Няколко думи
Докога здравето ще е търговия?
/ брой: 100
Обострят се битките между социалните партньори за заплатите на медицинските служители. Така е при наложените пазарни правила в здравеопазването - имаш приходи от дейност, имаш пари за ток, вода, парно, лекарства, заплати и пр.
Но още няма анализ защо едни болници са успели да дадат поне минималните заплати, а други не успяват. Няма и яснота коя клинична пътека колко трябва да струва - иначе от време на време се увеличава цената на някоя, но все не е достатъчно. От години се говори и за остойностяване на труда на медицинските кадри, но и това не се случва (нечии интереси са по-силни от други).
Медицинските услуги поскъпват и това е нормално. И нормално се очаква по-добро качество. Така ли е?
Ако преди 35 години у нас се говореше за пазарни отношения в здравеопазването, едва ли някой е имал предвид сегашното безобразно положение. Уж парите следват пациента. Само дето пациентът не е просто клиент, а болен, който се нуждае от медицинска помощ, здравна грижа, човещина, милосърдие. Последните две нямат финикийско изражение.
Днес се говори за повече държавен контрол в здравеопазването. Но държавата има ли куража да го направи? Едва ли, щом собствените ѝ (държавните) болници са търговски дружества, а лекари, сестри и санитари преживяват с подаяния.
Докога здравето ще е търговия?