Радослав Радев: Шансът на винопроизводителите е в местните сортове

Радослав РАДЕВ е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ "Св. Климент Охридски". Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция. От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бил е адвокат и юридически консултант, експортен мениджър в "Белведере България", управляващ директор на "Винимпекс", търговски директор на избите "Ловико Сухиндол" и "Стамболово". През декември 2013 г. е избран за председател на Националната лозаро-винарска камара в България.  

- Г-н Радев, преди дни НСИ съобщи тревожни данни, според които износът на българско вино силно намалява за сметка на вноса. Какво е вашето обяснение?

- НСИ представя информация за един доста дълъг период от време - от 2003 до 2017 г. Това са 15 години, през които се развиха много динамични процеси, както в българския винарски сектор, така и на световния пазар на вино. Спадът на българския износ през последните години се дължи основно на ситуацията на руския пазар, където като цяло силно са намалели продажбите на вина от Европейския съюз. Причините са комплексни и са свързани основно с взаимните ограничения на търговията и силното обезценяване на рублата. Виното не е част от санкционния списък, но е естествено влошените икономически и политически отношения да се отразят и на тези продажби. Друг немаловажен фактор е бурното развитие на руското винопроизводство.

По отношение на увеличаването на вноса - до голяма степен това е нормална тенденция след присъединяването на България към Европейския съюз и развитието на вътрешния пазар.

- Каква е картината на пазара в началото на 2019 г. и как е структуриран той?

- През последните няколко години производството на вино в България е около 130-140 милиона литра. Износът е около 40-50 милиона литра, продажбите на българския пазар са от порядъка на 60-70 милиона литра. Вносът е 8-9 милиона литра. Съотношението между продажби на бяло и на червено вино е почти изравнено, а продажбите на розе са около 6-7%. Продажбите на вина в стъклени бутилки са 60% от общия обем, около 25% са продажбите в бегинбокс.

- Къде са основните пазари на българско вино в момента и в каква посока според вас те трябва да се развиват и разширяват?

- Основният пазар в момента е вътрешният пазар. Той до голяма степен компенсира спада в експорта и определено има още потенциал за развитие. Традиционните външни пазари са Полша, Чехия, Великобритания, скандинавските страни. Огромен потенциал представляват пазарите на САЩ и Китай. Българският износ и в двете дестинации се развива с бързи темпове. Русия също е пазар с добър потенциал, но там извън проблемите, за които споменах, е необходим нов подход и добре премислена стратегия. И търпение.

- Какво бъдеще очаква местните сортове, като мавруд, гъмза, широка мелнишка, и имат ли те експортен потенциал?

- С даденостите и потенциала на България винопроизводителите имат само един шанс и това е намирането на собствена пазарна ниша. Никога няма да можем да произвеждаме най-много или да продаваме най-евтино. Трябва да намерим това, което ни прави уникални, и на тази основа да построим пазарната си стратегия. Определено местните сортове представляват интерес и имат неразработен потенциал. Радващо е, че всички колеги разбират това и работят активно в тази посока.

- Как виждате бъдещето на производството на вино в България на фона на излишъка, който ЕС отчита?

- Излишъкът на вино в Европейския съюз е нещо, което винаги е съществувало. Цялата обща организация на пазара в сектор вино е насочена към оптимизиране на производствения потенциал и недопускането на изкривяването на пазара в резултат на свръхпроизводство. Решенията са в посока разработване на нови пазари, популяризиране на уникални местни продукти, развитие на винения туризъм, повишаване на винената култура и на отговорната консумация на вино като елемент от здравословния начин на живот.

- Какви са световните тенденции във винопроизводството? 

- Ще продължи да се увеличава консумацията на бяло вино и розе. Интересът на консуматорите ще се фокусира върху нови (или забравени) сортове, региони, методи за винификация. Предполагам, че ще продължи развитието на различни категории винени напитки с по-ниско алкохолно съдържание. Очаквам да продължи да се засилва интересът към опаковки, различни от стъклената бутилка. 

- Каква е позицията ви по отношение на сивия сектор в производството на вино? Според статистиката на НСИ българите пият два пъти повече вино, отколкото купуват.

- Позицията на бранша по отношение на сивия сектор в производството и търговията с алкохол е категорична и последователна. Възможността за ограничено производство на вино и ракия за семейна консумация, която България по изключение е допуснала, за съжаление се използва недобросъвестно и по начин, който силно ощетява фиска и представлява заплаха за здравето на консуматорите. За съжаление през последните години държавата дава разнопосочни сигнали и определено не провежда последователна политика в тази посока.

- Как се борите срещу фалшивите вина на пазара? На всички е ясно, че вината по 1,80-2 лева литъра няма как да са от грозде и въпреки това се продават.

- Цената на виното не може да бъде критерий за неговата автентичност. При формирането на себестойността, а впоследствие и на продажната цена, роля играят много фактори - разходи по лозята, суровини, общ обем на производството, вид и качество на опаковката, цени на енергията и спомагателните материали, маркетингови разходи и т.н.

Големият проблем са не толкова вината, колкото нелегално произведените спиртни напитки. Съществуват достатъчно механизми в действащото законодателство, които да позволят на компетентните държавни органи да работят в тази посока. Всичко е въпрос на добра организация и воля за справянето с този проблем.