Закритата просвета

Деси ВЕЛЕВА

Едва ли има по-тъжна гледка от затворено и запустяло училище. А у нас закритите учебни заведения продължават да се увеличават. Стотици села се обезлюдяват, след като се закрие школото. Малкото останали деца се извозват до съседни населени места, докато младите изобщо напуснат селото. 

Подобна е картината и в някои градове, в които училищата намаляват до едно-две. След това идва ред на падащите фасади, срутените покриви, храсталаците, измежду които се прокрадват табелите с имената на светите братя Кирил и Методий, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев и всички заслужили българи - патрони на местата за просвета. 

В същото време е налице друга тенденция - на разрастващите се наши образователни институции в чужбина. Всяка година се отчита ръст на неделните български училища зад граница, които събират все повече деца на емигранти, опитващи да съхранят българското на стотици или хиляди километри от родината. Те се превръщат в хранилище на българщината и в тях учители от предучилищна до гимназиална степен полагат усилия да научат децата да четат и пишат на родния си език, да познават българската култура и история. 

-----

262 са регистрираните организации, които ще управляват български неделни училища зад граница през следващата учебна година. Някои от тях имат структури в повече от един град на съответната държава. Някои са дружества, други асоциации или комитети, а в част от държавите посолствата ни са инициатори на дейността. Година по-рано организаторите са били 257, а през 2021-2022 г. - 245. Точно преди десет години броят им е достигал едва 128 по цял свят.

Държавата ни подпомага отделно  образователните институции извън България по Националната програма "Роден език и култура за граница". Тя подкрепя отделни проекти, свързани с популяризиране на езика, историята и културата на България. За миналата година те са били 136. Така общата бройка на образователните институции в чужбина с помощ от държавата е около 500.

В последните 12-13 години броят на децата в тях също е нараснал и то почти 10 пъти. В над 50 държави се обучават над 35 000 деца от 4-годишна възраст до тийнейджъри. Най-много са училищата в Испания, САЩ и Великобритания - по около 50. Близо 20 са в Гърция, Германия и Франция. По едно училище е разкрито в Йордания, Малта, Нова Зеландия, Молдова, Финландия, Швейцария, Хърватия, Портулагия и Китай.

Докато неделните училища палят искрата на родолюбието и пазят българския корен в чужбина, у нас много са със затихваща функция. 1942 са общообразователни училища през приключилата учебна година. Те са с шест по-малко от предходната. Година по-рано пък бяха закрити още 15 училища. Преди десет години работещите школа бяха 2026. Разликата е очевидна.

На 15 септември няма да отвори врати и Основното училище "Св. св. Кирил и Методий" в село Брадвари, Силистренско, което е с 80-годишна история. Там повече от 20 години се сформират маломерни и слети паралелки. Направеният анализ за последните десет години показва, че част децата отпадат от образователната система още в предучилищна възраст. За да се спаси школото, през миналата година общината е осигурила 236 251 лв. извън определените по стандарт. Едва 28 ученици от от 1 до 7 клас, разпределени в една самостоятелна маломерна и три слети маломерни паралелки, са учили в последната година от съществуването на школото. 

Още през декември 2022 г. е направена справка, че наесен само 5 деца от селото ще бъдат първокласници, като родителите на четири от тях са заявили, че малчуганите ще бъдат записани в близкия град Дулово. "Майчиният език на учениците е различен от български, което обуславя училището като сегрегирана образователна институция. Самите родители осъзнават необходимостта от интегрирането на децата им в друга среда за по-добро усвояване на български език", се казва в мотивите на решението на общинския съвет. Учениците ще бъдат пренасочени към Обединеното училище "Св. Климент Охридски" в с. Иширково. Година по-рано в област Силистра бяха затворени дружи две училища - ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Сокол, и ОУ "Отец Паисий" в с. Ст. Караджа, община Главиница.

В миналото остава и ОУ "Гео Милев" в село Конево, Карджалийско. Решението на общинарите е факт заради продължаващите отрицателни демографски промени в общината и липсата на деца в малките населени места. През изминалата година в школото са учили едва 10 деца в две поднормативни паралелки. Прогнозите са показали, че за следващата 2023-2024 г. там ще останат три деца, които са от други населени места. За учениците е осигурен транспорт до ОУ "Христо Ботев" в село Миладиново.

Отново липсата на деца в малките населени места е причина за закриването на изнесена градинска група с целодневна форма на организация в село Горна крепост, област Кърджали. Там малчуганите са едва пет. 

Проучване на Института за пазарна икономика показва кои общини са най-застрашени от закриване на училища - Ново село, Сухиндол и Алфатар. В тях има само по едно школо, което не е защитено и в него учат по-малко от 100 ученици. 

В следващата категория са Брегово, Кула, Ветрино, Хитрино и Летница - отново общини с едно незащитено училище, но с малко повече ученици -между 100 и 200. Проучването сочи още, че през последните години се увеличава броят на общините, в които има само едно училище - от 38 преди 6 години до 44 сега. 

Така бавно и често тихо опустяват българските училища. Така се закрива не само сградата, но и просветата. А след тях затваряме и селата, и градчетата.

Сгради на тезгяха

Сградите на закрити вече училища нямат голямо бъдеще. Дори да са в добро състояние в тях рядко има възможност да се развива дейност,  защото те обикновено са в нищото. Намират се в обезлюдени местности, в които вече няма хора. Затова за школските постройки остава само миналото. 

Все пак много общини се опитват да намерят реализация или просто да се отърват от сградите. Някои успяват да ги продадат за складове, за домове за стари хора или за различни природолюбителски и екологосъобразни инициативи. 

Често пъти имотите се продават на безценица и пак няма кой да ги купи. В момента на пазара например е сградата на училището в хасковското село Пъстрогор. Тя е стара и запусната, само на един етаж и се продава за 68 000 лева заедно с двор от 4000 км. метра. Далеч по-красивата и здрава сграда на училището в старозагорското село Спасово се продава, но за 130 000 евро. Кандидати също няма. 

На тезгяха е и бивше училище с общежитие в с. Къкрина, което е само на 250 метра от Къкринско ханче. Цената му е 125 000 евро.

Община Върбица, Шуменско пък иска да превърне в Център за възрастни хора от семеен тип  закритото училище в село Тушовица. Общината вече преустройва сградата на бившето Основно училище "Христо Ботев" в село Ловец. Ще бъдат инвестирани 257 000 лева на първия етап. Средствата са от собствени приходи на общината и по проект "Красива България", но ще са необходими още.

Оцеляване под защитата на държавата

Много училища у нас успяват да оцелеят заради специалния статут, който получават от държавата. 163 от тях например са обявени за защитени през изминалата учебна година. Този статут им позволява да съществуват и с малък брой ученици в маломерни и слети паралелки.

Защитено училище е онова, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 10 ученици от I до VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра до най-близкото друго държавно или общинско училище. За VIII до Х клас важат същите критерии, но при 15 ученици, които трябва да пътуват повече от 30 километра.

В последния списък на МОН защитените училища са в 163 населени места в 104 общини. Общо 265 училища и детски градини са били с този статут през миналата година. Новоприсъединилите се са в селата Реброво, Голямо градище и Ломци. За тях бяха отпуснати допълнително 12 млн. лева, за да могат да работят. 

Най-много са защитените институции в Смолянско - 40, в Кърджалийско - 23, в Софийска област - 18, и в областите Благоевград и Пазарджик, където те са по 15. Най-малко училища с този статут има в Плевенско и Русенско - по две. 

У нас има и средищни училища, които приемат ученици от други населени места и те съществуват, за да се повиши обхватът на децата и да се намали делът на преждевременно напусналите образователната система. По данни на регионалните управления на образованието към началото на учебната 2021-2022 г. в средищни образователни институции се обучават 17 822 деца до 7-годишна възраст и 176 083 ученици. Пътуващите в задължителна предучилищна възраст са били 2676, а учениците до 16-годишна възраст - 37 309.

Празни класове има и в София

Въпреки че София прелива от хора, местата в детските градини не стигат и много училища са препълнени с желаещи, все пак има и такива с недостиг на ученици. За да съществуват маломерни паралелки, Столичният общински съвет трябва да ги утвърди със свое решение, което приема към средата на първия срок на съответната учебна година. Докато преди две години незапълнените паралелки са били близо 180, през миналата те са около 100 и са в почти всички райони на столицата. Най-много празни класове има в крайни квартали и села като с. Мърчаево, Кремиковци, Панчарево, Нови Искър. Най-малките разрешени паралелки в тях са едва с по пет деца.

Тази пролет се разгоря лют спор относно бъдещето на училище в центъра на столицата - 76 ОУ "Уилям Сароян", известно като Арменското. То от години не може да събере достатъчно ученици и затова кметът на район "Възраждане" Савина Савова внесе в СОС предложение за закриването му. Намерението е сградата да се даде на близкото 32 СУ, което е едно от най-големите в София и напливът към него не намалява. 

През миналата година в 76 ОУ е имало едва 110 деца, като една част от тях са със специални образователни потребности и намират нужната подкрепа от преподавателския и експертния състав на школото. Затова и родителите не са съгласни със затварянето му.