Как дадохме на света зеленчукопроизводството

По време на българското гурбетчийство, продължило 200-300 години, сме дали на Европа зеленчукопроизводството. Преди 5 години се навършиха точно три века от излизането на българи градинари извън родината - първата бахча за производство на зеленчуци е била изградена през 1714 г. в Брашов. Благодарение на наши сънародници още в началото на XIX век по пазарите в Австро-Унгарската империя са се появили нови, непознати дотогава зеленчуци - пиперки, тиквички, патладжани. Българите вече знаели как се изграждат напоителни системи и познавали градинарската технология, която чрез предварително отгледан разсад, системно наторяване и поливане осигурявала отлични доходи. 

Сведения за зеленчукопроизводство по нашите земи има още от времето на Първата българска държава. Градинарството е процъфтявало при Второто българско царство - зеленчуците били главна част в менюто за търновската аристокрация. В районите на Лясковец, Горна Оряховица, Самоводене се произвеждали големи количества лук, ряпа, чесън, зеле, кореноплодни и листни зеленчуци. След падането на България под османско робство завоевателите донесли от Далечния изток дини, пъпеши, патладжан, бамя. В серията си романи "Преследване в Ориента" за неземната красота на българските градини пише през ХIХ век Карл Май.

Извън родината българските градинари най-напред развили производството на зеленчуци в бахчи в околностите на Цариград, но срещнали съпротивата на силния градинарски еснаф на гърците. Отношението на турските власти към тях също било недружелюбно. През 1713 г. случайна среща на Цани Брадвичката от Лясковец, дядо на бъдещия писател и историк Цани Гинчев, с търновски търговец в Брашов дала тласък за развитието на българското градинарство в Румъния. Чужденецът уверил Цани от Лясковец, че ако основе голяма бахча край Брашов и произведе добра реколта, ще спечели много. По-късно Цани Гинчев съобщава, че от този гурбет дядо му се завърнал с печалба от 1000 гроша - по онова време пари за построяването на две хубави къщи. Така след Брашов и цяла Румъния се оказала благодатна за нашите градинари. По информация на акад. Иван Евст. Гешов през 1888 г. от Северна България в чужбина излезли около 12 000 земеделци гурбетчии.  Те заработили в цяла Румъния, като най-големите градини били в Букурещ, Яш, Браила, Галац, Гюргево, Зимнич. По сведения на Цани Гинчев само от Лясковец всяка година тръгвали около 1500 зеленчукопроизводители, наричани газди. От 1901 до 1903 г. най-много български градинари от Търновски окръг се насочвали към Румъния, Австро-Унгария и Русия. 

Експанзията на родните зеленчукари в Европа продължила и през следващото десетилетие. В книгата "Градинарите в Търновско" Марин Ст. Сираков подчертава, че през 1914 г. общият брой на гурбетчиите от този окръг е 24 336 души. 

В необятната Руска империя нашенци създали градини още в началото на ХIХ век. Край Харков, Одеса, Симферопол, Киев, Херсон и Москва се появили първите градинарски колонии. Българските градинари са помагали в изхранването на хърватския народ и в най-тежките военни години на ХХ век. Всеки хърватин, който е отглеждал зеленчуци, е бил наричан "бугар", а най-дребните хърватски монети - "бугари", защото дори и с тях са се купували пресни зеленчуци от българските сергии, пише българската журналистка Диана Гласнова, която преди 5 години издаде забележителната монография "Българските градинари в Хърватия". "Преди да пристигнат българските градинари в Сърбия, местното население отглежда малко видове зеленчуци и при това в незначителни количества - само за семейни нужди. Около 1815 г. "с позволението на княз Милош Обренович и на негова земя" братята Върбан, Цони и Иван Банови от Лясковец отворили първата си градина на Топчи дере край Белград. За няколко години те превърнали "трънака и дракалака" в цветуща градина, внесли непознати дотогава видове зеленчуци и поставили основата на интензивното градинарско производство."

Българските градинари в Белград споменава и Апостола на свободата Васил Левски. При основаването на революционния комитет в Карлово той разказва на присъстващите, че в сраженията при Белградската крепост като доброволец в Първа българска легия "през 1862 лето, аз със 130 души башчовани (градинари) опрях гръб на крепостта".

Най-добре организирани и многобройни са били българските градинарски колонии в Унгария - около градовете Будапеща, Сегед и Мишколц. В Босна и Херцеговина първите български градинари пристигнали след 1878 г. В Словения се заселили в периода 1929-1938 г. в районите на Целье и в Птуй. 

С развитието на капиталистическата индустрия урбанизацията се ускорила, а придошлата голяма маса работници в заводите и фабриките се нуждаела от изхранване. В предградията и околностите на новосъздадените промишлени центрове в Европа имало много необработвани земи. Всичко това се превърнало в естествена примамка за българските градинари. Те постепенно образували пръстени от зеленчукови градини около почти всички по-големи градове.

В Германия първата българска градина била отворена от жители на Драганово през 1929 г. във Фелдмохинг, край Мюнхен. През 1932 г. около Мюнхен и Лайпциг се установят още 10-12 български градинари. Първите наши земеделци пристигнали във Франция в края на ХIХ век, но още по време на Френско-пруската война през 1870-1871 г. във френския град Мец имало българи. През 1931-1932 г. Недялко Гацов от Драганово завел група градинари във Франция и се установили в околностите на Бордо. През 1930 г. в Полша имало над 250 български земеделци градинари. Те работят предимно в Краков, Варшава и Лвов (днес в Западна Украйна). В началото на ХХ век близо до чешките градове Мукачево, Берехово и Бърно се появили български градини. Първото българско градинарско сдружение на чешка земя било основано в Бърно през юни 1937 г. Негов председател станал Нико Дачев от Драганово, а секретар касиер - Захари Ангелов. Градинарски дружества с характер на занаятчийски сдружения били основани и в Прага, Острава и Пилзен. През 1939 г. Димитър Бочев, градинар от Драганово, отваря и магазин за продажба на зеленчуци в град Требич. За чешкия народ българският градинар става символ на трудолюбие, което е увековечено от много поговорки: "Трудолюбив като българин", "Трепе се като българин", "Българин и кон почивка не знаят".  

В края на 20-те години на ХХ век в редица европейски страни били въведени специални закони за защита интересите на местните зеленчукопроизводители. Това значително затруднило работата на българските градинари и ги принудило да се насочат към страните от далечните континенти Америка и Австралия. До Първата световна война в САЩ опитали късмета си близо 10 000 души. Те образували земеделски колонии, отглеждали царевица, просо, картофи и фасул. В средата на 60-те години на ХХ век цените на зеленчуковия пазар в Торонто, Канада, се диктували от българина Маноли Ставров Шолдов, роден през 1927 г. в село Габреш, Костурско, Егейска Македония. В Канада той приел името Стив Атанас Ставро. 

В първата половина на ХХ в. български градинари се заселили в Бразилия, Уругвай, Австралия.