Аптеката, без която не можем
/ брой: 126
Преди век-век и половина аптеката е била и продавница на лекарства, и лечебница. В наши дни е повече търговско дружество, но може да се приеме донякъде и за лечебно заведение, в което хората може да получат фармацевтична грижа. Макар и търговски дружества, аптикети играят важна роля в здравната система, като осигуряват достъп до лекарствени продукти и консултации за пациентите.
Но, както и да я погледнем, без аптека не можем. Е, вече над 25 години аптеките са повече търговски обекти и е нормално, да си гледат търговския интерес. И не аптеките, а законодателството ни е причина за това. Преди няколко години фармацевти обявиха, че стотици аптеки са на път да затворят заради новата (тогава) европейска директива за избягване на разпространението на фалшиви лекарства. Тогава аптеките трябваше сами да си купят софтуер за около 2 хил. лв. Колко фалшиви лекарства са "уловили" с този софтуер?
Сега пак протестират, затварят аптеките за час-два. Този път предложената нормативна промяна е изцяло в услуга на пациентите, но накърнява търговския интерес на аптеките. Същият търговски интерес, който е причина в над 20 общини в страната да няма ни една аптека, а хората да пътуват десетки километри, за да си купят неевтините, но животоподдържащи лекарства. Същият, заради който от години законодателят не може да накара веригите да разкрият аптеки и в отдалечени и труднодостъпни населени места. Същият интерес, който в опитите си да окаже натиск на властта, превръща в своя жертва болния, нуждаещ се от лекарствата си.
Кой е крив и кой - прав в този казус, кой на кого и колко дължи, тепърва ще се изясни.
А уж пациентът е в центъра на системата. Така твърди всеки, но истината е, че болният човек, поне у нас и поне в наши дни, е в най-отдалечената периферия на въпросната система.