тайна.
Искам да направя така, че българката да започне малко повече да обича себе си. Стремя се да го правя с много любов, защото смятам, че само така може да има резултат и да се постигне всичко.
- Има ли интерес към магията за създаване на шапки в България?
- Обучих поне 30-ина души на това изкуство, но това е страшно труден занаят. Необходими са толкова много неща, за да го започнеш, че просто не всеки може да издържи на всички изисквания - за място, за заготовки, за специални машини, за парогенератор, за материали... Но смятам, че трябва да има конкуренция в бранша, защото тя продава.
- Как реагират хората, когато ви видят с една от вашите шапки?
- Когато бях в Прага, нямаше човек, който да не ме забележи, дори на улицата. Някои ме гледаха иронично, други се усмихваха, трети се обръщаха след мен... Аз пък се радвах, че хората не пропускат да видят, че се случва нещо различно край тях.
Убедих се също, че българинът не обича да хвали, но когато мълчи и се усмихва, значи всичко е наред, харесва шапката, което може да се приеме за комплимент дори.
- А знаете ли за случаи, когато носенето на шапка е било порицавано?-
- Разговарях с живи свидетелки, които разказваха, че са преживели времена, когато, ако отидеш с шапка на работа, веднага те уволняваха. Разхождаш ли се с шапка по булевард "Руски", милицията те прибира и те праща да чукаш камъни в "Горубляне". Когато видят девойка с шапка, я порицаваха и даже укоряваха, че "ходи с тенджера" на главата. Смятало се е, че ако една жена носи шапка, това означава, че развращава младежта..
Навремето, когато населението в българската столица е било не повече от 300 хиляди, в града е имало 18 ателиета за дамски шапки, отделно - за мъжки, както и каскетчийници, в Русе - 35, във Варна - 12 (тези данни съм научила от Музея за история на София). Обаче през 1946 година излиза закон за незаконно забогатяване, който засяга депутати, банкери, стари шапкари и кожари, защото всичко, което те правят, е обявено за буржоазно зло. Тогава започнаха да изчезват и много думи за шапка - капела, бомбе, борсалино (макар че последното е име на фирма, а не модел на аксесоар за глава).
- В кои страни наблюдавате необходимото отношение към шапката?
- Във Великобритания, разбира се, и най-вече - в Лондон, където са традиционалисти в това отношение. Всичко тръгва от факта, че там дамите се придържат към неписаното правило, че в църквата и при краля жената трябва да бъде с покрита глава. Французите, испанците и италианците се стремят за тържествата да са с шапки. Правят и много тематични паради. Аз също вече седем пъти организирах такива празници на шапката в София. Стават вълшебни. Обикновено се събираме в събота, след 16 ч., когато е пълно с хора. Тръгваме по булевард "Витоша", от "човека с куфара" - Щастливеца. Всички обръщат погледите към нашето шествие с шапки, снимат ни, правят комплименти, възхищават ни се... Преди организирах много ревюта, но после реших, че вместо да се представям само на ограничен кръг от хора, по-добре е да показвам направеното на широката публика, да изляза на улицата и да вдъхновя поне една обикновена жена да си сложи шапка, сътворена с любов, и самата тя не само да се почувства обичана, но и да излъчва обич.
- На кого не му отива шапка?
- Няма такъв човек. Просто трябва да открие своя модел, да загърби комплексите, да усети отвътре, че това е неговата шапка. -
Повече от 40 години към този аксесоар е насаждана много силна ирония. И заради това някои хора смятат, че изглеждат смешно с шапка. 90% от дамите, които идват при мен, казват, че шапка не им отива. Е, след като си сложат няколко модела, вече имат друго мнение по въпроса. Отпускат се, усмихват се, намират себе си, преоткриват се...
- Има ли места, на които не препоръчвате да се ходи с шапка?
- Всичко зависи от вътрешното усещане на човека. Ако отивам на тържество, на което знам, че домакинът няма да е с шапка, не бих искала да го засенча и също няма да си сложа нищо на главата. Тоест, става дума за чисто човешки корекции в поведението и начина на обличане.
- Съществува ли универсален аксесоар за глава - подходящ за всякакви поводи?
- Не, няма такава шапка. Трябва да се знае къде ще се носи - в трамвая или на приема при кралицата.
- Смели ли са българките при носенето на шапки?
- Няма толкова много дами, които да не се притесняват, че неизбежно ще привлекат вниманието, щом се появят някъде с шапка. Но нали вече 30 години работя в тази насока - да ги окуража, да им вдъхна смелост в това отношение. Имам клиентка, която притежава над 300 мои шапки, не излиза без някоя от тях от вкъщи.
- Понякога шапката има мисията да пази от дъжд и слънце, възприема се и като белег за социална принадлежност или определен статус в обществото.... Според вас какво символизира днес този аксесоар?
- Стил и чувство за естетика. Не трябва да се притесняваме да бъдем елегантни, да привличаме погледи, да сме красиви, да ни забелязват и да правят комплименти за нашата визия. Така се увеличава и стремежът ни да ставаме още по-добри и по-прекрасни. А какво по-хубаво от това?!
- Как бихте описали света на шапките?
- Всяка шапка е една малка роля, която жената може да изиграе. Трябва да опита, за да разбере дали ще успее да се справи с тази задача. Като се погледне в огледалото, вижда друг човек. Нужни са две минути, за да се "запознае" с шапката, да я усети. Това е много важен момент, който всъщност е изключително емоционален... Човек се преобразява, като си сложи шапка. Тогава нищо друго не се забелязва, освен изражението на лицето. А жените са родени актриси, защото трябва да се превъплъщават в много образи - на дъщеря, сестра, съпруга, майка, баба... Всяка сутрин ние се събуждаме различни. И шапката е най-добрият начин да се подчертае нашата уникалност. Нека, като я сложим, използваме този момент, за да си направим малък празник, да попаднем в света на приказките...