Мъжете печелят повече проекти

Много повече мъже, отколкото жени, печелят финансиране за проекти по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. у нас, показват данните в Доклада по изпълнението на програмата за 2017 г. на дирекция "Развитие на селските райони" към аграрното министерство. Анализът на кандидатите за финансиране по популярната мярка 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства сочи, че проекти по нея са подали 174 мъже и 68 жени.  40% от приключените договори са с мъже, а с жени са 15% от договорите. Мъжете по тази мярка са усвоили 11,33 млн. евро - 21% от изплатената финансова премия, докато при жените тези числа са 6,89 млн. евро, или 13% от изплатените средства.

Същият дисбаланс се наблюдава и на европейско ниво - жените са се възползвали много по-слабо от мъжете от различните инструменти за финансиране в земеделието. Само 19% са жените от всички бенефициенти на средства за модернизация на земеделските стопанства, едва 33% е дамското присъствие сред кандидатите по мерките за диверсификация. ЕК и страните членки на ЕС трябва да насърчават програмите за подпомагане на жените в селските райони, като им гарантират достойна работа със справедливи заплати в селското стопанство, посочват авторите на доклад за жените и ролята им в селските райони, разработен от Комисията по земеделие и развитие на селските райони и Комисията по правата на жените и равенството между половете към ЕП.

И макар че има хиляди жени, които са предприемачи, собственици на земя, на аграрен бизнес, научни работници, фермери и новатори, те срещат сериозни трудности в намирането на работа в селските райони, както и при създаването на своя ферма. На жените се дължи 53,8% от работата на непълен работен ден и 30,8% от целодневния труд в аграрния сектор, посочват докладчиците Марияна Петир и Мария Лидия Сенра Родригез. Жените в Европа допринасят за производството на селскостопанска продукция, полагайки "невидим труд" като съпруги и членове на семействата на фермери. Официално само 30% от земеделските стопанства в ЕС се управляват от жени, се посочва в доклада на двете комисии. Останалите дами са класифицирани като съпруга на собственика. Името на мъжа фермер стои по банкови документи, при регистрация за субсидии, той представлява фермата в рамките на сдружения и групи производители. Това поставя жените фермери в уязвимо и неравностойно положение, без права за отпуск по болест или майчинство, се казва в доклада. В някои страни от ЕС, сред които и България, се задълбочават разликите в заплащането на жените и мъжете в аграрния сектор. Жените работят с 13 часа седмично повече от мъжете фермери според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Те произвеждат повече от половината храна в света. 

Светла Василева:

Жените в земеделието получават с 12% по-малко от силния пол

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА е родена в Каварна. Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и мениджмънт по стопански дейности в УНСС. Преподавала е в средно училище, работила е в Окръжния съвет на професионалните съюзи в гр. Шумен, а в периода 1991-1997 г. е областен координатор на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Зам.-председател е на ФНСЗ до 2001 г., когато оглавява организацията. Представлява и защитава интересите на 6000 синдикални членове от отрасъл "Земеделие", обединени в 131 синдикални организации. Омъжена, с две деца. 

- Г-жо Василева, какво е съотношението между мъжете и жените в българското земеделие?

- Имаме наблюдения върху наетата работна ръка на постоянен трудов договор. Това са общо 70 000 души в икономическите дейности селско стопанство, рибно и горско стопанство. Постоянната работна ръка само в селското стопанство е 55-57 000. 30% са заетите на постоянен трудов договор жени. В отрасъл земеделие имам данни от преброяването през 2010 г. През 2020 г. отново ще се направи преброяване на земеделските стопанства и ще проверим броя на работната ръка. В почти всички земеделски стопанства през 2010-а заетостта е по-висока при жените, отколкото при мъжете. При наетата работна ръка, по данни от НСИ, повече са мъжете, защото не е само селското стопанство, а горският и рибният сектор. Няма голяма разлика между заетостта между жени и мъже, само 2-3%. 

- Има ли разлики в заплащането на жените и мъжете в аграрния сектор?

- 829 лв. е средната работна заплата, 938 лв. е за мъжете. И мъжете, и жените попадат в ниско платените групи на икономическите дейности като туризъм и селско стопанство. Разликата в заплащането е 12%. Като цяло за страната заплащането на жените е 1022 лв. при средно ниво от 1139 лв. В Европа разликата е по-висока, отколкото в България - при нас е 14,4 %, а в Европа 16,2 %. 

- Какви трудности срещат жените при намирането на работа в селските райони у нас?

- Селските райони много се обезлюдиха, има огромен недостиг на работна ръка. В земеделието има висок процент сезонност и кампанийност. Пазарът на труда предлага повече от постоянно безработните лица, затова особено в растениевъдството и сектор плодове и зеленчуци наблюдаваме, че наемането е повече на продължително безработни и то жени. Добре, че се направи промяна в Кодекса на труда, за да се осветлят невидимите работници в този отрасъл с еднодневните трудови договори. 

- Много жени допринасят за производството на селскостопанска продукция, като извършват "невидима работа" като съпруги и членове на семействата на земеделски производители. Това ги прави много уязвими, защото нямат професионален статут, нямат финансова независимост и права като отпуск по болест или майчинство. Можем ли да очакваме различен правен статут на тези жени, за да им се даде социална защита?

- Има промяна в Социалния кодекс, но не съм убедена доколко земеделските стопани се осигуряват - всяка година се води дискусия за осигурителната тежест в селското стопанство. В българското земеделие се осигуряват едва 42-43 000 души, а директни плащания получават над 95 000. Възможно е останалите да имат друг правен статут, да са наети на друго място или да са пенсионери. Но и съпругите им има възможност да бъдат осигурени за сметка на съпруга. 

- Според Организацията по прехраната към ООН жените работят по 13 часа седмично повече от мъжете фермери. Има ли такава диспропорция и у нас?

- Сигурно, но не се отчита. Има Кодекс на труда, който регулира работното време, почивки, отпуски, междудневни, междуседмични и извънреден труд. Когато има сезонност, кампанийност, тогава има извънреден труд и ненормирано работно време. 

- Как жените са се възползвали от различните инструменти по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 в сравнение с мъжете?

- Малък е процентът на жените, усвоили средства по тази програма, мъжете са с много по-висок процент на получено финансиране. 

- Какви промени очакваме за жените в селското стопанство в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.?

- Водят се дискусии по новата ОСП, има много форуми, но този въпрос не виждам да се обсъжда. Поне се коментира как да се обновят поколенията, сред които се надявам да има млади жени. Не е готов националният стратегически план на ОСП. Засега се дискутира ще има ли тавани на директните плащания, какво ще се приспада, дали ще се приспадат разходите за околна среда, климатът да е приоритет, а ние като синдикати искаме да се приспадат и разходите за труд, за да има сигурност на работните места. Настояваме тези разходи да са видими, защото има много недеклариран труд.