Ел Салвадор - скъпоценният камък на Централна Америка

Оскар Уайлд е казал: "Обществото често прощава на престъпниците, но на мечтателите - никога." Истинските мечтатели не се притесняват и смело вървят по пътя на най-смелите си блянове, които ги отвеждат до най-необикновените кътчета на планетата.
Последната ми мечта ме закара в Ел Салвадор - малка държава в Централна Америка, наричана от местните "палеца" на Новия свят, избягвана допреди няколко години от туристическите агенции като дестинация, дори от най-големите авантюристи. Причината? Най-малко по десет убийства на ден. На случайни хора, независимо дали са местни или чужденци, бедни или богати, мъже или жени, деца или възрастни. Всичко това звучи зловещо, като се има предвид, че името на страната буквално означава "Спасителят"/"Избавителят"...
За няколко години панорамата се променя - престъпниците са в затворите, страната разчита на туризма и още щом стъпи на летището, новодошлият усеща някаква магия във въздуха. Скоро разбира, че тук легенди, история и действителност се преплитат по необикновен начин. А държавата е сменила няколко пъти името си, като най-запомнящите се са "Земята на скъпоценните камъни" и актуалното "Спасителят". И двете имат логично обяснение - преди векове маите са намирали и обработвали различни скъпоценни камъни, най-вече ясписи, а испански завоеватели са намерили спасение там, подгонени от индианци.
Обикновено туристите предпочитат да се настанят в хотел, всичко да им е уредено и да виждат само това, което някой е преценил, че е най-хубавото или най-подходящото. За първи път направих нещо по-различно - настаних се в хотел, но разчитах предимно на приятелка, родом от там, която да ми покаже истинския живот.
И така с Фатима Гуадалупе Мембреньо тръгнахме с кола да обикаляме. Не след дълго, може би след час и нещо, колата й загря и... спряхме по средата на нищото. Нямаше и минута по-късно, когато непознат спря и се притече на помощ. Макар и закъснявайки за работа, той остана 2 часа, пренесе 30 литра студена вода и си тръгна, когато се увери, че проблемът е решен. Не пожела да вземе и стотинка. "Такива са хората тук - обясни ми Фатима, - всеки може да изпадне в беда и затова винаги си помагаме. Разбира се, срещат се и такива, които като видят пушека, вдигащ се от колата, ще те попитат дали е готова скарата и ще отминат, смеейки се, но те са рядкост!"

Вратата на дявола

е едно от първите места, които посетих и заслужават да се видят. Независимо дали през деня или вечерта. Легендата разказва как Дяволът се влюбил в красивата испанка Мария и започнал да я преследва и ухажва. Според някои версии тя отвърнала на чувствата му и това разгневило баща й. Той събрал всички мъже в селото и подгонили Рогатия. Притиснат до една скала, не му останало нищо друго, освен да пробие дупка в нея, наподобяваща врата, и избягал. Какво станало с Мария по-нататък? Легендата мълчи и оставя на въображението на всеки да допише края на историята.
Макар и да не преминах през "Вратата на Дявола",

открехнах тази към света на маите

Като човек, който от години се интересува от предколумбови култури, никога не се бях замислила, че в Мексико и Гватемала ни показват и разказват как са живели само представителите на аристокрацията. Както и кое е било позволено и кое - забранено за обикновените хора, но как е протичало всекидневието им... сякаш беше без значение. Но точно Ел Салвадор разбулва мистерията.

Първите комунисти

Днес мнозина иронично ги наричат по този начин, защото те са правили всичко заедно - хранели са се, къпали са се, разпределяли са си труда поравно, дори заедно са влизали в тамускали - техния вариант на сауна. Когато пристигнали испанските завоеватели, не могли да разберат тази сплотеност и забранили всичко, демонизирайки го и наричайки го "разврат". Сауните били разрушени, но някои от по-хитрите маи започнали да ги правят вградени в земята.
Всяко семейство отговаряло за отглеждането на определена селскостопанска култура и накрая си разменяли от реколтата, така че всеки да има от всичко.

По-особени жертвоприношения

Сякаш не е достатъчно само да се докосне човек до всекидневието на тази древна цивилизация, защото Салвадор предразполага към пълно потапяне в духа на онова време. Свикнали сме да слушаме или да четем за кървавите човешки жертвоприношения, които предколумбовите култури са извършвали, но се оказва, че са имали и по-различни ритуали за отдаване на почит към боговете.
Винаги са строили селищата си в подножието на някой вулкан - в Ел Салвадор има 121, като 8 и днес са активни. Гледали на тях като пирамиди с храм, какъвто всъщност представлявал кратерът. Какво са правили при него, какво са пили, имали ли са истински пирамиди и свързани ли са с подземни тунели, какви ритуали са изпълнявали... Четете в един от следващите броеве.