Стихотворението
Иван Димов
/ брой: 184
Художникът ИВАН ДИМОВ е роден на 19 февруари 1943 г. в с. Маломир. Организира около 20 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, като първата е проведена в Париж през 1975 г. Участник е в общи художествени изложби и в изложби за съвременно българско изкуство в Германия, САЩ, Нидерландия, Япония и други държави. Носител е на множество национални и международни награди. Напусна ни на 24 юни 2024 г.
Петър АНДАСАРОВ
Като пред олтар
В памет на Иван Димов
Когато цветната омая на есента угасне
и лятото залязло е между клепачите на хоризонта;
когато всички сте забравили за свойто детство ласкаво,
елате под прозорците на мойте спомени.
Елате - чергите на мама с цветя и слънце за да видите
върху перваза на миналото ни прострени -
те греят ослепително красиви. И знам, че ще завидите
на есента - най-цветното, с недостижими багри, време.
Ще видите как цялата природа с цветни гласове се смее
и как - приседнало небето слуша с облаци облакътени.
А мама с песенни ръце тъче - слънца, за да изгреят
по дрешките на детството ми, с безсъние очаквани от мене.
Елате - на спомените си вратата широко съм разтворил
в дома им с чергите на мама застанете като пред олтар.
И стъпвайте внимателно и тихо, без да проговорите,
и грейте се на многоцветната им жар!