И ядно тупаме с краче

Кой точно управлява БНР в момента не е ясно. СЕМ освободи шефа му Костов, тури друг за и.д., досегашният не ги признава и ще ги съди. Преди това главният прокурор Цацаров докладва пред телевизионните камери що е свършило ведомството му в разследването на хиперскандалите в националното ни радио. Накратко и не във възвисен юридически стил: Силвия Великова твърди, че директорът я причакал в Борисовата градина и й казал да си обира крушите, защото много знае, а на него ще му пребият дечицата, ако се заяде с кандидата (единствения) за бъдещ главен прокурор. Генералният директор твърди, че никога не е водил подобен разговор, просто случайно в Борисовата градина минал край детска количка, близо до която пак случайно била Силвия Великова.  Компетентните органи ще преценяват на кого думата тежи повече.

Казус щ 2, пак с участието на гендира: Българското радио мълчи 5 часа и народът естествено се безпокои да не би да е бомбардирано, най-вероятно от Путин. Оказва се, че... комай е имало планова профилактика, само че дори редовните профилактики никога, дори по време на войната, не са причинявали такова онемяване. И тук отново гендирът твърди, че просто е одобрил предложение на техническия директор за профилактиката и прекратяване на емисиите. Техническият директор пък се кълне, че не е правил такова предложение, а е получил съответна заповед от гендира. Сякаш стрина Пена е рекла на стрина Гена да си варди кокошките да не влизат в градината й, да не кълват доматите. И тъй като документи по случая няма, ще се прави очна ставка между двамата директори и пак ще се преценява чия дума повече тежи. Резил.

Останалото го знаем: сезиран бе никому ненужният СЕМ, който поиска оставката на генералния директор, той пък не я даде и заплаши, че ще съди лъжците и зложелателите. Подминаваме с досада подробности като административните хватки за смяна на ресора на Великова (поради несъответствие с длъжностната й характеристика). Сетили се...

В българския език има много изразителна дума - мижитурка. Читателят да преценява дали на някое от действащите лица в тази бездарна комедия приляга да го наречем така. Тук вече просто не мога да не направя сравнение с предишни ръководители на националните радио и телевизия, някои от които познавам лично и под чието ръководство съм работил. Независимо от днешните приказки за задушаващата медиите атмосфера в нашето соцобщество, никой от тези жени и мъже не би могъл да бъде наречен "мижитурка".

Боян Трайков, генерален директор на БНР, който е създателят на програма "Хоризонт". Тя накара хората да не търсят чуждите радиостанции, защото предложи интересни, живи предавания, съответстващи на всички изисквания на модерното радио. Той беше не само прозорлив ръководител, но и първокласен журналист. Именно Боян се изправи срещу световно известни журналисти като Клеър Стърлинг в защита на Сергей Антонов - българския дипломат, върху когото беше хвърлено обвинението за организиране на атентата срещу папа Йоан Павел II. Боян предаваше на живо, като редови репортер, важни вътрешни и международни събития, като например драматичния полет на Георги Иванов в Космоса. А дълги години беше и кореспондент в Париж, преди това в Полша. С "пукването" на демокрацията Боян Трайков беше изключен от Съюза на българските журналисти. Това му тежеше до последния му ден, макар че не се тръшкаше заради въпиющата несправедливост.

Лалю Димитров, един от председателите на КТР, беше преди това, през 1966 г. сред създателите на възобновения "Поглед", превърнал се в най-популярния вестник. Но и той набързо се раздели с ръководните си постове в медиите, защото на всякакви идеологически съвещания повтаряше, че трябва да се подобри рязко качеството на програмите на БНТ, понеже "скоро по покривите на къщите ще се появят телевизионни "чинии" и хората ще превключват на по-интересни чуждестранни програми". Приказки, които не се харесваха на стожери на идеологията като Милко Балев. И Лалю "премина на друга работа". 

Имам лични впечатления от деликатния, но твърд в изискванията си за професионализъм, Стефан Тихчев. Да не говорим за Иван Славков, под чието ръководство телевизията ни достигна върхове, които трудно ще бъдат надскочени. 

Кой от тези ръководители на националните телевизия и радио може да бъде наречен мижитурка, да шикалкави, да бяга от отговорност, да се кахъри как дечицата му ще ходят гладни...

Няма да се връщам още по-назад в годините, когато начело на националните медии са хора като поетесата Леда Милева, популярният писател, публицист, преводач Алберт Коен - бивш ремсисит, който през 1967 г. е уволнен от директорския пост на БНР. Или уволненият от същия пост след събитията в Чехословакия в 1968 г. Богомил Нонев - писател, военен кореспондент, първи носител на наградата "Сирак Скитник"! 

А сега: "Няма, няма пък да подам оставка, дечицата ми ще ходят гладни". И тупане ядно с краче.