Срещи
Иван Гранитски:
Българското общество има нужда от пробуждане!
Младите българи са на път да загубят съзнанието за национална идентичност и да забравят родовата си памет, категоричен е известният публицист, поет и издател, който неотдавна бе избран за академик на БАН
/ брой: 209
ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и зам. главен редактор на в. "Пулс", зам. главен редактор на в. "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Черно и бяло", директор на ИК "Христо Ботев", генерален директор на БНТ. Създател е на изд. "Захарий Стоянов", главен редактор на сп. "Везни", директор на изд. "Гео Милев" и председател на Международната фондация "Гео Милев". Автор е на над 45 книги - поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература. Доктор е на философските науки. Академик на БАН. Носител е на престижни национални литературни награди. Член е на УС на СБП и на УС на Агенция "София-прес". Депутат в 45-ото Народно събрание.
- Г-н Гранитски, днес отбелязваме Деня на будителите. Какъв е за Вас този ден?
- Денят на будителите, без съмнение, е най-важният празник за България. Само той не е атакуван от политическите вихрушки и не е омрачнен от конюнктурното люшкане от една към друга геополитическа ориентация.
- Будно или заспало е българското общество днес? Не сме ли изпаднали в един летаргичен розов либерално-атлантически сън? И не е ли робски този сън?
- И слепецът днес вижда, че, за съжаление, българското общество е не само приспано и манипулирано от нескончаемите бръщолевения на проваления политически либерален псевдоелит. Нашите съотечественици са отчаяни, омерзени и са на път да станат и озверени от пошлите салтоморталета на така наречените политици (с малки изключения).
- Защо се сещаме (ако се сещаме) за големите ни възрожденци, за българските будители само по празници, а сякаш страним от тяхното дело?
- Този факт е също белег за морално разложение и за развратяващия нихилизъм, налаган от силните на деня, които през последните тридесет години надминаха по слугинаж и раболепие дори някои от латиноамериканските компрадорски "елити".
- Има ли ги днешните будители? Къде са?
- Те работят във всички духовни сфери - учители, лекари, инженери, художници, писатели, музиканти, режисьори и пр. Но се борят поединично и тяхната енергия се разпилява.
- Младите хора обаче сякаш дават предпочитание на небългарския празник Хелоуин? Няма ли опасност тиквата да надделее над книгата, над родното?
- Случаят с този чужд празник само показва, че едно, а може би и две поколения сравнително млади българи са на път да загубят съзнанието за национална идентичност, да забравят родовата си памет и се превръщат в своеобразни хомункулуси.
- Неотдавна бяхте избран от БАН за академик. Какви чувства у Вас предизвиква това голямо признание?
- За мен това е голяма чест, която ме задължава още по-упорито да работя в полето на българската литература, изкуство и култура.
- Вашият житейски и професионален път неизменно е свързан с българското изкуство и култура, с българската литература. В какво състояние са те днес?
- И днес блестящи български творци работят на ползу роду, но липсата на промислена национална стратегия за развитието на българското изкуство и култура ги е превърнало в заварени деца на една лоша мащеха. Така че те работят на принципа "делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Тоест оцеляват поединично и с огромни усилия.
- Вече почти 30 години издателство "Захарий Стоянов" радва почитателите на стойностната литература с много силни заглавия. Как успяхте да оцелеете в днешното твърде меркантилно общество, където сякаш се предпочитат по-комерсиалните заглавия?
- С упорит труд и постоянство, с безбройни пътувания и представяния на книги, изложби, камерни спектакли, организиране на кръгли маси, дискусии и пр., и пр. Нямаме намерение да се хвалим, но за тези тридесет години почти няма кътче в любимото Отечество, където да не сме гостували с известни български творци - общо има организирани и проведени над 4000 срещи, в които са представени над 2500 оригинални български заглавия - проза, поезия, научна и детска литература и пр.
- Как да отделим стойностната литература от не толкова стойностната или откровено слабата?
- Единственият най-сигурен начин е да се възстанови ролята на литературната критика. Неслучайно бяха ликвидирани почти всички издания, които публикуват литературни анализи, проблемни и обзорни статии, годишни прегледи и пр. Останаха редови рекламни анотации в някои издания. Проблемната и задълбочена литературна и художествена критика винаги има подчертан социален нерв. А днешните силни на деня се страхуват много от социалните аспекти на анализа на една или друга творба. Това е главната причина да бъде пратена сериозната литературна и художествена критика в девета глуха.
- Не се ли фаворизират тенденциозно някои съвременни автори, а други са забравени или остават в сянка?
- Разбира се, че се фаворизират. Най-ярките примери са брутално и безсрамно подкрепяните от някои чужди фондации автори, чиито литературни достойнства са съвсем скромни.
- Написахте книгата "Енергията на българския дух". Има ли я тази енергия? Не е ли тръгнала да се изчерпва?
- Иска ми се да вярвам, че енергията на българския дух все още е жива и тлее като будна жарава под пепелта на днешната лотофагия и властващ нихилизъм, насаждан от псевдополитици и квазидържавници. Очаквам избухването на тази енергия, за да започне ново и душеспасително възраждане на Отечеството.
- "Дълг и чест" е една от знаковите поредици на издателство "Захарий Стоянов". Какво искате да кажете на читателите с нея? И не са ли позабравени днес понятията "дълг" и "чест"?
- За няколко години от тази поредица излязоха от печат над 60 заглавия - от книги за Хан Тервел, Цар Симеон Велики, Цар Самуил, Цар Калоян, през националреволюционери и поборници като Васил Левски, Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Георги Раковски, през велики духовни просветители като Първоучителя Методий, Паисий Хилендарски, Иларион Макариополски, Софроний Врачански, до големи български писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков, Петко и Пенчо Славейкови, Никола Вапцаров и пр. Именно защото съвременните поколения като че ли са забравили понятията дълг и чест (думи, гравирани върху сабите на храбрите кавалеристи на ген. Иван Колев) издаваме тази поредица. Според нас тя има свръхзадачата да събуди позаспалото българско общество.
- Когато се чуе името Иван Гранитски, една от първите асоциации е България. Трудно ли е днес да си българин?
- Трудно е, но е достойно. След като сме наследници на толкова богати и хилядолетни традиции, сме длъжни да пренесем през вековете духовните послания на няколко велики цивилизации - тракийската, античната гръцка, римската, прабългарската, славянската, византийската. И трябва да се преизпълним с чувство за отговорност и да не се огъваме пред никакви трудности.
- Няма как да не стане дума и за скандала с пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", която Джон Малкович поставя на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Съюзът на българските писатели излезе със специална декларация, която бе охулена от някои медии. Вашият коментар по случая? Защо тази пиеса не трябва да се играе у нас?
- Съюзът на българските писатели правилно и с достойнство реагира на тази скандална провокация. Народният театър "Иван Вазов" можеше да постави и друга пиеса на Бърнард Шоу, но се насочва тъкмо към тази провокативна, обидна и невярна като историческа конкретика за нас, българите, пиеса - памфлет. Провокацията ми напомня опита преди десетина години да бъдат отречени героизмът и саможертвата на батакчани. Скверен опит, който, слава богу, тогава бе отхвърлен с възмущение от цялото българско общество и от повечето медии. Надявам се и сега българското общество, а и достойните медии, да реагират на тази провокация и да защитят националната чест и достойнство.
- Вашата молитва за България?
- Най-добрата молитва в днешния труден момент според мен е тропарът на честния кръст - "Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови наследството Си, дарувай победи на нашия народ и съхрани чрез Твоя кръст Твоите люде."