Православен календар
Църквата почита на 25 септември преп. Ефросиния Александрийска. Преп. Сергий Радонежки, чудотворец
/ брой: 182
Ефросиния приела монашество и вярно служила на Бога до края на живота си
През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички. Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел много благодеяния на бедните и нуждаещите се.
Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала обект на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотраснала още, тя пленявала младежите. Любвеобилният баща обещал да я даде на един младеж, който се отличавал с образованието и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния копнеела да живее само за Господа.
Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител.
Той не заварил Пафнутий в дома му, но се видял с дъщеря му. Ефросиния му открила, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала, че баща й я обещал на един момък и нямало да се съгласи да я пусне в манастир. Тя прекарала нощта в молитва към Бог да се изпълни над нея неговата света воля.
На празника старецът-йеромонах дошъл при нея, остригал косата й и я облякъл в монашески дрехи. Така Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд. Теодосий поверил младия монах на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот.
Красотата на Смарагд станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Теодосий повикал Смарагд и му предложил да живее в самотна килия, където тя живяла в пост и молитва до края на земните си дни.
През това време бащата идвал много пъти в манастира и искал от братята да се молят за откриване на следите й. Веднъж Теодосий го посъветвал да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. Лицето й било покрито с монашеско було. Дълго беседвала тя с баща си. Беседата оживила дълбоко натъжената душа на бащата.
За света Ефросиния не било леко да живее сред общество от мъже. Тя се борела с природата си, но с пост, молитва и помощта на Божията благодат победила. Тъй прекарала 38 години в самотната си килия-затвор близо до манастира.
Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна. В това време баща й пак дошъл в манастира. С дълбока скръб говорел, че смъртта на Смарагд ще бъде за него втора скъпа загуба.
Пафнутий изпросил от игумена разрешение за свиждане със затворника. Преподобна Ефросиния помолила баща си да остане при нея три дни. Обещала да му открие нещо неочаквано. След три дни бащата пак дошъл при Смарагд. Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Поискала от баща си сам да измие тялото й. Накрая го помолила да подари на манастира имуществото си. След това блажено починала в прегръдката на баща си. Това станало около 445 г.