Ако хранителните отпадъци бяха държава

Въпреки покачването на цените на храните, за мнозина те все още са достъпна загуба. Така че, ако нещо не ни харесва или просто решим, че вече не го искаме, няма реална пречка то да бъде изхвърлено. Изхвърлената храна взема най-голям зял от битовите отпадъци.
Ако загубата и разхищаването на храна бяха държава, тя би била третата по големина след Китай и САЩ като източник на парникови газове, следвана от Индия. Пресметнато е, че
хранителните отпадъци представляват до 10% от глобалните емисии на парникови газове.
У нас годишно се изхвърлят 68 кг храна на глава от населението или общо около 478 700 кг. Това сочат данните на WorldPopulationReview.com - независима организация с нестопанска цел, ангажирана с предоставянето на актуални данни за глобалното население и демография.

По-голямата част от хранителните отпадъци идват от домакинствата. Например общото количество на хранителните отпадъци в страната през 2018 г. възлиза на близо 500 хил. тона, от които близо 57% са с битов характер.
Според оценки на европейската статистическа служба Евростат през 2021 г. - втората година от пандемията от КОВИД-19, в ЕС са генерирани около 131 кг хранителни отпадъци на човек или обща над 58 млн. тона. От тях

54% идват от домакинствата

което се равнява на 70 кг на жител. Останалите 46% са отпадъци, генерирани нагоре във веригата за доставка на храни: 21% от групата за производство на хранителни продукти и напитки (28 кг), 9% от ресторанти и хранителни услуги (12 кг), 9% в първичното производство (11 кг) и 7% в групата на дребно (9 кг).
Няма голяма разлика в килограмите изхвърляна храна в богатите и в бедните държави.
Страната ни разполага с Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021–2026 г.), от която става ясно, че сред стратегическите цели е "до 2026 г. намаляване на загубите с 25%", както и "до 2030 г. редуциране на загубите до постигане на заложените цели". България има и Национален план за управление на отпадъците (2021-2028 г.) с Подпрограма за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци на стойност 35.30 млн. лв. Има и различни програми на регионално, областно, общинско ниво, а вече и неправителствени организации имат различни инициативи срещу разхищаването на храна, като с помощта на мрежа от партньорски организации и доброволци в цялата страна храната се разпределя до стотици нуждаещи се.
Достатъчно ли е това? Ставаме ли по-разумни при купуването, складирането, консумирането на храна?
Кой по какви формули смята генерирането на хранителни отпадъци е друг, макар и не маловажен, въпрос. Важното е, че докато изхвърляме годна за консумация храна, защото сме се презапасили или сме купили повече отколкото можем да изядем, само защото сме се "намерили" с повече пари или сме се възползвали от промоции, мнозина се изхранват от остатъците по кофите за смет.
Над 670 хил. тона храна се губят всяка година в България, съобщиха в средата на 2017 г. от Българската хранителна банка и допълниха, че само половината от това количество би било достатъчно за изхранването на над 1,5 млн. български граждани, които в онзи момент живееха под прага на бедността.
Данните на НСИ за 2023 г. сочат, че под средния за страната праг на бедност от 637,92 лв. средно месечно на човек от домакинство живеят около 1 325 900 души, или 20,6% от населението на страната. Някак си утешително може да прозвучи, че в сравнение с предходната година линията на бедност нараства с 21,3%. Но относителният дял на бедното население намалява само с 2,3 процентни пункта.
Знаем за различните инициативи на БЧК, на държавата чрез АСП за раздаване на пакети с храни на нуждаещите се (Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021–2027 г., съфинансирана от Европейския социален фонд +). Само в началото на април бяха

подкрепени с пакети с храни 618 хил. души.

Знаем и за програмата "Топъл обяд" за нуждаещи се деца от цялата страна, която само през учебната 2023-2024 година подкрепи над 1755 деца. Въпреки различните кампании и държавни програми, данни на НСИ сочат, че около 12 до 15% от българските деца не могат да си позволят поне едно хранене дневно, включващо месо, пиле или риба, както и пресни плодове и зеленчуци.

Знаем и за различни кампании на неправителствени организации в подкрепа на нуждаещите се, особено в навечерието на големи християнски празници.
Световни експерти казват, че разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. И докато през 2022 г. планетата е изхвърлила 1 млрд. тона годна храна, една трета от хората по света гладуват.
Освен това, неправилното изхвърляне на хранителни отпадъци е по-непосредствена опасност за човешкото здраве, отколкото можем да си представим. Изхвърлянето на храна на улицата или на друго неопределено място създава благоприятна среда за размножаване на бактерии и може да привлече вредители и паразити, които могат да разпространяват вируси и болести.

С възхода на бързата мода през последните десетилетия облеклото влиза и излиза от мода по-бързо от всякога. Дрехите се правят евтино и бързо - често от експлоатирани работници - и лошото им качество означава, че те също няма да издържат дълго.
Въпреки тези световни тенденции, за 10 до 13% от българските деца купуването на нови дрехи е мираж, а за близо 17 до 20% купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона граничи с мечта. Настойчивостта на БСП даде плодове и законодателна промяна дава възможност на семействата на всички ученици от I до VIII клас в началото на учебната година да получат по 300 лева, а освен това им снема финансовия товар на семействата на ученици до за купуване на учебници.
Колко са българите от всички възрасти, които не могат да си позволят нови дрехи или обувки?
А колко

дрехи и обувки отиват всеки ден на бунището

просто, защото са демоде или са омръзнали на притежателите им, или не са им по мярка? А текстилните отпадъци не са просто въпрос на депониране, а на социална и екологична справедливост.
Макар даряването на дрехи да не е сребърен куршум за проблема с текстилните отпадъци, то все още е жизнеспособна опция за подходящо облекло, което все още може да се използва в сегашния си вид. От друга страна, прави впечатление, че нашенецът сякаш не обича да му подаряват носени дрехи и предпочита да си купува от "втора употреба" или от сайтове за суперевтини стоки.
Според Съвета за рециклиране на текстил (Council for Textile Recycling) благотворителните организации, които получават дарения дрехи, често изпращат голям процент от тях в чужбина. Годишно около 700 хил. т употребявани дрехи се изпращат в други страни, но се оказва, че те вредят на местните икономики. Например, вносно облекло втора употреба може да струва до 95% по-малко от облекло, произведено в Кения.
По-малко от четвърт от текстилните отпадъци, в това число дрехи и обувки се рециклират. Повечето от тях се превръщат в изолация, пълнеж за матраци или почистващи кърпи, се пресметнали от Асоциацията за вторични материали и рециклиран текстил (SMART). Останалото често се депонира или изгаря.
През последните години от текстилната индустрия гръмко обявяват, че се ориентират към производство на дрехи от рециклирани материали. Но се оказва, че нещата не стоят точно така. Урска Транк от кампанията Changing Markets твърди, че „93% от всичкия рециклиран текстил днес идва от пластмасови бутилки, а не от стари дрехи“. Транк обяснява, че докато една пластмасова бутилка може да бъде рециклирана 5 или 6 пъти, то тениска от рециклиран полиестер „никога не може да бъде рециклирана отново“. Тоест, по думите на експерта от „Грийнпийс“ Лиза Панхубер

„рециклирането на дрехите е мит“

От друга страна, от Еврокомисията заявяват пред Франс прес, че „по-малко от 1% от тъканта, използвана за производството на облекло, се рециклира в ново облекло“ и обясняват, че дрехите, изработени от повече от две влакна, се смятат за нерециклируеми. А дрехите, които могат да бъдат рециклирани, трябва да бъдат сортирани по цвят, да им бъдат премахнати ципове, копчета и други материали - трудоемък и скъп процес, въпреки че в Европа започват да се появяват пилотни проекти. Но все още повече от половината дрехи от нерециклируеми полиестерни и смесени тъкани, които западните потребители послушно носят в кофите за рециклиране, отиват на африканските пазари за втора употреба или по-често се изхвърлят на „открити сметища“. Поне такива данни цитира Франс прес, позовавайки се на данни на Европейската агенция по околна среда  от 2019 г.
Според експерти

памукът може да се рециклира

като се използват стари дрехи или остатъци от текстил. Качеството на памука може да е по-ниско от това на новия памук. Следователно рециклираният памук обикновено се смесва с нов памук, но производството на рециклиран памук все още е много ограничено.
Все пак по света се използват различни механични процеси за рециклиране на различни видове тъкани - особено естествени срещу синтетични тъкани. Текстилът се сортира по вид (дрехи, кърпи и т.н.), тип тъкан и цвят. След като бъдат сортирани, тъканите са готови за разглобяване по един от двата начина: механично или химично. Тъй като химическата обработка все още е нововъзникващ и скъп метод, механичната обработка е основният начин на рециклиране. По време на механична обработка тъканта се раздробява или разкъсва на отделни влакна — това работи особено добре за памук и прежда.
Решенията за намаляване на отпадъците в сектора са свързани с разработването на нови бизнес модели за отдаване на дрехи под наем, за улесняване на повторната употреба и рециклирането, насърчаване на промени в поведението на потребителите, например купуване на по-малко дрехи, но с по-добро качество.
В България засега системата за събиране на текстил функционира на доброволни начала. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините, има и фирми, които предлагат събиране на нежелани текстилни изделия от домовете, за да спестят на хората търсенето и ходенето до кофите.

Шокиращи данни за хранителните отпадъци

- 63% от хората не знаят разликата между датите „използван до“ и „най-добър до“ според проучване на Respect Food. Храните с дата „използван до“ са нетрайни и трябва да се консумират преди определената дата, а с етикет „най-добър до“ могат да се консумират и след определената дата, но те няма да са с най-добро качество
- Водата, използвана за производството на изхвърлената храна, може да се използва от 9 млрд. души по около 200 л на човек на ден
- В Европа 40-60% от уловената риба се изхвърля, защото не отговаря на стандартите за качество на супермаркетите
- Смята се, че към момента над 800 млн. души на планетата страдат от тежко недохранване
- Ако 25% от храната, която в момента се губи или разхищава в световен мащаб, бъде спасена, това би било достатъчно, за да се нахранят 870 млн души по света
- Хранителните отпадъци губят една четвърт от водните ни запаси под формата на неизядена храна. Това се равнява на 172 млрд. долара загубена вода.
- Развитите и развиващите се страни разхищават или губят съответно 670 и 630 млн. т храна, около 88 млн. т от тях са само в ЕС.

Някои факти за текстила

- За да се направи само 1 памучна тениска, са необходими около 2700 л прясна вода
- За 2 години и половина човек потребява 2700 л питейна вода
- 1 кг дрехи втора употреба спестява 5,9 кг въглероден диоксид и 5448 л вода
- Всяка година в света се произвеждат 92 млн. т текстилни отпадъци
- Всяка година европейците употребяват средно 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил
- ЕС генерира 12,6 млн. тона текстилни отпадъци на година, включително 5,2 млн. тона дрехи и обувки. Само 22% от тях се събират разделно за повторна употреба или рециклиране
- Купуват се около 60% повече дрехи, отколкото преди 15 години, а те се съхраняват само наполовина по-дълго
- Само бързата мода е отговорна за около 10% от всички глобални въглеродни емисии, което е повече от емисиите от всички международни полети и корабоплаване взети заедно
- Боядисваните тъкани представляват 20% от цялото замърсяване на водата
- Производството на текстил е четвъртата най-замърсяваща индустрия (след храната, жилищата и мобилността), която оказва голямо въздействие върху околната среда, сочат данни на ЕК

В България

Пет пъти теглото на НДК е годишно изхвърленият у нас текстил. Това са над 100 хил. т. Само 2% от тях се рециклират, а между 50% и 70% от дрехите и други текстилни изделия, събрани в Европа, са годни за употреба, сочат данни на Асоциацията за рециклиране на текстил.
Организациите за оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се въвежда като задължителна за текстил и обувки за държавите членки на ЕС при преразглеждането на Рамковата директива за отпадъците. България все още няма организация за възстановяване, за разлика от много други европейски страни.
През 2025 г. всяка страна членка на ЕС, включително България, трябва да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие.