Днешните 55 - вчерашните 30

Все по-често срещаме 55-годишни дами с лице и тяло на 30-годишни, мъже на 50-годишни с вид на 40-годишни. Човек, като мине по улиците на големите градове и на курортите, започва да вярва, че днешните 55-годишни са вчерашните 30-годишни.
Какво ли не правят козметиката и физическите упражнения, но чудото, което не могат да постигнат, е подмладяването на работната сила.
Средната възраст на личните лекари у нас е 60 години и 3 месеца, на медицинските сестри - 53 години, на акушерките гони 50, за учителите се твърди, че вече е под 50, макар преди година да беше 54.
Бизнесът започва вече да се жалва не само от липсата на квалифицирана работна ръка, но и от възрастта на наетите. Ами преди 20-25 години бизнесът да беше давал нормални заплати и да беше осигурявал сносни условия на труд, кариерно израстване и продължаващо обучение, та да не избягат младите в чужбина. Днес младите са доволни от живота и професионалното си израстване зад граница, където предпочитат да раждат българчетата.
А бизнесът ще продължава да си скубе брадата. Защото дори "внесените" от трети страни работници бягат от нас, а една четвърт от наетите в хотелиерството и ресторантьорството са без трудови договори. На работодателя така му е по-изгодно, а после лее сълзи, че няма кой да му работи.
Дали всичко е загубено? Навярно - не.
На първо време, може би властта и перманентно сменящите се управници вероятно трябва да свикнат да си присвояват по-малко от общия кюп, за да останат там пари за обновяване на пътища, за осигуряване на вода в населените места, за запазване на училища и болници в малки градове и големите села, да спре плащането в плик и осигуряването върху минимална заплата, да се дават пари за образование и обучение. Т.е. да се смени 35-годишният чип.
Днес работодателите във всяко второ предприятие се оплакват, че липсвала мотивация у работещите да се обучават и усъвършенстват. Мигар това не е нормално, щом босът не дава гаранции за промяна на живота на работника към по-добро след обучението? Липсвала инициативност и креативност у служителите. Нормално, щом типично по нашенски шефът би отговорил на всяко ново предложение, без да се замисли: "А, тя тая работа няма как да стане!"
Онези, дето ги броят за неефективни, над 55-годишните, не напускат предприятието си или от носталгична преданост към нещо, в чието изграждане са участвали, или пометени от рутината, или от страх, че дори да знаят и умеят повече от младите, няма да бъдат предпочетени на друго място.
Смелостта в искането на "всичко тук и сега" на "милениумите" (27-39-годишните) им дава и самочувствието на знаещи и можещи. Те не се свенят на няколко години да сменят работно място, все едно дали са учили за експерт по храните и ще работят като учители в детска градина, или са с филологическо образование и ще пишат компютърни програми. Просто гонят по-добре платеното, по-престижно и по-перспективно работно място.
У нас поколенията трудно се спогаждат, нашенецът обича да хвали себе си, но не и другиго. Днес 55-годишните, забравили, че преди 35 години възрастните им колеги са ги приемали с недоверие, което ги е обидило, посрещат по същия начин 20-годишните си колеги. Трупаните с години предразсъдъци не са преодолени и продължава брадясалата и ненужна "битка" между стари и млади - над половината от заетите на 18-26 години имат затруднения в общуването с колеги над 55 години, както и обратното, а средното поколение "не мели" ни с младите, ни със старите.
И сякаш никой не иска дори да допусне, че е възможно да научи нещо ново и от 20-годишния, и от 40-годишния, и от 60-годишния.