Господине, къде се включва станът в контакта?

Не е нужно да се връщаме в миналото с "машина на времето", за да се потопим в бита, обичаите и занаятите на нашите предци. Това може да стане на живо, щом посетим първата по рода си у нас къща-музей "Гърнатскине конаци", разположена между Кърджали и Момчилград във Вилно селище "Север". Тя е дело на младия народен изпълнител Филип Синапов, който с много воля, труд и упоритост успява да направи не просто изложбени зали, а интерактивен дом на фолклора. Всеки посетител може да надникне в одаите, да си припомни традиционните занаяти, да облече родопска носия и да се пренесе векове назад.
Къщата разполага и с музикална школа, в която преподава Синапов. Той е носител на десетки награди от конкурси, има и научна степен по фолклористика за заслуги, три издадени албума с голяма част автентичен фолклор. Не спира да пее и да работи на различни места. Казва, че иска да остави диря след себе си. А е само на 26.  
"Идеята се роди, когато бях на 23 г. и на 25 г. къщата беше официално открита. Не искам да съм обикновеният преподавател в училище, а всичко, което съм изучил, да го предам по оригинален начин. Да съм удовлетворен от това, което правя. След време да кажа: Имам няколко изпълнители или музиканти, които са били мои ученици, или например двама тъкачи, един терзия, който е бил мой чирак в работилницата", посочва пред ДУМА Синапов, който е завършил Националното училище за фолклорни изкуства "Широка лъка" и Музикалната академия в Пловдив.

После става занаятчия към Пловдивската занаятчийска камара и придобива професионално свидетелство калфа за терзийство, абаджийство и тъкачество. "В началото преподавах само народно пеене, но се породи стремеж да бъда потребен със знанията си и не просто да работя в работилница под наем, каквато ползвах в Златоград и не беше изгодно. Школи под наем имах и в Момчилград, и в Пловдив. Точно това лутане ме накара да направя мое място! Нагърбих се с още по-тежка задача - заем, но реших да построя къща, която да обединява всичките тези професии", разказва фолклористът, който издава книга за село Гърнати, откъдето са неговите корени. На 23 години става негов почетен жител.

Всичко прави изцяло с лични средства. Няма помощ отникъде. Започва от гола поляна с площ 3800 дка, узаконява я, вади разрешително за строеж, къщата е в архитектурен вид, където по думите на Филип "има още повече бумащина". Тя е по план на дома на три пъти прадядо му Калекан Кехая от Гърнати. На комина са написани годините 1931 г., когато е построена къщата на прадядото, и 2021 г. - завършен грубият строеж на новата къща, и под годината се открояват инициалите Ф.С.
"Това, което исках да направя по най-типичния начин, успях с повече премеждия и трудности. Много архитекти ми казваха - няма как да има жива, действаща пещ в нова сграда, аз ги оборвах и най-накрая се получи", разказва Филип. От първата копка до момента през "обекта" са преминали 27 майстори, инициалите на които са изписани на входа на къщата - на прага под плочките на самите бетони. "Почти цялата покъщнина е моя изработка. 70-80 процента е минало през двете ми ръце, има и наследствени неща от близки. Тази постелка, върху която стъпва всеки гост, знам колко време ми е отнела, колко нишки са се скъсали, докато я наснова отново. Това е удовлетворението да бъдеш занаятчия", споделя младият талант. Той успява да се сдобие с нотариален акт за жилищна сграда с обществен характер и да носи по родопски наименованието Фолклорна къща "Гърнатскине конаци" ("големи къщи").

"Кога е отворена за посетители? Винаги. Тя е и мой дом. Първи, втори и трети етаж са в битов интериор. На последния ще се провеждат детските лагери, където подрастващите ще нощуват. Чрез игри и възстановки ще ги запознавам с всичко, което ги заобикаля - оран, сеитба, жътва, вършитба, бране. Да видят как от памука и вълната се получава нишка, която се насновава, навива и вдява в стана, изтъкава се и от готовия плат се ушива костюм. Децата често ме питат: "Господине, къде се включва станът в контакта?" - разказва с усмивка собственикът. И продължава: "Да научат откъде идва хлябът. Как житцето се посява да покълне и когато израсне напролет да добие клас, който да трупа зрънца и да се ожъне. От брашното да омесят тесто в дървените ношкви и да го изпекат в пещта. Да приготвят домашна юфка, която не се продавала в Родопите."

Остава да бъде направено и типичното хорище, където ще се извиват кръшни хора и ръченици. Не са довършени още цялостният двор, калдъръмите, сокачетата, харманът. "Това лято имах жътва с много посетители и всички ги премених в родопски костюми, изработени от мен. Идеята е да има повече възстановки", допълва младежът, който във вторник и четвъртък провежда уроците си в музикалната школа, а в петък - по занаяти. "Разучавахме песен, в която се пее за мома, която отива за вода с кобилицата на рамо, и ученикът ми казва: "Господине, тя толкова ли е проста, че не може от мивката да си налее вода?" Викам: "Хайде да се качим на втория етаж да видим имало ли е мивка в миналото!" Тук е мястото, където да разберат как се е породил фолклорът. Защо, примерно, всичките любовни трепети са изпети в песни? Защото младите нямали право да разговарят и в песен са разменяли най-личните си реплики", обяснява момчилградчанинът, който работи на 4-5 места, за да се издържа и да погаси кредита, който е огромна сума. Музеят има символичен вход.    
Който желае да помогне, може да дари:
IBAN: BG28UNCR70001598003271. Филип Синапов - къща-музей "Гърнатскине конаци".


Учителите за младия талант:
Неговата дейност е почти равносилна на апостолска работа

Стефка Гайдева, класен ръководител на Филип
Ненапразно е завършил НУФИ "Широка лъка", защото е приложил това, което тук е научил. Беше любознателен ученик, отличник в класа и много се интересуваше от българските традиции, фолклорното ни богатство, от носиите. Има интерес и към етнографията, затова е решил да създаде къща-музей. Всеки, който влезе в нея, може да усети българския дух, бита на нашите прадеди и да се запознае отблизо с традиционните занаяти. Уникално е това, което прави! Нека, колкото може повече хора да посетят музея и да го подпомогнат в каузата му. Да запази българския дух, музикалния ни фолклор и да ги предаде на следващото поколение.

Соня Балабанова, първи преподавател по народно пеене
Само хубави думи мога да кажа и се радвам за неговите успехи. Много се интересуваше от старите автентични родопски песни и го поощрявах, заедно нотирахме и още като ученик беше събрал над 300 песни от неговия край. Даже записи на неговата баба Роси. Беше кавалджия в Музикалното училище. Едновременно с другите часове идваше извънредно при мен. Изпращах го по конкурси като "Пиленце пее", "Орфеево изворче", откъдето печелеше престижни награди. Добър ученик, старателен.  

Доц. д-р Данка Цветкова, АМТИИ - Пловдив
Изключително отдаден на пеенето и музиката, с интерес към съхраняването на автентичните образци от неговото село. Вглъбен в това, което правеше. Позитивен и последователен. И като изследовател, и като млад творец. В началото, когато имаше само планове, когато бе студент, се колебаеше и сподели първоначално с мен. Казах му, че приветствам начинанието му, само че в днешно време е изключително трудно да бъде осъществено. Той съумя, за което само адмирации има от моя страна. Такива млади хора са на изчезване. За Филип това е разбираемо, защото той е израснал в тази среда. Отгледан е от бабите си и никога не е прекъсвал връзката. Неговата дейност е почти равносилна на апостолска работа.