Първото българско Велико народно събрание

Петър Ненков

След неуспеха на Старозагорското въстание, създаденият през есента на 1875 година в Гюргево революционен комитет решава да вдигне въоръжено въстание в българските земи през пролетта на 1876 година. Той разделя страната на пет революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски.
Твърде краткото време за организирането на въстанието дава отпечатък върху крайния резултат. Отделните революционни комитети по места не успяват да набавят повече оръжие и боеприпаси. Единствено в 4-ти Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг, под ръководството на апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, е създадена стройна организация по подготовката за въстанието.
От 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище, на 11 километра северозападно от Панагюрище, се провежда събрание на представителите на революционните комитети от окръга. Пътеките към мястото на събранието са охранявани зорко от 400 въстаници.
По-късно това събрание е наречено първото българско Велико народно събрание. На него присъстват 64 представители от 54 селища на 4-ти революционен окръг.
Според Захарий Стоянов „много депутати имаше, които Бенковски върна още в Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им бяха незаконни“.
Апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов са посрещнати от делегатите с възторжени викове и няколко изстрела във въздуха. На събранието е поканен от Бенковски и помощник апостолът на Сливенския революционен окръг Георги Икономов. Колоритният поп Грую Бански, облечен във въстаническа форма, препасал сабя и с два пищова в силяха, заклева участниците, като ги кара да целуват кръста и сабята му.
На събранието Бенковски държи пламенна реч. Думите му: ”Многострадални братя! Земята, която тъпчим, е напоена с невинна българска кръв, пролята от нашите петстотингодишни душмани!“, накарала участниците в събранието да го гледат в захлас, със зяпнали уста. Всред вековната букова гора те паднали на колене и се заклели да умрат до един за свободата на поробените си братя и сестри.  
Възникват обаче препирни между делегатите за това дали е достатъчна подготовката за въстанието, по какъв начин да действат въстаниците и за точната дата на неговото избухване.
Събранието дава пълномощно на Бенковски, по силата на което той става главен разпоредник и главнокомандващ на въстаническите сили с неограничени права. Било решено въстанието да се вдигне на 1 май 1876 г.
Поради предателството на участника в събранието Ненко Терзийски от село Балдьово, който издава съзаклятието на турските власти, въстанието избухва преждевременно.
На 19 април 1876 година от Пловдив в Копривщица пристига Неджиб ага и няколко конни заптиета, за да арестуват Тодор Каблешков и членовете на местния революционен комитет. Узнал за това, на 20 април Каблешков събрал комитетските дейци, въоръжили се и нападнали конака.
При завързалата се престрелка мюдюринът и няколко заптиета са убити, а конно полицейският отряд на Неджиб ага бил прогонен от Копривщица. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков написва знаменитото "Кърваво писмо" до Бенковски, което гласи:
"Братия! Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков"  
Още същия ден Бенковски обявява въстанието в Панагюрище. От този паметен ден изминаха 149 години…

Виктор Юго за зверствата на
турците и пасивността на Европа

Като депутат във френския парламент по повод жестокото потушаване на Априлското въстание от османската власт и извършените зверства над въстаналите българи, Виктор Юго държи паметна реч, която е публикувана във вестник "Le Rappel" от 29 август 1876 година:  
„Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа.
Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят.
Правителствата виждат ли го? Не. В настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Батак, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, че всичко това е ужасно и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.
Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация? Време е цивилизацията да удари на масата и да каже: Стига! Ние, народите, заповядваме на правителствата да сложат край на престъпленията."

Героичната отбрана на Перущица

„Перущице бедна, гнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!”
Иван Вазов

Веднага след обявяването на Априлското въстание в Перущица, населението започва да изгражда кръгови позиции около родопското градче.
Те се разделени на шест сектора. Първият сектор се отбранява от 120 души начело с Кочо Честименски и Спас Демирев.Този сектор прикрива подстъпите към градчето от юг. Укрепленията са от дървеноземен тип. Второто укрепление  е направено  от каруци, напълнени с камъни, а позицията се отбранява от 70 души. От запад Перущица се отбранява от 83 въстаници начело със Спас Гинев. Общо защитниците на града наброявали  повече от 600 души.
Преди започването на бойните действия водачите на  въстанието начело с Петър Бонев провели укрепване на позициите и военна подготовка на въстаниците, много от които никога не са били хващали пушка до този момент. Била създадена една силна отбрана, която издържала на бесните юруши на ордите на башибозука няколко дни.
Едва след пристигането от Пловдив на Рашид паша с 5 бюлюка редовна  войска и едно оръдие, съдбата на въстанието в Перущица става ясна. Пада убит в боевете въстаническият командир Петър Бонев. Въпреки героичната си съпротива, въстаниците не успяват да удържат яростния натиск на многочисления  неприятел и са принудени да се изтеглят от своите укрепления  в църквата “Свети Архангел”.
Храмът бил обкръжен от турците и положението станало безнадеждно. Тогава по примера на Кочо Честименски и Спас Гинев отчаяните въстаници започнали да убиват жените и децата и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на главорезите - непокорни приживе, свободни в смъртта !  
Европа се смълчала пред храбростта и  масовата саможертва на перущенци.
Дълбок поклон и вечна слава на героите и мъчениците на българската Свобода!