Неделник
РАДОСТИНА НИКОЛОВА:
Подготвяме първата енциклопедия за Черно море
Детските книги са инструменти за родителите. Чрез тях те могат да говорят по теми, по които не се чувстват компетентни, казва известната детска писателка
/ брой: 151
РАДОСТИНА НИКОЛОВА e една от съвременните ни писателки, която вече 11 години е част от света на детската литература. Писателският си дебют прави с "Приключенията на мотовете", с който поема на изцяло ново пътешествие в света на самоиздаването, разпространението, международните договори и литературните награди. Авторка е на 13 детски книги, част от които издадени в Китай, Финландия, САЩ, Полша. Тя е и успешен издател, който работи за реализацията на български автори в чужбина. "Приключенията на мотовете" са носители на наградата "Бисерче вълшебно", както и на приза "Най-четена детска поредица на Столичната библиотека" за 2019 г. През 2020 г. Радостина получава и отличието "Детски писател на годината" отново на Столичната библиотека. Книгата й "Шантавия до шия" е селектирана в каталога на мюнхенската библиотека White Raven за 2021 г.
- Госпожо Николова, какво лято се очертава за Вас? Наситено ли е със събития?
- Сезонът ни започна още през май от Пролетния панаир на книгата в София и това е първото голямо книжно събитие, наситено с доста литературни прояви. Имах представяне там на втората част на "Шантавия до шия" - последната ми книга, която излезе. Беше много приятно, защото е книга, която децата очакваха дълго време. Първата част излезе през 2019 г. и едва сега успях да завърша и втората.
След това заминахме за Алеята на книгата в Габрово, където отново имах представяне на същата книга и паралелно осъществих среща в Пловдив като част от "Пловдив чете", на която бях поканена да представя "Шантавия до шия" - втората част, пред клубовете на наградите "Бисерче вълшебно". Тази година всички клубове от страната пътуваха, събираха се за няколко дни в Пловдив по време на фестивала с богата програма за децата.
В момента сме на Алеята във Варна, която е в рамките на 10 дни от 2 до 11 август. В нея участва моето издателство "Мармот". Веднага след това се отправяме към Бургас, където ни зове инициативата "С книга на плажа" от 14 до 18 август, организирана от Експозиционния център "Флора" - Бургас. Следва кратка почивка и отиваме на Алея на книгата в София в началото на септември. Лятото приключва и започва учебната година, вече стандартно училищата имат изключително засилен интерес да канят български писатели. Освен мен, канят и много други от авторите, които имат книги в портфолиото на издателство "Мармот". Очаква ни доста богата и наситена книжна година, тъй като издаваме доста български произведения. Това е изключително ценно и се стремим поне половината от книгите, които издаваме на година, да бъдат български.
- Разбирам, че има голям интерес към българските заглавия като цяло.
- За щастие, има голямо раздвижване по отношение на факта да се чете българска литература. Наблюдава се голям интерес към нея и ние си подбираме любопитни млади писатели, които дори нямат и опит, но пишат изключително интересни и стойностни произведения и си струва да бъдат издадени. Мисля, че с годините успяхме да спечелим доверието на читателите ни. Имаме такива читатели, които когато знаят, че сме издали нова книга, директно я купуват, без да се интересуват за какво става въпрос. До такава степен сме спечелили доверието им, че за тях всяко ново заглавие е еталон за качество.
- Давате шанс да се изявят младите автори. Кои са критериите, по които ги оценявате?
- Не на всички, разбира се, тъй като за нас е важно текстът да има стойност, понеже получаваме изключително много най-различни ръкописи и се стремим да изчитаме всички, но да кажем от сто ръкописа един-два успяват да изпъкнат с качества, с които си струва да се работи. Имало е текстове, в които нищо не можем да открием, и други, които още веднага ни грабват с послание или с потенциала, който съдържат.
- А на Вас, когато започвахте да пишете преди години, някой даде ли Ви шанс като млад автор? Как Ви забелязаха?
- Тогава беше много по-трудно за българските писатели, защото като цяло да се издават български книги е по-скъпо и по-рисково. И доста от издателите у нас не смееха да се ангажират с този риск. Обратната връзка, която получавах, основно бе, че не издават български автори, че това е твърде високо рисково начинание. Единственото издателство, което тогава ми беше обърнало внимание, очакваше от мен сама да инвестирам средства и трудът ми да излезе под тяхното лого. Сметнах го за неуважително. До ден-днешен го избягвам като практика и в моето издателство. Беше много мъчно и заради това поех по пътя на самоиздаването, което се оказа в крайна сметка също трудно, но пък през годините успя да се докаже като правилното начинание.
- В началото сте се занимавали с друга дейност паралелно с писането, днес можете ли да се издържате само с издателството и детската литература?
- В момента издателството се разраства, имаме над сто книги в портфолиото, а сме малко хора в екипа и изцяло разчитаме на издателската дейност. Това е нашият бизнес и в момента нямам възможност да полагам усилия за странична работа на пълен работен ден. През изминалата учебна година водих курсове за творческо писане към частно училище. Това бе допълнителната дейност, с която се занимавах, но бе по-скоро от интерес да опитам нещо различно, не толкова от чисто финансови съображения.
- Книгите Ви оставят отпечатък в сърцата на малки и големи читатели у нас и по света. Успехът бързо ли дойде? Изненадана ли сте от него?
- Първите ми книги излязоха още през 2013 г. и тогава бях категорично изненадана от високия интерес. Впрочем мотовете, които издадохме през 2013, 2014, 2015 г., продължават до днес да се търсят активно. Знам, че са включвани в читанки, бяха част от националното външно оценяване преди две години. Радвам се, че книгите продължават да жънат успех. За мен тогава това беше изключително ново и няма как да не ме изненада при условие, че не съм очаквала какво точно може да се случи. От друга страна, ми помогна и опитът в маркетинга - моята последна професия. Мисля, че това даде достатъчно добър тласък на книгите, за да започнат да се възприемат добре. Популяризирах ги през социалните мрежи. Впоследствие беше трудно, понеже си поставям винаги все по-високи цели и исках да намеря път за книгите ми навън. Става дума за доста методични усилия.
Първоначално започнах да посещавам най-различни форуми и книжни изложения в цял свят и предимно тези във Франкфурт и Болоня. Там се стараех да се срещам с различни издатели и да им представям творбите си. Освен това съм изпращала страшно много имейли на най-различни чуждестранни издатели, но отвсякъде получавах откази! Много, много откази! До един момент през 2018 г., когато попаднах на агенция в Китай, предложиха ми да поемат книгите за разпространение и малко по-късно успяха да сключат договор с китайско издателство за поредицата за мотовете през същата година. Тогава видях, че има начин и това ме амбицира още повече да продължавам в тази посока.
Най-големият пробив дойде, когато успях да открия чуждестранен агент, който да представлява всички наши български заглавия навън. Това е дама от Израел, която има дългогодишен опит в тази професия, страшно много контакти. Тя направи така, че в рамките на няколко години успяхме да продадем мотовете във Финландия, поредицата "Агата" на Александра Георгиева - в Китай, Образователните карти на Георги Грънчаров - в САЩ, после моите книги - "Имам късмет с моите родители", отново в САЩ, Полша. Сега сключваме договор с украинско издателство отново за поредицата "Приключенията на мотовете", в същото време текат преговори и за още няколко наши заглавия.
- Вашата дъщеря пръв читател ли е на историите, които разказвате? Дава ли Ви идеи или Ви критикува? Вслушвате ли се в нейния детски инстинкт?
- До голяма степен използвам за вдъхновение не само нея, но и доста случки от ежедневието ни, от срещите ми с деца. Определено съм се научила да слушам и да гледам децата, и да черпя идеи от тях. Включително и от дъщеря ми, която е била герой в книгите ми за мотовете. Голяма част от репликите и поведението на Лина от "Шантавия до шия" са вдъхновени от ситуации, които сме имали в личния живот. Допитвам се до дъщеря ми по отношение на илюстрации, понякога тествам различни текстове да видя как ще ги възприеме, не само мои, но и чужди. Определено е читател с мнение и го взимам под внимание, разбира се.
- Книгите Ви за каква детска аудитория са предназначени?
- Много е важно, когато говорим за детски книги, те да са правилно адресирани и да не се купуват заглавия по избор на родителите, а да се чуват желанията на децата. Има четивна възраст и възраст само за слушане. По-лесно децата слушат по-дълги текстове, но когато се учат да четат, се справят по-добре с по-кратките. Моят съвет, който винаги давам към родителите - да не натрапват своя вкус и своето мнение на децата, а да ги оставят сами да посягат към книгите, които ги привличат в даден момент. Едно дете, което е на 10 години, може да хареса книга, която има 1000 думи, комикс или роман, който е с 500 страници. Говорим за едно и също дете, на което в различни ситуации му се чете нещо различно. И когато му казваме - много си голям за това или пък много си малък, може да предизвика у децата отдръпване от книгите.
Пиша за децата от първи до четвърти клас, ако имам книги, които са с по-малко текст като "Кико без крила" или "Имам късмет с моите родители". Те стават и за деца от 4 до 7 г. В издателство "Мармот" имаме книги за най-различни години, от 1- до 12-годишна възраст. Стремим се да посочваме на хората конкретно възрастта, за която е адресирана книгата, за да няма разочарование. Нека всички работим за това децата да се превръщат в читатели.
- Всяка Ваша книга се откроява с определен замисъл и послание, които децата трябва да разберат...
- Не бих ги нарекла творби с поука, а по-скоро книги, които са носители на различни ценности, защото всяка книга възпитава различен набор от ценности, когато тя е добра, без да гони конкретна тема. През героите и ситуациите децата неусетно се учат да се справят с проблеми, които са част от живота. Детските книги съвсем не са за подценяване, те са инструменти, с които родителите биха могли да работят. Да говорят по много теми, по които самите те не се чувстват компетентни. Книгата може да бъде изключително полезна, не просто като сближаващ фактор между дете и родител, а като полезно средство детето да се справи по-лесно с дадена ситуация, да премине през нея, да я разбере, да я валидира след себе си и да продължи живота си по-спокойно, по-уверено, по-подготвено.
- Най-новият проект, по който работите в момента?
- Бих искала да споделя за нещо голямо, което ни предстои, тъй като винаги си поставяме високи цели. Последната задача, по която работим и смятам, че ще бъде стойностна и важна, е проект за няколко български енциклопедии, насочени към природата на България. Първата, която предстои да излезе и вече се илюстрира, е за Черно море. До момента в България няма енциклопедия, която е изключително и само за Черно море. В учебниците има оскъден материал, който може да бъде полезен за децата и да провокира интереса им към природата. Има много чужди енциклопедии, които са богато илюстрирани с красиви илюстрации и искаме да създадем такъв тип енциклопедии, насочени към българските забележителности. В крайна сметка искаме да запалим подрастващите да се интересуват, да се вълнуват, да бъдат отговорни и да пазят много повече природата ни. В проекта са включени, освен илюстратори, учен и най-различни специалисти от всевъзможни области, за да може информацията да е проверена, достоверна, богата, образователна и да достигне до децата.