Изумяваща столица на... културата

Денчо ВЛАДИМИРОВ

След четири години Пловдив ще бъде първият български град, който ще стане Европейска столица на културата. Градът вече бе съпътстваща столица на европейската култура в продължение на един месец през 1999 г. При онзи срив на останалия без емблематичната си с високи технологии промишленост град, украсен с табела на главната улица "Синята столица на България", изборът на Пловдив за съпътстващ културен месец дойде като "дюшеш" на тогава управляващите. И те го използваха за синя пропаганда. В луксозните проспекти бе публикувана и цветна графична баница - диаграма от изборните резултати. Колкото и да се напъват обаче за 2019 г., колкото и да се реформират в нови аби и костюми, сините политически брокери няма да могат да се похвалят с такова парче от изборна баница.
Още тогава, през 1999-а,

лъснаха замазвани абсурди

на местната демократизираща се култура и бит. Заради хронична липса на оптимален вечерен транспорт жителите и гостите на града не можаха нормално да посещават вечерните прояви на европейския месец на културата. Таксиджиите спечелиха, но горчивият спомен за пловдивския "синдром на транспортната вечерна недостатъчност" остана. Тогава лъсна и истината за липсата на зали за културни прояви и пр.
По време на съпътстващия месец на културата през 1999 г. градът бе изпъстрен със забележителности на разрухата - разрушени постройки в центъра, разбити и занемарени павилиони (както е и сега), останки от стотици бивши стопански сгради... И днес в района на Сточна гара преминават само куражлии по рождение... През 1999-а имаше чудовищна безработица, контейнерите за смет бяха окупирани денонощно от "потребители", а крайните квартали като "Столипиново" и "Шекер махала" с планините от боклуци и бордеи тактично оставаха далеч от погледите на гостите от цял свят.
Именно тогава, като журналист от в. "АртКлуб", зададох на един от легендарните шефове на комисията по определяне на градовете домакини и организирането на съпътстващия европейски месец на културата г-н Спирос Меркурис внезапен и "неправилен въпрос": "Влиза ли в критериите за определяне на един град за европейска столица на културата... нивото на културата в местния бит?" Мъжът, брат на Мелина Меркури, който имаше впечатления от разходките си из града, ме разбра на мига и отговори с контравъпрос: "Е, все пак не си ли струваше да стане този месец на културата?" Дама от оргкомисията моментално допълни на английски, че заради проблем именно с нивото на културата в местния бит е била отказана кандидатурата за съпътстваща столица на културата на... Санкт Петербург - градът, известен като Северната Венеция, с грандиозни бисери на културната еволюция на човечеството...
Пловдив тогава преживя вълненията на този месец на европейската култура, за чийто избор безспорно допринесоха усилията и симпатиите към пловдивчани на този забележителен човек Спирос Меркурис, който се оказа впоследствие свекър на пловдивска журналистка. Може би това е било щастливото решаващо обстоятелство за пловдивчани да изживеят незабравимите дни на лятото на 1999-а - времето, което в интервю в "АртКлуб" проф. Огнян Сапарев бе определил така: "За съжаление Пловдив става все по-малокултурен и хедонистичен".
И ето, през 2014 г. стана и другото чудо - Пловдив победи в конкурса за Европейска столица на културата и му бе даден картбланш. В медиите се появиха дори статии от членове на организационния борд на събитието, които определиха 2014-а като победна година за пловдивската култура. Споменати бяха културни прояви, но нямаше и дума за необходимостта от реална подготовка на града и за готовността му да се представи и като град с висока европейска култура и в бита.
Все така градът е почти столица на безработицата,

следи от разруха има навсякъде

липсва оптимален вечерен транспорт. Все така градът е една от световните столици... на мръсния въздух (организации водят съдебни дела дори), eдин от малкото големи градове в България без екологичен тролейбусен транспорт. Все така пловдивчани пият най-вече минерална вода, защото предоставената от ВиК по ръждясалите от десетилетия тръби вони на хлор и други "очистващи" химикали. Все така градът е с погромена промишленост и земеделие, с отровена земя от КЦМ - иначе щедър меценат на културата. Все така от културния афиш изчезват "без бой" традиционни фестивали като "Златната ракла" и културни институции като бившия Дом на железничаря, Клуба на дейците на културата. Все така хиляди пловдивчани не спят от новия ужас в своя "културен бит" - вибриращите и шумни климатици. Все така в града бродят призовкари със стряскащи покани към безработни, пенсионери, самотни хора. Все така в Пловдив са факт и гетата, и ароматите на крайните квартали. Все така в центъра стои недовършваният с години огромен строеж на комплекс "Пловдив Централ", който изумява гостите от цял свят със съчетанието на антични руини и арматура от разрушена огромна обществена сграда. Все така градът е белязан от набезите на различни частни търговски интереси на управници от различни политически сили. Като задаващото се например погиване и на някогашния народен парк за отдих и култура край Гребната база, предвиден вече за внушително застрояване с търговски обекти и спортни атракции за сметка на зеленината.
Все така... се раждат нови и нови инициативи в хода на подготовката на Пловдив като бъдеща Европейска столица на културата. Последната новина е повече от изумяваща: в центъра на града, на живописната уличка "Отец Паисии" след време ще отвори врати

Музей на секса и еротиката

като един от неговите основни експонати за любителите на културния туризъм от цял свят щял да бъде... двуметров фалос!
Може много да се спори дали този невиждан досега в България музей ще донесе грандиозен плюс за имиджа на града като културна столица на фона на тъжната картина на днешния културен бит на населението му. Преди да бъде издигнат двуметровият атрактивен фалос, трябва да се направи доста за издигането на нивото на местната култура и духовност, за да може след четири години Пловдив да бъде реална, а не виртуална столица на българската и европейската култура.