Книгата
Поезия, къс разказ и... човещина
/ брой: 215
Георги ДРАМБОЗОВ
Ще ви кажа нещо за поета и разказвача Николай Дойнов, но без да забравям, обещавам ви, за човещината му, за социалната му неполитическа ангажираност като председател на Съюза на народните читалища, за разностранните интереси на несъмнения му интелект, за чисто човешките му проявления като гражданин и творец. Но сега и преди всичко - за твореца!
Познавам Николай, по-скоро неговото творчество, когато то искреше по страниците на "Средношколско знаме", "Родна реч" и "Пулс". Още в края на седемдесетте и през осемдесетте години на миналия век беше дадена неговата категорична заявка като талантлив млад поет. Той впечатли тогавашната, според мен - по-многобройна от днес, даже по-екзалтирана, четяща публика с метафоричната образност на своето лирическо мислене, с афористичността и лаконичността на строфата, с начина на пресъздаване на чувствата. И тъй като за поезията на Николай ще си говорим вероятно и при следващата му книга, вече със стихове, разгръщам отново, след като съм прочел на един дъх, сборника с разкази "Относно: черната дупка в сърцата ни".
Този сборник е един вид продължение на книгата "Разкази на пчелите за мен. Небесна механика", която преди три години намери своята ласкава критика и отново беше плод на Книгоиздателска къща "Труд". Ще цитирам майстора на съвременна художествена проза Румен Денев, който пише, че Дойнов създава своите къси разкази по законите на разказваческото изкуство, но тъй като е и изключителен поет, в тях присъства и лирическа оцветеност, която е ненатрапчива и с мярка...
Да си призная, някои от разказите вече бях чул, когато самият автор ги прочете в столичното кино "Влайкова" или, иначе казано, в читалище "Антон Страшимиров" на "Иван Асен" 11. Николай четеше артистично непринудено, а неговите, наистина къси и в пространството, и във времето, разкази вълнуваха до висок градус хората в залата. Значението на един внезапен, но убедителен, финал на разказа го прави по-убедителен даже от поантата в мерена реч.
Той, Николай Дойнов, е одарен от Бога да съзира и отразява художествено всичко онова, което се случва, простичко и неотстъпно, в сивия ни живот. Независимо от пределно късия размер на неговите разкази, той съумява с малко думи да извайва образи, които остават в читателското съзнание по-дълго, отколкото сме си представяли. Късият разказ! Като при всеки отзив, спазвам традицията и накъсо изброявам онова, което впечатли лиричната ми душица на застаряващ поет: "Бензин", "Министър", "Учителка", "Плаж", "Да спасиш мяу", "Дъртаци", "Потниче", "Русалка", "Майстор"... Боже мой! Всеки може да преброи от 1 до 21! Толкова са разказите в книгата на Николай Дойнов, толкова от тях харесах!
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.